Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (94)

6

Следващите седмици бяха изпълнени с напрежение. Копаеха по продължение на жилата с надеждата да попаднат на нова златоносна каверна, но напразно. Имаше само чист кварц. А без златото плановете им щяха да се провалят.

Случката със стадото коне предизвика негодуването им. Животните бяха опитомени, дресирани и докарани да пасат в академията, докато им дойде времето да бъдат използвани. Шотландците бяха бесни не само заради загубата им, но и поради отвратителната чудовищна постъпка. Всички за сетен път разбраха срещу какъв враг са изправени. За съжаление и останалите психлоси бяха такива. Разузнавачите донесоха сведения и за други осакатени животни около лагера. Не се ли намират момичетата в прекалено голяма опасност? Да, но засега трябваше да стискат зъби, за да може цялостният им план да успее. Това беше от жизненоважно значение, нямаха право да допуснат и най-малката грешка! Ситуацията приличаше на дяволска партия шах с маниаци.

С изключение на набавянето на необходимото злато планът им се развиваше добре.

Ангъс направи ключове за вратите на всички помещения в града. Рискът беше много голям. Разузнавачите се придвижваха тихо в снега, покрити с топлозащитни наметала, вземаха восъчни отпечатъци от ключалките, а после прикриваха следите. Беше опасно по две причини — имаше риск за живота на хората, заели се с тази задача, а и съществуваше вероятност психлосите да заподозрат, че се подготвя нещо.

Използваха възможността да проучат цялата история на проведената преди хиляда години битка. Всички архиви и сателитни снимки вече бяха подредени.

Джони и доктор Макдърмот ги изследваха подробно. Търсеха някаква информация, която биха могли да използват. Прочетоха безброй рапорти на бойни самолети, участвували в неравния бой.

Попаднаха на странна подробност. Едно съобщение гласеше, че психлоски самолет пикирал и атакувал с бомби танк в центъра на Денвър, но според сводката на сухопътните сили там не би трябвало да има нищо. Това несъответствие привлече вниманието на Джони и доведе до откриването на друг рапорт за същия самолет.

След бомбардирането на несъществуващия според сводката танк самолетът се насочил с голяма скорост на северозапад и бил видян да се разбива в покрития със сняг планински склон. Отбелязано беше и точното място на катастрофата.

Откриха го и на картата. Намираше се само на около четиристотин и петдесет километра на север от тях.

Данълдийн извърши разузнавателен полет и с помощта на детектор за метал потвърди точността на сведенията. Бойният самолет беше на описаното място, зарит под вечните снегове, и само опашката му стърчеше.

Успяха да го изтеглят с две летящи платформи. За да не бъдат забелязани, го пренесоха през нощта по въздуха до старата база. Вкараха го в хангара за хеликоптери и го изследваха най-внимателно.

Старият самолет не можеше да бъде поправен, но от него получиха много ценна информация, каквато и най-опитният разузнавач не би събрал. Двамата психлоски пилоти бяха убити при катастрофата, ала техниката и екипировката им бяха запазени.

Разучиха дихателните маски до най-малката подробност. В кабината имаше и портативни реактивни двигатели за аварийно напускане на самолета, които се прикрепваха на гърба като парашут. Предпазните колани не се различаваха от тези на товарните самолети. Пилотите носеха на кръста си пистолети.

Уредите за управление също бяха като на товарните самолети, но имаше и спусък за стрелба с оръдията и бутони за задействуване на едно приспособление за кацане на всякаква повърхност. Откриха, че ските всъщност представляват електромагнити. С тяхна помощ самолетът можеше да се залепи за метална повърхност и дори да застане вертикално.

Разгледаха ключалките и направиха дубликати на ключовете за всички врати и люкове.

След основно почистване самолетът можеше да бъде използван за обучение на млади пилоти.

Пасторът аутопсира мъртвите мумифицирани тела на психлосите и установи къде са разположени главните им вътрешни органи. Сърцето се намираше точно зад катарамата на колана, белите дробове — високо под раменете. Мозъкът беше ниско в задната част на черепа, а самият той представляваше една масивна кост. Пасторът погреба телата с нужната тържественост.

Работеха едновременно върху няколко проекта. Построиха в обширната зала на „Емпайър Донтлис Майнинг“ голям макет на психлоския лагер. С негова помощ обучаваха всички членове на екипите.

На една поляна отбелязаха точните разстояния между обектите в лагера, като взеха предохранителни мерки да не бъдат забелязани от разузнавателния самолет. Засякоха необходимото време за всеки отделен етап на операцията — за колко се стига от едно място до друго, каква трябва да бъде часовата разлика за включване на отделните групи, за да могат да нападнат лагера едновременно. Тъй като не им бяха известни редица подробности, разработиха няколко резервни варианта.

Съществуваше и проблемът с избитите от Търл коне. Налагаше се една малка група за късо време да улови други и да ги опитоми.

Всички бяха станали отлични стрелци с автомати и базуки.

Под вещото ръководство на неуморимия Робърт Лисицата — истински майстор в организирането на нападения, напредваха бързо.

— Ако пропуснем нещо — постоянно им повтаряше той — и допуснем и най-малката грешка, тези равнини отново ще бъдат прегазени от телепортирани психлоски танкове, а небето над нас ще гъмжи от бойните им самолети. Отмъщението на планетата Психло ще бъде кърваво и безпощадно. Стане ли това, единственият ни изход ще бъде отстъплението в древната отбранителна база, където по всяка вероятност ще умрем от задушаване, защото отровния газ ще покрие цялата Земя. Шансът ни е нищожен. Не бива да грешим. И най-малкият пропуск може да е фатален. Хайде сега да повторим всичко отначало.

Можеше ли една ударна бойна единица от шестдесет души да се справи с цялата психлоска империя? Този въпрос ги караше да влагат двойно повече усилия при обучението. Повтаряха всичко отново и отново.

Но все още не разполагаха с ключа към успеха — златото.