Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth I, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 59 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 ГОД. ЧАСТ 1. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Камен Каменов []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 561. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-422-018-6 (многотомно изд.). ISBN: 954-422-019-4 (ч. 1).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

9

Експлозията отекна рязко и оглушително. Звукът беше съвсем различен от приглушения рев, който на всеки пет дни разтърсваше клетката и сградите.

Джони бе установил, че с малко ловкост и умение може да се покатери нагоре по решетката в един от ъглите и да се закрепи там. От тази височина погледът му обхващаше равнината до планините и купола на лагера на психлосите. Стъпил здраво на напречните решетки, той дори си почиваше в това опасно положение.

Зимата беше дошла. От няколко дни целите планини бяха побелели. Днес не се виждаха, скрити от сивкави облаци.

На изток от лагера имаше една странна огромна платформа. Около нея, на големи разстояния един от друг, бяха разположени високи стълбове, свързани с жици. Подът й беше чист и блестящ. В южния й край се издигаше купол, в който психлосите влизаха и излизаха. Северният край се различаваше от останалата й част. Изглеждаше странен, там пристигаха и заминаваха цилиндричните летателни апарати.

При кацането им се вдигаха облаци прах. Страните им се отваряха и от вътрешността се изсипваха огромни късове скална маса. След това се издигаха във въздуха и отлитаха, като постепенно се смаляваха и изчезваха зад хоризонта.

Конвейерна линия свързваше линиите, машини избутваха разтоварения материал върху нея и по този начин той се транспортираше до обширната зона с лъскав и блестящ под.

Летателните апарати пристигаха всеки ден. На петия ден върху платформата се събираше цяла планина от докарания материал.

Точно тогава се случваше най-странното и невероятно нещо на света. На всеки пет дни, винаги в един и същи час, се чуваше някакво жужене. За много кратко време струпаният върху платформата материал започваше да излъчва светлина. След това наоколо се разнасяше бучене като от далечна гръмотевица в небето. И тогава материалът внезапно изчезваше.

От наблюдателния си пост върху решетките всеки ден Джони виждаше какви ли не странни неща, но тази необяснима мистерия го озадачаваше най-много.

Къде ли отиваше? Та това беше цяла планина от струпан материал. Жужене, бучене, гръм — и всичко изчезваше. Върху лъскавата платформа никога не се връщаше нищо. Материала донасяха летящите машини, сетне той се транспортираше по лентата до нея и изчезваше завинаги.

Джони дълго време наблюдаваше много внимателно това явление и вече можеше да предскаже деня, точния час и дори минутата, в която ще се случи. Знаеше, че първо куполът в южната част започваше да излъчва светлина, сетне жиците, опасващи платформата, затреперваха, чуваше се бучене, гръм — и струпаната руда се скриваше от погледа му.

Но днес се случи нещо различно. Един от булдозерите, които избутваха разтоварения материал върху конвейера, се взриви. Сега около него имаше цяла тълпа психлоси, правеха нещо с водача му. Останалите се опитваха да загасят обхваналите го пламъци.

В предната си част тези машини имаха огромни лопати, с които избутваха и товареха докарания материал върху лентата. Отгоре бяха със затворен прозрачен купол, под който се намираше мястото на водача. При взрива куполът се беше откъснал.

На мястото на произшествието пристигна ниска машина, приличаща на клекнал паяк. Пострадалият водач лежеше проснат на земята. Натовариха тялото му в нещо като кош, качиха го в машината и тя замина.

Един от товарещите булдозери се приближи бавно, избута обгорелите останки встрани и продължи работата си. Инцидентът беше приключил и останалите психлоси се върнаха обратно в купола.

Джони реши, че това е нещастен случай. Повися още малко на поста си, но нищо повече не се случи.

Впрочем не беше съвсем вярно. Оградата на клетката му се тресеше. Беше нормално — психлосът, който го беше затворил в нея, се приближаваше с тежки стъпки. Джони бързо се спусна на земята.

Чудовището приближи, отвори вратата и влезе. Изгледа го свирепо.

Действията му напоследък бяха станали непредсказуеми. Понякога беше спокойно, а друг път — раздразнително и нервно.

Ето сега беше ядосано. Направи гневно движение, като първо посочи Джони, а сетне машината за изучаване на езици.

Джони пое дълбоко дъх. Вече месеци наред прекарваше пред нея всяка минута, която не отделяше за сън. Работа, работа, работа. През цялото време не беше разменил и една дума с чудовището.

Сега за пръв път проговори на психлоски:

— Повреди се.

Чудовището го погледна с любопитство. Отиде до машината и натисна ръчката надолу. Тя наистина не работеше. Чудовището му хвърли гневен поглед, сякаш това беше по вина на Джони, сетне я повдигна и я огледа отдолу. В очите на Джони това беше истински подвиг, защото той не би могъл да я премести дори на сантиметър.

Малко преди експлозията тази сутрин машината просто бе спряла. Джони се приближи, за да види какво точно правеше чудовището. То отстрани една малка плочка и отвътре изпадна нещо като копче. Прочете знаците върху него, остави машината легнала на една страна и излезе от клетката.

Не след дълго се върна с друго подобно копче, постави го на същото място и завинти плочката. Изправи машината и натисна ръчката. Дискът се завъртя и от нея прозвуча глас:

— Много моля да ме извините, но събирането и изваждането като математически действия…

Чудовището я постави в неутрално положение.

Посочи с хищническия си нокът първо Джони, сетне машината.

Джони се престраши и отново каза на психлоски:

— Всичко това вече го зная. Трябват ми нови записи.

Чудовището погледна огромната купчина дискове, вероятно със стотици часове записи. После извърна очи към Джони. Зад маската лицето му изглеждаше мрачно. Джони помисли, че сигурно с един замах ще го запрати в другия край на клетката. Изглежда най-сетне чудовището взе някакво решение.

Дръпна торбата с дискове и си отиде. Не след дълго се завърна с друга, още по-натъпкана и я постави в специалното гнездо върху задната част на машината. Извади диска от нея и постави следващия. Отново посочи към нея и към Джони. Очевидно той трябваше да започне работа, и то веднага.

Джони пое дълбоко въздух и каза на езика на психлосите:

— Човекът не яде сурови плъхове и не пие мръсна вода.

Чудовището го наблюдаваше неподвижно. Отпусна се върху стола, като продължаваше да се взира в него.