Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth I, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 59 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 ГОД. ЧАСТ 1. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Камен Каменов []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 561. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-422-018-6 (многотомно изд.). ISBN: 954-422-019-4 (ч. 1).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

9

Селото беше разположено на брега на езеро, което наричаха Лох Шин. Вероятно беше пригодено за временно пребиваване, защото жителите му можеха лесно да съберат имуществото си и да избягат в планината. Имаше наредени много дървени скари, върху които се сушеше риба. Няколко деца надничаха страхливо иззад полусрутените стени. Жителите не се струпаха, за да видят новодошлите, но Джони усещаше, че ги наблюдават стотици очи.

И тук мъглата смекчаваше очертанията на всичко. Водите на езерото бяха спокойни и неподвижни в пълното безветрие, докъдето стигаше човешкият поглед.

Накараха Джони да влезе в предната стая на единствената каменна постройка. Имаше и още едно вътрешно помещение. Възрастният мъж влезе в него. Джони чака дълго, до него долитаха множество шепнещи гласове. Едно болезнено слабо дете го следеше с неспокойни сини очи иззад оръфаната завеса. Джони протегна ръка и го повика да се приближи, но то изчезна в миг и само завесата остана да се поклаща. Очевидно имаше и задна врата — чу я да се отваря и затваря няколко пъти. Шепотът в съседната стая ставаше все по-силен. Пристигнаха още хора. Най-после възрастният мъж дойде при Джони.

— Той ще се срещне с тебе — каза и посочи към вътрешната стая.

Джони влезе. Бяха се събрали осем мъже, всички насядали покрай стените. В ръцете си държаха копия и боздугани. На огромен стол, подпрян до задната стена, седеше едър мъж с черна брада и коса. Носеше къса пола, под която се показваха острите колене на мускулестите му крака. На гърдите му бяха кръстосани два бели колана и там, където се пресичаха, висеше огромна сребърна значка. Върху главата му имаше барета, а на коленете си държеше огромен древен меч. Джони беше сигурен, че пред него е вождът на рода Фъргюс.

Той огледа съветниците си. Всички бяха по местата си и наблюдаваха внимателно. След това обърна тежкия си поглед към непознатия.

— Кой те изпраща?

— Имали ли сте неприятности с чудовищата? — отговори на въпроса с въпрос Джони.

Събранието потръпна от ужас.

— Ако правилно те разбирам, искаш да кажеш с демоните — отвърна Фъргюс.

— Бъдете така добри и ми разкажете за срещите си с тях! — помоли Джони.

Тази молба предизвика невъобразим шум. Фъргюс вдигна величествено ръка. Веднага настъпи тишина.

— Млади момко — рече Фъргюс, — не ни казваш името си, твърдиш, че си пратеник, ала неизвестно чий. Но предполагам, че скоро ще разберем това, така че ще ти направя честта и ще ти отговоря.

Джони беше започнал да свиква с говора им и странният диалект не го затрудняваше. Вождът говореше гърлено и не довършваше думите.

— Още от древни времена, когато са се създавали митовете — продължи Фъргюс, — чудовищата са причинявали нещастия. Легендата твърди, че са пуснали един облак над Земята и почти всички хора са измрели. На юг от нас няма нито един жив човек, само крепостта на демоните на около осемстотин километра югозападно оттук. Понякога те я напускат и тръгват на лов за хора. Убиват безмилостно и без всякаква причина. Ти ни намери в рибарското село, защото сега е сезонът за лов на риба. Но докато сме тук, сме изложени на голям риск. Веднага щом съберем малко храна, ще се оттеглим горе във високите планини. Ние сме горди, ние от рода Фъргюс, но никой не може да победи демоните. Сега, след като ти отговорих, бъди така добър да ми отвърнеш със същото.

— Аз съм тук — започна Джони, — за да събера петдесет млади и храбри мъже. Те ще бъдат обучени на много неща и ще могат да изпълняват най-различни задачи. Ще бъде безкрайно опасно. Мнозина от тях ще загинат. Но накрая, с божията помощ, ако останем верни на дълга си, може би ще успеем да победим демоните и да ги изгоним от нашия свят.

Този отговор предизвика истинска експлозия. След разказа на вожда членовете на съвета се бяха вглъбили мрачно в себе си. Самата мисъл някой да има смелостта да се изправи срещу демоните беше толкова нечувано дръзка, че те наскачаха на крака.

Джони мълчеше. Вождът удари с дръжката на меча по облегалката на стола и погледна един от членовете на съвета.

— Искаш ли да кажеш нещо, Ангъс?

— Да. Има и друга легенда и в нея се разказва, че някога, много отдавна, шотландците били многоброен народ и тръгнали в поход на юг. Били разгромени.

— Това е станало още преди да се появят демоните! — изкрещя друг съветник.

— Никой никога не се е бил демоните! — обади се трети.

Напред пристъпи мъжът с прошарената коса, когото вождът представи като Робърт Лисицата.

— Не отричам — каза той, — че това е една достойна и благородна кауза. Докато се крием из високите планини, ще гладуваме. Там няма достатъчно трева за овцете. Не смеем да орем и да сеем като прадедите ни, защото според легендите демоните могат да летят и имат очи, които виждат всичко. Някои дори предполагат, че металният цилиндър — всички сте го виждали да прелита над главите ни — също е демон. Но искам да ви кажа — продължи Робърт Лисицата, — че според мен този странник, облечен в еленови кожи като ловец и говорещ с такъв чудноват акцент, е учтив и любезен. Той казва на всеослушание неща, които никой не се е осмелявал да изрече гласно, откакто се помня. Думите му съживяват у нас една стара мечта. Това, че той живее с нея, доказват неговата дързост и смелост. Значи, в жилите му тече шотландска кръв! Предлагам да бъде изслушан! — и седна.

Фъргюс размишляваше.

— Не можем да допуснем всичките ни млади мъже да заминат. Част от доброволците трябва да бъдат от рода Камбъл, а другите от Гленканън. Но това не е толкова важно. Страннико, ти все още не си ни казал името си, нито кой те изпраща.

Джони се изправи гордо.

— Казвам се Джони Гудбой Тайлър. Идвам от Америка.

Съветът отново се разшумя. Тогава Робърт Лисицата каза:

— В легендите се разказва за една древна страна, за която са заминали много шотландци.

— Значи той е шотландец — натърти един съветник.

Вождът вдигна ръка, за да ги успокои:

— Не си ни казал кой те изпраща.

Външно Джони изглеждаше спокоен, но в гърдите му се надигна вълнение.

— Аз съм пратеник на човечеството. То все още не е загинало.

Видя, че думите му събудиха учудване у едни и страхопочитание у други.

Вождът се наведе напред:

— Но как пристигна тук?

— Долетях.

Вождът и останалите се опитваха да проумеят думите му. Фъргюс се намръщи:

— Само демоните могат да летят. Как дойде чак от Америка?

— Аз притежавам един демон — отвърна Джони.