Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth I, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 59 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 ГОД. ЧАСТ 1. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Камен Каменов []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 561. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-422-018-6 (многотомно изд.). ISBN: 954-422-019-4 (ч. 1).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

8

Камионът подскачаше на юг, натежал от товара си. В каросерията цареше отчаяние.

Отново с нашийник и прикован за една скоба, Джони следеше пейзажа с невиждащи очи, излъчващи безкрайна мъка.

Пати, цялата изранена от падането, беше привързана с прибрани към тялото ръце за една от страничните подпори на капака. Бе изживяла страшен шок и лицето й изглеждаше сивобяло. Беше само на осем години.

Раненият кон, все още с торбите на гърба си, лежеше на една страна и от време на време подритваше с крака. Дълбоката рана на рамото му продължаваше да кърви. Търл просто го беше сграбчил и хвърлил в каросерията. Джони се опасяваше, че с конвулсивните си движения може да счупи крака на коня, който се намираше най-близо до него. Раненото животно се казваше Блоджет и бе една от най-здравите му кобили.

Останалите кри коня бяха вързани за страничните подпори и ноздрите им потреперваха от ужас, като гледаха колко бързо се движи земята под тях.

В главата на Джони напираха безброй въпроси, но той се мъчеше да ги отпъди. В момента всичките му планове изглеждаха безсмислени. Самообвиняваше се, задето беше отлагал бягството си толкова дълго време. Трябваше да се досети, че Търл е подготвил някакъв капан. Омразата към чудовището се надигна в гърдите му и започна да го души.

Криси бе прикована за една скоба срещу Джони. Очите й бяха затворени. Дишането й едва се долавяше.

Накрая отвори очи и го погледна. Видя, че той наблюдава Пати.

— Не можех да я оставя сама — каза тя. — Два пъти я връщах обратно, но тя отново тръгваше след мен. Последния път ме проследи толкова надалеч, че реших да я взема.

— Не се притеснявай, просто си почивай, Криси — отговори Джони.

Камионът се друсна от някаква неравност на пътя и Блоджет изцвили.

— Знам, че тръгнах по-рано — обади се Криси. — Но Уиндсплитър се върна у дома. Няколко момчета тръгнали да търсят диви говеда, намерили го заедно с Дансър в равнината точно под прохода и ги довели.

Дансър беше една от товарните кобили на Джони.

Криси замълча. След малко пак заговори:

— Уиндсплитър имаше пресен белег, сякаш направен от ноктите на пума. Реших, че може би е избягал и те е изоставил. Предположих, че имаш нужда от помощ.

Да, помисли си Джони. Уиндсплитър се е скитал дълго и когато е решил да се върне горе в селото, е намерил проходите блокирани от снеговалежите. Сигурно цяла зима е обикалял из равнината с Дансър. Върху задния му крак имаше дълбок белег от вече заздравяла рана.

— Всичко е наред — изрече Джони успокоително.

— Не можех да остана със скръстени ръце, след като разбрах, че може би си ранен и имаш нужда от помощ — каза Криси.

Камионът отново се разтресе.

— Джони, Голямото село съществува — промълви Криси.

— Знам — отвърна той.

— Джони, това е едно от чудовищата, нали? — и тя посочи с глава кабината.

— Да — отговори той. — Няма да ти направи нищо лошо.

Знаеше, че лъже, но трябваше да я успокои по някакъв начин.

— Чух, че говориш неговия език. Наистина ли можеш да се разбираш с него?

— Аз съм негов пленник вече почти цяла година — отговори Джони.

— Какво ще направи с Пати? С нас?

— Не се притеснявай, Криси.

Само боговете можеха да й отговорят. Нямаше никаква причина да й обяснява, че тази история обърка всичките му планове за бягство. Тя не беше виновна, а самият той. Беше отлагал прекалено дълго.

Камионът направи широк завой, мина по един разнебитен мост и продължи нататък.

Джони реши, че се налага да й каже още нещо, за да я успокои.

— То очевидно иска и очаква нещо от мен. Сега вече ще трябва да изпълня желанието му. Всъщност няма да ни направи нищо лошо. Само заплашва. Щом свърша това, което иска, ще ни пусне.

Не обичаше да лъже. Знаеше много добре, че когато изпълни неизвестната засега задача, Търл ще го убие.

Криси успя да се усмихне едва доловимо.

— Кмет и пастор сега е старият мистър Джимсън. Зимата изкарахме добре.

Замълча.

— Изядохме само два от твоите коне.

— Всичко е наред, Криси.

— Уших ти нови дрехи от еленова кожа — продължи тя. — Ето в тази торба са.

— Благодаря ти, Криси.

Очите на Пати се разшириха и тя внезапно се разкрещя:

— Ще ни изяде ли?

— Не, не, Пати — успокои я Джони. — То не яде хора. Няма нищо страшно, Пати.

Тя притихна.

— Джони — обади се колебливо Криси, — ти си жив, а това е най-важното.

От очите й бликнаха сълзи.

— По едно време си мислех, че си мъртъв.

Да, той беше жив. Те бяха живи. Но не знаеше докога. Спомни си как Търл беше изпочупил краката на стадото диви говеда.

Камионът се носеше с трясък над храстите.

— Джони — каза Криси, — нали не ми се сърдиш?

О, Господи! Да й се сърди! За Бога, разбира се, че не. Но не можеше да говори и затова само поклати глава.

В далечината се чуваха шумовете, идващи от мината.