Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth I, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 59 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 ГОД. ЧАСТ 1. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Камен Каменов []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 561. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-422-018-6 (многотомно изд.). ISBN: 954-422-019-4 (ч. 1).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

ПЕТА ГЛАВА

1

Докато лежеше вечер с поглед, вперен в небето, и наблюдаваше бавното движение на съзвездията, Джони си даваше сметка, че вече е изминала почти една година и трябва да избяга на всяка цена.

Оставаха само три седмици. Пред очите му се редяха кошмарни видения, как Криси слиза в равнината, където — ако случайно оцелееше — щеше да се натъкне на рудника.

Имаше безброй много препятствия. Щеше да бъде невъобразимо трудно, особено като се имаше предвид техниката за издирване, с която разполагаха психлосите. Но той планираше бягството си с неуморна упоритост.

Плановете се усложняваха от основната му цел — освобождаване на Земята от психлосите и възраждане на човешката раса.

Беше буден и когато луната освети цялата клетка, той си даде сметка в какво отвратително място се намира и се самообвини за покорството си.

Ето го тук с нашийник, вързан като куче, заключен зад решетките. Ако изобщо успееше да избяга, бе обречен да го открият и заловят веднага. Но щеше да опита, дори да се наложи да плати с живота си.

Все пак първо трябваше да избяга.

Най-неочаквано само след два дни откри ключа за осъществяване на плановете си. Вече знаеше как да се освободи от нашийника.

По някаква неизвестна за него причина Търл бе настоял да овладее и електронната техника. Обяснението, което му даде, беше глупаво — понякога контролните уреди на машините се повреждали, дистанционните управления изключвали и операторът трябвало сам да се справи с тези проблеми. Самият факт, че Търл му даде това обяснение, означаваше, че то е чиста лъжа. Откакто Джони се обучаваше да работи с другите машини, не беше видял нито веднаж оператор да поправя електронните системи сам. Когато нещо излезнеше от строя, веднага пристигаше една скърцаща триколка със служител от сектор „Електроника“ и бързо отстраняваше повредата. Това, че Търл настояваше Джони също да се научи да го прави и Кър изобщо не се възпротиви, беше загадка. Очевидно имаше намерение да му възложи задача на място, където нямаше да има електронни техници.

И така, сега Джони седеше приведен на една пейка, разучавайки електронни вериги, диаграми и елементи. Те не го затрудняваха особено. Електроните се насочваха насам, тук се сменяха и накрая изпълняваха каквото трябваше. Имаше много логика и смисъл в кабелите, в отделните елементи и парченцата метал, свързани в едно цяло.

В началото беше много озадачен от инструментите. Един от тях представляваше нещо като нож с голяма дръжка — голяма за Джони, но малка за психло, — който вършеше най-невероятни неща. Когато завъртиш едно копче в основата на дръжката в нужното положение и допреш острието до кабела, той моментално биваше прерязан. Ако завъртиш копчето в обратна посока и с острието докоснеш двете части, те отново се съединяваха. Тази операция беше възможна само при елементи, изработени от еднакъв метал. Но при положение, че искаш да съединиш две парчета от различни метали, трябваше да използваш свързващо вещество.

Веднаж, когато Кър беше мръднал за една от редовните си закуски и Джони остана сам в електронната работилница, той изпробва възможностите на този загадъчен инструмент върху заварения за нашийника край на въжето.

Сряза го веднага.

Джони завъртя копчето, допря двете парчета и ги докосна с острието.

Те отново се съединиха, без да остане никаква следа.

Без дори да опитва отново, Джони разбра, че същото може да се направи и с нашийника.

Погледна вратата, за да се увери, че Кър не се връща, и обходи с поглед останалата част от помещението. На другия край имаше шкаф. В него прибираха инструментите. Знаеше, че ще бъде много глупаво, ако изведнаж ножът, с който работеше, изчезне. Джони сряза въжето, втурна се към шкафа и го отвори. Вътре безразборно бяха нахвърляни части, кабели и инструменти. Той трескаво започна да рови в тях. Секундите летяха. Накрая най-отдолу намери това, което му трябваше — един стар инструмент, подобен на този, с който работеше.

В далечината се чуваха приближаващи се тежки стъпки.

Изтича до пейката и съедини с намерения инструмент двата края на въжето. Работеше!

Кър се върна, ленив и апатичен, както обикновено. Джони вече беше успял да скрие плячката си в подгъва на мокасината.

— Напредваш доста бързо — каза Кър, като видя какво е свършил.

— Да, бързо се оправям — отговори Джони.