Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (69)

1

— Изглежда почти невъзможно да се работи — каза Джони. — Ще имаме нужда от много умения и знания.

Беше обезпокоен от състоянието на Търл. Той закъсняваше повече от два дена.

Срещнаха се в една минна шахта на около петнадесет метра под земята, на километър и половина от „отбранителната база“. Беше пълна с прах, дървените подпори бяха проядени от червеи. Мястото беше много опасно, имаше реална заплаха от срутване. Търл пристигна в базата тихомълком, скри земехода си в едно дефиле под храстите и измина останалото разстояние пеша в тъмната нощ. Той също носеше топлозащитно наметало. Накара с жест часовия да извика Джони. Изникна в тъмнината толкова внезапно, че замалко щяха да го застрелят. След това заведе Джони в изоставената шахта, като провери стените със собствения си детектор.

Но изглежда чудовището не обръщаше внимание на думите му. Джони показваше снимките на жилата върху малък екран и обясняваше за силния вятър и прегрелия мотор. Търл промърмори няколко пъти и това беше единствената му реакция.

Беше много притеснен и загрижен. Трябваше да провери новодошлите от Психло един по един. Две трети от тях бяха преминали, когато той застана лице в лице с него.

Новопристигналият стоеше с наведена глава и стъклото на маската му беше замъглено, но грешка не можеше да има.

Това беше Джейд!

Търл го беше виждал веднаж още като ученик в полицейското училище. Имаше някакво тайнствено престъпление и изглежда Джейд се беше заел с него.

Той не беше агент или служител на компанията. Работеше в самото Имперско бюро за разследване — ИБР, от което всички се страхуваха.

Не можеше да го сбърка. Кръгло лице с масивна челюст, предният ляв зъб счупен, безцветни устни и клепачи, между ноктите му следи от краста. Със сигурност беше Джейд.

Защо беше пристигнал? Какво щеше да прави на тази планета?

В списъка на пристигналите беше отбелязан като Снит, в графата „Общи работници“. Това означаваше, че задачата му изисква да действува под прикритие.

Но защо? Имаше ли някаква връзка със злоупотребите на Нъмф? Или — при тази мисъл Търл потрепера — причината бяха животните и златото?

Първото, което му хрумна, беше да вземе лъчевата пушка и веднага да отиде да избие животните, да върне машините в лагера и да каже, че всичко това е било идея на Нъмф, че той няма нищо общо с цялата история, но все пак е трябвало да вземе нещата в свои ръце.

Търл обаче изчака два дни, за да види дали Джейд ще се промъкне тайно при него и ще го осведоми за какво става дума. Даде му няколко възможности. Но той отиде направо при общите работници в мината.

Търл не смееше да монтира миниатюрна камера и да го следи. Джейд беше достатъчно опитен и веднага щеше да усети. Не смееше и да разпитва работниците, какво иска да узнае. Щеше да разбере.

Около Търл нямаше миниатюрни камери. Детекторите не показваха наличието на никакви следящи уреди.

Беше много напрегнат, но реши да изчака първата пощенска пратка, вероятно докладът на Джейд щеше да бъде в нея.

Седеше и гледаше кварцовата жила върху екрана, опитваше се да се съсредоточи върху това, което вижда и чува. Да, операцията наистина беше много трудна. Той го знаеше от самото начало.

— Вятър ли казваш? — попита разсеяно.

— Да, и от него двигателите прегряват. Толкова е силен, че никоя летяща платформа не би могла да се задържи достатъчно дълго на едно място и да работи ефикасно.

В Търл проговори миньорът.

— В стената могат да се забият железни стълбове, върху които да стъпи платформата. Несигурно е, но понякога са много здрави.

— На върха няма място за кацане.

— Взриви част от него и направи площадка.

Джони му показа огромната цепнатина и обясни опасността от срутване на цялата жила в дъното на каньона.

— Там не бива да се взривява нищо.

— С булдозери — каза Търл, — може да се направи площадка само с булдозери. Ще стане по-бавно, но е възможно. Мини зад ръба на скалата и копай към пропастта.

Но говореше машинално, мислите му бяха на друго място.

Джони разбра, че Търл е много изплашен от нещо. Проумя също, че ако проектът бъде изоставен, той ще ги избие веднага, независимо дали за да прикрие следите, или от садизъм. Джони реши, че само от него зависи да поддържа интереса му.

— Така вече ще стане — съгласи се той.

— Какво? — попита Търл.

— Да се копае от задната част на скалата към пропастта, като самолетът ще е откъм подветрената страна.

— О, да.

Джони усещаше, че го изпуска. Търл не виждаше екрана, а лицето на Джейд.

— Не съм ти показал пробата, която взех — побърза да каже Джони.

Той наклони миньорската лампа и извади от джоба си парчето кварц. Беше дълго около петнадесет сантиметра, с диаметър два сантиметра и половина. Чисто бял кварц с искрящо злато. Джони го завъртя на светлината и то проблясна.

Изведнаж Търл се заинтересува.

— Колко е красиво!

Взе го в лапите си. С нокът драсна нежно по него. Чисто злато!

Започна да го милва.

Внезапно се видя у дома, богат и с много власт, живее в огромна къща и всички врати са отворени за него. Когато минава, по улиците го сочат и шепнат: „Това е Търл!“

— Прекрасно! — възкликна той. — Прекрасно!

След доста дълга пауза Джони наруши тишината:

— Ще се опитаме да изкопаем всичко.

Търл стоеше изправен в тясната шахта. В светлината на лампата танцуваха облаци прах. Той продължаваше да стиска нежно парчето и да го гали.

— Задръж го — предложи Джони.

Изведнаж то сякаш се нажежи.

— Не, в никакъв случай! — извика Търл. — Трябва да го скриеш! Зарови го в някоя дупка.

— Добре. Просто ще се опитаме да изкопаем цялата жила.

— Почвайте!

Джони въздъхна с облекчение.

Но на изхода на шахтата, преди да се разделят, Търл каза:

— Никаква връзка по радиото. Никаква! Недейте да летите над лагера. Приближавайте се към планините от изток, летете ниско, когато излитате и кацате в базата. Направете втори временен лагер горе в планината и се сменяйте там. В нашия лагер нямаш работа! За жените ще се грижа аз.

— Ще отида да им кажа, че няма да се виждаме.

— Защо?

— Ще се притесняват. — Джони разбра, че Търл не може да схване, и веднага поясни: — Ще вдигнат шум и ще предизвикат неприятности.

— Прав си. Можеш да отидеш още веднаж. По тъмно. Ето ти едно топлозащитно наметало. Знаеш къде са моите помещения. Светни три пъти с фенера.

— Защо не ми позволиш да взема момичетата в базата?

— А, не. Това няма да направиш. — Търл потупа кутията с дистанционното управление. — Все още си под мой контрол.

Джони чу как той бавно се отдалечава и изчезва в тъмната нощ. Търл беше обхванат от някакъв страх. В такова състояние от него можеше да се очаква всичко.

Върна се в базата много угрижен.