Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (55)

6

Вечерта Търл отключи клетката. Беше много развълнуван.

— Кажи довиждане на конете и на жените си, животно! Утре рано призори потегляме на дълъг път.

Джони се закова на място с наръч съчки в ръце.

— Колко дълъг?

— Пет дни, седмица… Зависи — отвърна Търл. — Защо питаш?

— Трябва да им оставя храна… и много други неща.

— О-о! — проточи Търл с безразличие. — Да не искаш да кажеш, че трябва да стоя тук и да чакам? — той реши нещо. Заключи клетката и пусна тока. — Ще се върна по-късно! — и се отдалечи забързано.

Е, добре, почна се, каза си Джони. Какъв ли пъклен план беше замислил Търл?

За щастие този ден беше убил един млад и тлъст бик. Зае се трескаво за работа. Наряза го на четири, уви две парчета в кожата и ги остави пред вратата.Криси! — извика Джони. — Сложи ми пушено месо за една седмица! Помисли и ми кажи какво ще ви е нужно през това време.

— Заминаваш ли? — в гласа й се прокрадна паника.

— Само замалко.

Двете момичета го гледаха разтревожено. Изглеждаха толкова самотни и нещастни там вътре. Джони изрече едно проклятие наум.

— Бъдете сигурни, че ще се върна! — каза той. — Хайде, заемете се с месото!

Той прегледа раната на Блоджет. Кобилата можеше да се движи, но мускулите бяха разкъсани и вече никога нямаше да тича.

Изхранването на конете беше по-трудна задача. Не искаше да ги остави отвързани, ала не можеше и да натрупа на едно място сено за цяла седмица. Накрая все пак ги освободи, но каза на Пати да ги вика на оградата по два пъти на ден и да им говори. Тя обеща.

Приготви си торбата, сложи в нея ремък, прахан, режещо стъкло и някои други неща. Взе и комплекта съвсем нови дрехи от еленова кожа. Опакова всичко заедно с два боздугана в голям вързоп.

Търл се върна по-късно вечерта, отключи клетката и Джони внесе бързо всичко, от което Криси щеше да има нужда. Остави месото и кожата за обработване. Поне щяха да имат работа, докато той отсъствува. Взе от нея приготвения за него пакет.

— Нали нищо няма да ти се случи, Джони? — попита го тя.

Събра сили да се усмихне, макар никак да не му беше до смях.

— Можеш да бъдеш сигурна, че точно затова отивам — пошегува се той. — Недей да се притесняваш. Сложи малко от тази лой на врата на Пати и той ще заздравее по-бързо.

— Хайде! — каза раздразнено Търл, застанал пред клетката.

— Какво ще кажеш за стъклото, нали реже добре? — попита Джони.

— Да, чудесно, но трябва да внимаваш да не се порежеш.

— Е, внимавай все пак.

— Хей! — извика Търл.

Джони целуна Пати по бузата:

— Грижи се за сестра си, Пати!

Прегърна Криси и я притисна до себе си.

— Моля ти се, недей да се тревожиш!

— Дяволите да те вземат, хайде излизай! — подкани го Търл.

Ръката на Криси се спусна по неговата. Той започна да се отдръпва бавно, докато накрая пръстите им се разделиха.

— Бъди много внимателен, Джони — по бузите й се търкаляха сълзи.

Търл го издърпа навън и затвори с трясък вратата зад себе си. Пусна тока, докато Джони затваряше дървената бариера.

— Искам на зазоряване да ме чакаш на летището. Самолет за превоз на персонал №91. Облечи се както трябва, за да не умиришеш кабината. Вземи си помпата за пълнене на бутилките с въздух и резервна маска. Ясно ли е, животно? — отдалечаваше се бавно, като тътреше крака. Явно тези дни бе много претоварен. Постепенно земята престана да се тресе.

По-късно Джони набра малко диви цветя и ягоди и в тъмното се опита да ги провре през решетките. Но електричеството ги изпепели със съскащ звук и от тях не остана нищо. Това го отчая още повече.

Най-после си легна сломен, сигурен, че нищо добро не го очаква. Можеше и да загине.