Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth I, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 59 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 ГОД. ЧАСТ 1. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Камен Каменов []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 561. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-422-018-6 (многотомно изд.). ISBN: 954-422-019-4 (ч. 1).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

5

Следващите действия на Търл бяха внимателно наблюдавани от опитните шотландски разузнавачи горе на хълма.

Късно следобед предишния ден Търл се насочи като луд към един от танковете. Потегли към древния град на север и не след дълго влезе в него.

На другия ден по обед напусна развалините и пое с ръмжащи двигатели по обраслата с трева магистрала към академията.

Слезе от танка. Слънцето се отразяваше в стъклото на маската му. С небрежна походка се запъти към часовия.

По това време в района на академията имаше много малко хора — една домакинска рота и трима шотландци на пост, обикновено пострадали при злополука и възстановяващи се в лагера.

Онзи, който посрещна Търл, беше със счупена ръка. Тя бе шинирана и висеше на превръзка, закачена на врата му.

— Какво мога да направя за вас, господине? — попита той на доста сносен психлоски.

Търл се огледа. Не се виждаха никакви машини. Всъщност не, там стърчеше опашката на малък пътнически самолет. Сигурно цялата техника е горе в планината. Вероятно дори не достигаше.

Погледна часовия. Търл беше опитен миньор и разбираше, че положително и хората са по-малко от необходимото. Всъщност това беше без значение. Все още имаше достатъчно живи работници.

Чудеше се как да се разбере с това животно. То се бе обърнало към него на психлоски, но съзнанието му отказваше да възприеме този факт, защото просто не можеше да повярва, че е възможно. Животните бяха прекалено глупави за такова нещо.

Започна да жестикулира с лапи, като описваше ръста и брадата на началника на животните. Изигра цяла пантомима, въртеше очи, сочеше към гърдите си и мястото до себе си. Да се разговаря с такава твар беше безкрайно трудно.

— Вероятно имате предвид Джони — каза часовият на чист психлоски.

Търл поклати разсеяно глава и тръгна. Налагаше се да изчака, докато отидат до мината и го докарат обратно със самолета. Вече имаше време и можеше да си го позволи.

С нарастващо удоволствие започна да си мисли колко свободен бе сега. Имаше възможност да ходи където си пожелае и да прави каквото си иска. Протегна се и тръгна. Наистина планетата беше гадна, но вече разполагаше с достатъчно свобода, за да действува. Усещаше, че невидимата преграда, която го ограничаваше, се е отдръпнала на хиляди километри от него.

Няколко коня пасяха на близката полянка. За да не скучае, започна да се упражнява в бързо вадене на пистолета. Изстрелите чупеха краката им един след друг. Цвиленето на ужасените и агонизиращи животни бе много приятно за слуха му. Чувствуваше се в по-добра форма отвсякога. Не пропускаше целта дори на двеста метра! Дойде ред на черния кон. Четири изстрела, четири попадения. Падналото животно вдигаше около себе си фонтани сняг. Какво цвилене! Прекрасно!

В цялата тази шумотевица едва успя да чуе зад гърба си гласа на Джони, но появата му не го изненада. Обърна се спокойно, зад стъклото на маската костните му устни се бяха изкривили в усмивка.

— Искаш ли да опиташ? — попита Търл и се престори, че му подава пистолета.

Джони посегна. Търл се разсмя гръмогласно и го пъхна обратно в колана си.

Джони отдавна го очакваше да се появи. Още от момента, когато чудовището напусна града, той разбра накъде се насочва, и долетя от мината. Търл не биваше да заподозре, че го следят, затова Джони имаше намерение да се забави още малко, но цвиленето на измъчваните коне бе непоносимо и реши да не изчаква повече.

Търл беше много променен, почти приличаше на онзи отпреди една година.

— Хайде да се поразходим — предложи психлосът.

С едва прикрит гняв Джони даде знак с ръка на един от шотландците, без Търл да го забележи, да отиде и да избави от агонията им мятащите се животни, като им пререже гърлата.

— Е, глупако — каза Търл, — виждам, че се справяш доста добре. Предполагам, че търсите втора каверна?

— Да — отговори Джони, като се мъчеше да потисне гнева си. — Все още не сме изкопали достатъчно злато.

Това беше само част от истината. Всъщност всичкото изкопано до момента съкровище се намираше в торбата му.

— Добре, добре — обади се Търл. — Трябва ли ви още техника? Имате ли нужда от нещо? Само кажи или направи списък на необходимите неща.

Джони не отговори нищо.

— Всъщност когато го приготвиш, можеш да го оставиш при вързопите пред клетката и аз веднага ще изпратя всичко. Естествено заявката трябва да бъде обозначена като „техника за обучение“.

— Добре — съгласи се Джони.

— А ако искаш да разговаряш лично с мен, светни с прожектора в прозореца на канцеларията ми. Три къси светвания и аз ще пристигна веднага. Разбра ли?

Джони потвърди, че всичко му е ясно. Обясни за непрекъснато възникващите проблеми при подемните операции.

— Попаднал си точно на човека, който може да ти помогне — каза важно Търл, като се удари с юмрук по гърдите. — Ако не знам нещо за миньорската работа, то е толкова маловажно, че не си заслужава да се знае!

Разсмя се високо. Търл наистина се е променил, помисли си Джони. Напрежението в него бе изчезнало.

Все още бяха в равнината и не се виждаха от лагера, защото хълмът ги скриваше.

— А сега да минем към по-сериозни въпроси — каза Търл. — На осемдесет и деветия ден трябва да ми доставиш всичкото злато. Тук, в тази сграда в стария град.

Извади от джоба си една снимка и му я показа. Върху постройката ясно личеше надпис „Монетен двор на Съединените щати“. Джони посегна да я вземе, но Търл я дръпна и му показа три други, направени от различен ъгъл. На тях се виждаха улицата и къщите от двете й страни.

— Запомни, на осемдесет и деветия ден. Два часа след залез слънце. Никой не трябва да те забележи. Приготвил съм една стая. Ще оставиш златото в нея.

Джони разглеждаше снимките. Очевидно Търл нямаше намерение да го заведе на мястото преди уречения час. Около сградата се виждаха някакви купчини, вероятно стари коли, а встрани една по-голяма — изоставен камион. Вратите изглеждаха стабилни и здраво заключени, но без съмнение Търл ги бе отварял.

— Имаш ли земеход с открита каросерия? — попита чудовището. — Не? Добре, ще ти дам.

Правеше впечатление начинът, по който даваше нарежданията си.

— А сега слушай внимателно. В уговорения час ще пристигнеш с още две животни. Нито едно повече. И ти лично. Кажи на останалите, че ще се върнеш на деветдесет и третия ден и ще им донесеш заплатите. От осемдесет и деветия ден до завръщането си ще трябва да изпълниш и някои други задачи. Ясно ли ти е? Ти лично, придружен само от две животни. Всички други чакат в миньорското селище. Разбрано?

Джони каза „да“. Бяха добре скрити от чуждите погледи зад едни храсталаци.

— Искаш ли да видиш част от изкопаното?

Търл нямаше нищо против. Джони разтвори на земята едно наметало и изсипа върху него златото. То блестеше меко на слънчевата светлина.

Търл погледна нагоре, за да се убеди, че над тях не преминава самолет, и клекна над земята. Започна да гали парчетата. По някои от тях имаше полепнал кварц. Полюбува му се известно време, изправи се и даде знак с лапата си да бъде прибрано. Джони изпълни заповедта много внимателно. На практика това бе цялото количество, с което разполагаха.

Все още с поглед, прикован в торбата, Търл изпусна дълбока въздишка в маската си.

— Колко е красиво — възкликна той, — колко е красиво!

Постепенно излезе от транса си.

— И така, на осемдесет и деветия ден ще получа един тон злато, нали?

Потупа джоба си, където се намираше дистанционното управление.

— А след това, на деветдесет и третия ден, ще се разплатя с вас.

— Защо с такова закъснение? — попита Джони. — Цели четири дни.

— О, защото ще трябва да свършиш още някои неща — отговори Търл. — Но няма от какво да се страхуваш, животно. На деветдесет и третия ден ще получите заплатите си. Заедно с лихвите. Наведнаж. Давам ти честната си дума!

Изсмя се високо в маската си. Джони разбра, че днес Търл е в приповдигнато настроение, но в никакъв случай не беше луд.

— Ще получиш всичко, което ти се полага, животно! — повтори Търл. — А сега да се връщаме обратно при колата.

Никога през живота си Търл не се бе чувствувал толкова добре. Спомни си как по време на шотландската операция животните се ентусиазираха, когато стана дума за заплащането. А на деветдесет и третия ден той лично ще си оправи сметките с това животно. После ще убие и двете момичета. Няма изобщо да се съобразява и да се страхува от парапсихическите му способности. Великолепно!

— Довиждане, животно! — каза той и потегли в чудесно настроение.