Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (90)

2

Търл седеше самоуверено в огрения от лъчите на утринното слънце кабинет. Държеше писалка в ноктите си и старателно контролираше треперенето им. Трябваше да напише доклада си и с това да сложи точка на съвършеното престъпление, извършено от него.

Планът му за деня беше готов. Ще завърши доклада, ще разгледа последните снимки, направени от разузнавателния самолет, и ако животните още бяха там, ще вдигне във въздуха бомбардировача. Зът не пропускаше да се оплаче на всеки, който имаше желание да го изслуша, че това чудо е запушило вратата на хангара и товарните самолети не могат да бъдат обслужвани. Търл имаше намерение да го накара сам да настоява за излитането на бомбардировача, за да се освободи вратата. Трябваше да се срещне с Кър и чрез заплахи и изнудване да спечели сътрудничеството му като новоизбран Директор на планетата.

Но Търл не беше щастлив. Играещите по килима слънчеви лъчи, макар и омекотени от оловното стъкло на купола, му напомняха, че все още се намира на тази проклета планета. Виждаше края на мечтите си да стане богат и да заживее в разкош на Психло. Но сега това нямаше значение. Трябваше да свърши всичко необходимо, без да умува много-много.

Започна доклада си за десети път. До този момент не бе успял да се справи дори с увода, а какво оставаше за самото изложение! Нещо постоянно го тормозеше.

А, да! Не откри значката на Джейд, удостоверяваща агентурния му номер! Когато бръкна в ризата си, той очевидно искаше да я извади, за да докаже самоличността си на оперативен агент на ИБР. Доколкото беше запознат с работата на медицинските служби, те просто хвърляха телата в моргата без никакъв ред и нямаше да е зле да отиде и да ги подреди по масите и количките, както подобаваше.

Според предварителния план му бяха необходими десет трупа. Засега заедно с трите на взаимно изпозастрелялите се часови бяха пет. Въздъхна тежко. Планът му беше чудесен — трябваше само да постави златото в ковчезите, да ги телепортира у дома и когато се завърне, през някоя тъмна психлоска нощ да ги изрови, да ги отвори и да стане един от най-богатите и уважавани граждани на Психло! Е, това вече беше невъзможно. Пристигането на Джейд провали всичко. А и онези коварни животни го бяха измамили и предали.

Задължително беше да намери на всяка цена значката на Джейд и да научи номера, под който е работил в ИБР. Пък и щеше да се почувствува много по-добре, ако срита няколко пъти мъртвото му тяло. Взе си дихателната маска и излезе от лагера.

Минавайки край клетката на момичетата, забеляза, че пред нея има струпани дърва за огъня и храна. Ритна ги презрително и щеше да продължи пътя си, но се сети, че парапсихическите способности на животните можеха да предупредят онези горе, в планината, за грозящата ги опасност. Изключи тока, минаващ по решетките на клетката, отвори врата и гневно нахвърля вътре нещата. Вързопът падна право в огъня и по-малкото момиче се хвърли да го спасява, преди да изгори. Забеляза, че другото държеше в ръцете си нож от неръждаема стомана, очевидно изровен от някоя руина, останала от древността. Отиде и грубо го издърпа от ръцете й, но веднага се сети за парапсихическите способности и за да заглади положението, се опита да я погали по главата. На нея това никак не й хареса.

Търл затъкна ножа в колана си, излезе от клетката, включи отново тока и пусна дистанционното управление в джоба на гърдите си. По-малкото момиче говореше нещо на човешки език, без съмнение някаква грубост. Животните бяха коварни същества. Но това нямаше значение, скоро щеше да свърши и с тях. След като бомбардировачът пусне смъртоносния си товар, той ще види сметката и на тези двете. Планът му бе добър.

Пое надолу към моргата. Както и предполагаше, санитарите бяха нахвърляли труповете направо на земята! Включи осветлението, затвори вратата и намести почти петстотинкилограмовия Нъмф върху една маса. Дори мъртъв, старият мошеник изглеждаше като глупак. Върху лицето му беше застинал израз на недоумение. Кръвта все още не беше засъхнала и Търл си изцапа ръцете. Изтри ги в дрехите на Нъмф.

Тялото на Джейд беше изненадващо леко — тежеше не повече от триста и петдесет килограма. Търл го положи грубо върху друга маса и го блъсна няколко пъти гневно с юмрук.

— Да те вземат дяволите! — изруга той трупа. — Ако не се бе появил ти, бъдещият ми живот щеше да бъде по-хубав от сън.

Нанесе му още един удар по лицето.

Краста! Този идиот е страдал от краста. Търл погледна кисело трупа. Протегна ръце, сграбчи го за шията, започна да скърца със зъби и да го души. Заблъска главата му в масата. Тъпите удари отекваха в помещението. Прасна го за последен път.

Успя да се овладее. Трябваше да бъде хладнокръвен и пресметлив. Нямаше право на повече грешки. Къде е значката? Заопипва тялото му, но не я намери.

Може би я е носил скрита в ботуша? Кухите токчета на обувките бяха един от специалитетите на ИБР. Но и в тях нямаше нищо.

По дяволите, това приятелче все някъде трябва да е държало значката си! Търл прокара лапи по дрипавите панталони. Замисли се и се отдръпна от трупа. Каква жалка гледка представляваше този Джейд! Дрехите му бяха изпъстрени с дупки и кръпки, а козината му цялата бе проскубана.

Но къде можеше да бъде значката? Бъркаше в ризата си, за да извади нещо. С един замах Търл я разкъса отпред и оголи гърдите му. Прерови дрипите. И в тях нямаше нищо. Тогава забеляза нещо на тялото му. Зяпна от учудване.

Трите хоризонтални линии! С този знак жигосваха криминалните престъпници.

Ноктите му изпуснаха парцалите. Надвеси се и заразглежда гърдите на Джейд отблизо.

Нямаше грешка.

Знакът на криминалните престъпници се виждаше от ясно по-ясно.

Наведе се и се опита да го изтрие. Не, не беше грим, а истински, жигосан с нагорещено желязо!

Прецени го като професионалист. Беше направен преди около година.

Обърна се бързо и сграбчи глезена на десния му крак. Да! На него ясно личаха белезите от оковите, поставяни в Имперския затвор. Козината там още не се беше възстановила. Разгледа ги подробно. И те бяха отпреди година.

Търл отстъпи до стената и се втренчи в трупа.

Историята му беше позната. Служителите и агентите често извършваха престъпления по време на изпълнение на служебните си задължения. Или пък понякога се оказваха пълни глупаци и се опитваха да разкрият престъпления на управляващата върхушка, заради което биваха сваляни от постовете си и хвърляни в някой от имперските затвори.

Изведнаж Търл проумя причината за пристигането на Джейд. Той беше използвал всичкото си умение и връзки, за да избяга. Изготвил си е фалшиви документи на името Снит, вкарал е данните си в списъците на Междугалактическата минна компания и е пожелал да бъде изпратен на работа в най-отдалечената мина.

Всъщност се е опитвал да се спаси с бягство!

Това откритие подействува на Търл като удар. Джейд не е пристигнал, за да провежда никакво разследване! Той се е криел! Посегнал е към ризата си, за да покаже знака на криминалните и да помоли Търл за милост. Всичко би могло да се нареди от добре по-добре! Можеше дори да го включи в плановете си по най-хитър начин!

Месеци наред безсънни нощи!

И то за нищо!

Търл погледна жалкото, покрито с краста същество на масата. Добре, че вратата беше затворена, защото дълго време не можеше да овладее смеха си.