Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (49)

9

Цялата студена нощ прекараха в откритата каросерия на камиона. Търл монтира по една миниатюрна камера в двата й края и изчезна в лагера.

Наближаваше обяд, а се мотаеше из клетките от зазоряване. Джони не можеше да си извърти главата, така че да види какво точно прави. Никога досега не беше връзван толкова здраво.

Търл се приближи до задния капак на камиона и го спусна. Изведе конете и ги върза за едно дърво. След това избута ранения кон и когато падна на земята, грубо го изтика настрани. Той се опитваше да стане, но всеки път Търл го събаряше отново.

Качи се и развърза Пати. В лапата си държеше шина, която уви като нашийник около врата й. Извади оксижен и я завари, така че да не може да се отваря, а сетне я съедини с въже. Сграбчи момичето с една лапа и я отнесе някъде.

Върна се. Криси с ужас се отдръпна от него. Той носеше още един нашийник и без да й обръща внимание, завари и него. Джони наблюдаваше цялата операция съвсем отблизо. Забеляза, че от едната си страна този нашийник имаше някаква червена издутина. Сети се за Пати — нейният беше същият.

Търл се взря в очите на Джони. Те бяха сини, леденостудени и изпълнени с омраза.

— Я се обърни за момент, животно. Няма смисъл да се сърдиш. Предстои ти изцяло нов и непознат живот.

Вдигна Криси подмишница и я свали от камиона.

Джони вече не го виждаше. Чу как отваря и затваря вратата на клетката, сякаш проверяваше нейната надеждност.

Камионът се разлюля от огромната тежест на Търл. Той погледна надолу към Джони.

— Някакви други прекъснати жички? — попита чудовището. — Сигурен ли си, че не седиш върху лъчева пушка, чиято електронна система е извадена от строя чрез прекъсване на някоя жичка? — и се разсмя на собствената си шега. — Знаеш ли какво? Ще му разкажа играта на Кър, задето не е успял да те научи на нищо.

Занимаваше се с въжето на Джони.

— Тъпоумно животно — каза след малко.

В далечината се чу бученето на разузнавателния самолет, той премина над главите им с оглушителен рев. Джони успя да го зърне за миг.

— Чудесно — каза Търл одобрително. — Знаеш как беше забелязана тя и знаеш, ако избягаш, как ще бъдеш открит. Това нещо прави великолепни снимки. Улавя и най-малките детайли. Слизай от камиона!

Търл повлече Джони към клетката — наистина не си беше губил времето. Доста неща бяха променени. Сега масата и машината, на която се обучаваше, се намираха навън. Търл дръпна въжето му, за да спре.

Криси и Пати бяха вързани за един железен кол, забит в средата на басейна. Криси се опитваше да съживи крайниците на Пати, като ги масажираше. Малкото момиченце крещеше от болка, докато кръвта нахлуваше отново в посинелите му ръце и крака.

— А сега, животно — каза Търл, — ще се поразходим. Аз ще ти обясня някои неща, а ти ще трябва да слушаш много внимателно.

Чудовището посочи една кутия на стената — нещо като електрическо табло. Показа с нокътя си дебелия кабел, който излизаше от нея, отиваше нагоре по решетката и се увиваше около всеки от стърчащите колове. По този начин опасваше цялата клетка и отново се връщаше в кутията. Всички колове бяха изолирани в основите си.

Търл дръпна Джони настрани към храстите. Сред тях се търкаляше един койот. Главата му не се виждаше, беше увита в нещо, изпод което се чуваше ръмжене. Търл надяна предпазна ръкавица и го вдигна от земята.

— Сега кажи на другите две животни да наблюдават много внимателно.

Джони мълчеше.

— Е, добре, всъщност няма значение — промърмори чудовището. — Виждам, че те и без това гледат.

С мълниеносно движение запрати мятащия се койот в решетките.

Изведнаж блесна ослепителна светлина.

Койотът изквича.

Секунда по-късно вече беше овъглен и представляваше разпадаща се по решетките черна безформена маса.

Търл изхихика.

— Животно, кажи им, че дори само да се докоснат до решетката, същото ще се случи и с тях.

Джони им каза в никакъв случай да не се приближават до оградата.

— А сега — рече Търл, като свали ръкавицата и я мушна под колана си — имам и нещо специално за теб.

Бръкна в джоба си и извади една малка кутия с превключвател.

— Вече знаеш всичко за дистанционните управления, животно. Спомняш си булдозера, нали?

Посочи двете момичета.

— Ако се вгледаш внимателно, ще забележиш, че техните нашийници са малко по-различни. Виждаш ли онази червена издутина от едната им страна?

Джони я виждаше много ясно. Призля му.

— Това — каза Търл — е една малка, но достатъчно мощна бомба, за да им откъсне главите. Разбра ли сега, животно?

Джони го гледаше свирепо.

— Ето това ключе — продължи да обяснява Търл и посочи кутията на дистанционното управление — е за малкото животно. А това — и посочи другото — ще взриви нашийника на по-голямото. Тази кутия…

— А за какво е третият ключ? — прекъсна го Джони.

— Благодаря ти, че ме попита. Мислех си, че нищо от това, което ти говоря, не достига до животинския ти мозък. С третото ключе бих могъл да взривя един по-голям заряд, скрит в клетката, с който да вдигна във въздуха всичко. Но ти, разбира се, не знаеш къде е.

Търл се усмихваше зад стъклото на маската си. Кехлибарените му очи бяха присвити, проблясваха и внимателно наблюдаваха Джони.

След малко продължи:

— Тази кутия винаги ще бъде у мен. Има още две дистанционни управления, но ти не знаеш къде са скрити. Сега вече картината ти е ясна, нали?

— Ясно ми е — отговори Джони, като се опитваше да потисне гнева си, — че всеки един от конете би могъл да се приближи и да бъде изпепелен от тока. Ясно ми е също така, че е възможно да завъртиш някое от тези ключета погрешка.

— Животно, ние стоим тук и си бъбрим, но изпускаме един много важен факт. Аз се привързах към теб.

Джони веднага застана нащрек.

Търл извади един металорежещ инструмент и свали нашийника му. След това подигравателно му подаде парчетата от него и въжето.

— Хайде, тръгвай. Чувствувай се свободен. Тичкай!

Наведе се и започна да събира разхвърляните инструменти, които беше използвал. Във въздуха се носеше вонята на изгорелия койот.

— А аз как да ти се отплатя за всичко това? — попита Джони.

Търл се върна.

— Животно, въпреки отчайващо малкото си мозък вече би трябвало да си разбрало, че се налага да ми сътрудничиш и да ми помагаш.

— Как?

— Така вече е по-добре, животно. Обичам да усещам благодарност.

— Как? — повтори Джони.

— Компанията е разработила едни проекти, които трябва да бъдат осъществени на всяка цена. Те, разбира се, са строго секретни. А ти се заклеваш, че ще сътрудничиш. Нали правилно те разбирам?

Джони го погледна.

— Щом всичко свърши — каза Търл, — ще те отрупам с подаръци и ти ще можеш да се завърнеш в планините.

— С тях — отвърна Джони и посочи Криси и Пати.

— Разбира се, дори и с четириногите си приятели.

Джони винаги познаваше, когато Търл лъже.

— Естествено — продължи чудовището — ако се опиташ да избягаш — а вече знаеш, че това е невъзможно, или да объркаш плановете ми, или пък не успееш да се справиш със задачата си, главата на малкото животно ще хвръкне. Ако си достатъчно глупав да повториш грешката си, голямото също ще се раздели с живота си. Ако откажеш да се подчиняваш или забъркаш прекалено голяма каша, всички ще хвръкнете във въздуха. И така, мога ли вече да смятам, че съм получил обещание за пълно сътрудничество?

— Имам право да обикалям наоколо съвсем свободно, нали?

— Разбира се, животно. Писна ми да ти търся плъхове. Можеш да бъдеш сигурен, че няма да го правя и за онези двете вътре!

Търл се разсмя. Цялото му държане изразяваше любезност.

— Мога ли да влизам в клетката?

— Да, когато стоя отвън и те наблюдавам с дистанционното управление в ръка. Тогава да.

— Мога ли да яздя из равнината?

— Да, винаги, когато носиш това нещо — отвърна Търл.

Извади от джоба си една миниатюрна камера и нахлузи ремъка й през врата му като гердан.

— Ако окото й бъде затворено или се отдалечиш от мене на повече от седем-осем километра, просто ще завъртя първото ключе.

— Ти не си чудовище, ти си дявол.

Търл вече беше сигурен, че е победил.

— Значи обещаваш?

Джони мрачно погледна дистанционното управление, което издуваше джоба на Търл. След това премести поглед върху двете момичета. Те го гледаха с доверие.

— Обещавам да направя каквото трябва — каза Джони.

Дотолкова можеше да отстъпи.

Но и това беше достатъчно за Търл. Той доволно хвърли инструментите си в каросерията и потегли.

Джони се приближи към клетката, като внимаваше да не докосне решетките, и започна предпазливо, с тих глас да обяснява на момичетата какво става. През цялото време се чувствуваше като лъжец. Погледна Търл в очите. Никога не бе виждал толкова много коварство.