Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (42)

2

Търл беше силно озадачен от Нъмф. Знаеше, че случайно бе попаднал на някаква следа, а след това, също така случайно, бе объркал всичко.

Тази загадка го държеше буден по цели нощи и му причиняваше главоболие.

Трябваше със сигурност да държи Нъмф в ръцете си, защото бъдещите му действия положително щяха да предизвикат много подозрения.

Беше си загубил времето с фабрикуването на фалшиви данни за опасност от бунт. Така или иначе, цялата тази история вече не бе толкова важна. След неговата заповед няколкото бойни самолета долетяха от другите рудници. Беше свалил оръжието от тях и сега ги държеше под ключ. Единственият разузнавателен самолет се намираше под негово лично разпореждане. Данните от последния му полет го бяха накарали да засияе.

Красивата златна жила беше на мястото си. Виждаше се с просто око, лъснала на повърхността на тридесет и пет метра от ръба на висока близо седемстотин метра стръмна скала. Чисто бял кварц, изпъстрен с буци и жилки блестящо злато! При някакво силно земетресение горният пласт на скалата се беше откъртил, бе пропаднал в дълбокия каньон и разкрил скритото под него богатство. Вероятно намиращият се по-нагоре древен вулкан някога бе изригнал гейзер от чисто течно злато, което се бе стекло по склона и с времето скалните наноси го бяха покрили съвсем леко. През вековете потокът беше подкопал скалата и предизвикал свличане.

Местоположението на жилата имаше няколко недостатъка. Проучванията на подстъпите към нея показаха наличие на уран, което я правеше недостъпна за всеки психло. Склонът, където се таеше жилата, беше толкова стръмен, че до нея можеше да се достигне само със спусната отгоре платформа. Под нея щеше да зейне почти 650-метрова пропаст, а вилнеещите в каньона ветрове щяха да я блъскат на всички страни. На върха на скалата пространството за разполагане на машините беше крайно недостатъчно и самата работа с тях щеше да бъде много рискована. При нормални обстоятелства щяха да загинат поне няколко миньори.

Търл искаше само каймака. Нямаше намерение да дълбае навътре към следващата каверна. Стигаше му и това, което се бе показало на повърхността. Сигурно беше поне един тон злато.

При сегашните цени на планетата Психло, чиито оскъдни запаси от злато го правеха безкрайно ценно, находката му щеше да струва най-малко сто милиона кредита. Пари, с които можеше да се дават подкупи и да се купува всичко, да се отворят вратите към неограничена власт.

Той знаеше как да се добере до златото. Вече дори имаше разработен план за телепортирането му на родната планета, без да бъде разкрито. А там лесно щеше да си го вземе.

Пак погледна направените от разузнавателния самолет снимки, фалшифицира умело датите и мястото, след което ги скри между останалите безобидни и скучни папки с документи.

Но за да бъде сигурен в успеха, трябваше да държи в ръцете си и Нъмф. Това щеше да му гарантира, че ако се получи някакъв фал, той ще го защити.

Искаше по някакъв начин да намали и десетгодишната си присъда — именно така възприемаше назначението си тук, — за да остане на тази планета само още една година.

Нъмф очевидно беше забъркан в нещо, свързано с Найп и неговата работа в счетоводството на родната планета. В изводите си Търл беше стигнал дотук. Сега седеше превит над бюрото си и мислеше.

Трябваше да притисне животното, и то здраво, така че да го принуди да копае само, без постоянен контрол, и да предава доброволно всичкото злато. Засега обучението му вървеше добре и плановете за използване на други животни очевидно щяха да успеят. Щеше да измисли нещо. Търл вярваше, че е късметлия. Все някак ще да накара животните да свършат работата, след което щеше да ги изпари и да транспортира златото на родната планета.

Но действията на Нъмф бяха непредсказуеми. Само с една-единствена заповед той би могъл да пусне животните или да нареди да ги убият. Можеше и просто да отмени разрешението за използване на техниката. Скоро след като този нещастен глупак разбере, че няма никаква опасност от бунт, щеше да отнеме всички правомощия, които му бе дал. Фалшификацията с бунта изглеждаше прекалено несигурна.

Търл погледна часовника. Оставаха още два часа до началото на телепортирането.

Стана, свали маската си от закачалката и само след няколко минути вече се намираше край платформата за междупланетарен транспорт.

Търл стоеше сред облаците прах и оглушителен шум, които се вдигаха при подготовката на операцията. Куриерът вече бе минал и кутията със съобщения, запечатана и готова за път, лежеше в ъгъла на платформата. Чар се приближи, недружелюбен и ядосан, че му пречеха да си гледа работата при подготовката на пратката за изстрелване.

— Обикновена проверка във връзка с предаване на съобщенията — каза Търл. — Това е работа на службата за сигурност.

Показа удостоверението си за извънредни пълномощия.

— Трябва да побързаш — изкрещя Чар. — Нямам време да те чакам.

Погледна часовника си.

Търл грабна кутията със съобщения и я сложи в колата, с която бе дошъл. Отключи я с шперца си и я остави на седалката. Никой не го наблюдаваше. Чар крещеше на водачите на булдозерите да подреждат рудата.

Търл нагласи миниатюрната камера, скрита в ъгъла на яката му, и бързо започна да преглежда документите. Бяха стандартните доклади, отчети и оперативни данни за всекидневната работа.

Всичко това беше правил и преди, без да се добере до нещо съществено. Но винаги имаше надежда. Директорът на планетата Земя трябваше да подписва всичко, което се изпращаше оттук, и понякога прибавяше допълнителни данни или собствен коментар.

Миниатюрната камера едва доловимо бръмчеше и не след дълго Търл беше преснел всяко отделно листче.

Върна всичко в кутията, заключи я и я отнесе обратно на платформата.

— Всичко наред ли е? — попита Чар, успокоен, че няма да възникне нова неприятност. Времето за изстрелване наближаваше.

— Няма лични писма — отговори Търл. — Кога телепортирате мъртъвците? — посочи той моргата.

— Както винаги, веднаж на всеки шест месеца — каза Чар. — Разкарай оттук колата си. Това е голяма пратка и страшно бързаме.

Търл се върна в кабинета си. Без особена надежда започна да преглежда върху един монитор заснетия материал. Проучваше всички документи много старателно.

Всъщност го интересуваха само онези, върху които личеше почеркът на Нъмф. По някакъв начин някъде в тези доклади беше кодирана информация, която само Найп можеше да дешифрира — Търл беше убеден в това. Нямаше друга възможност за поддържане на връзка с родната планета.

Когато разреши тази загадка и наистина успее да притисне животното до стената, личните му планове щяха да се осъществят без всякакви затруднения.

Търл остана до късно в кабинета си. Изпусна дори вечерята, за да проучва документите, като ги сравняваше със стари фотокопия. Работи, докато кехлибарените му очи се замъглиха от умора и напрежение.

Това, което търсеше, се намираше някъде тук. Сигурен беше.