Хедър Морис
Татуировчикът на Аушвиц (9)

Осма глава

Лали и Леон работеха денонощно, защото германците продължаваха да „прочистват“ градовете и селата; евреи от Франция, Белгия, Югославия, Италия, Моравия, Гърция и Норвегия се присъединиха към лагеристите от Германия, Австрия, Полша и Словакия. В Аушвиц татуираха нещастниците, които бяха минали „медицинските прегледи“. Годните за работа се откарваха с влакове в Биркенау, което спестяваше на Лали и Леон дългия осем километра път до Аушвиц и обратно. Но при толкова много пристигащи Лали не можеше да прибере скъпоценностите от момичетата в „Канада“ и Виктор всеки ден връщаше донесената храна обратно у дома. Понякога, когато редиците оредяваха, Лали молеше да го пуснат да отиде до клозета и се отправяше бързо към „Канада“. Количеството скъпоценни камъни, бижута и пари под дюшека му се увеличаваше.

Денят вече бе преминал в нощ, а мъжете продължаваха да се редят, за да получат номера, благодарение на който щяха да запазят живота си поне засега. Лали работеше механично, посягаше към листчето, хващаше подадената ръка, татуираше. „Отстъпи! Следващият, моля!“ Беше ужасно уморен, но не заради това изпусна ръката, която пое, тя беше изненадващо тежка. Лали вдигна глава. Пред него стоеше гигант с широки плещи, як врат и масивни крайници.

— Много съм гладен! — прошепна мъжът.

— Как се казваш? — попита Лали.

— Яков.

Лали се зае с номера му. Когато свърши, погледна към пазачите и видя, че са уморени и не обръщат голямо внимание на лагеристите. Избута Яков в сенките зад гърба си, където светлината на прожекторите не достигаше.

— Изчакай да свърша!

След като татуираха и последния затворник, Лали и Леон прибраха инструментите си и масата. Лали махна на помощника си за довиждане, извини му се, че отново ще пропусне вечерята, и обеща да му донесе нещо от запасите си на сутринта. Или вече беше сутрин? След това задебна есесовците, искаше да се увери, че са си тръгнали. Най-после наоколо не остана никой. Бърз поглед към войниците на вишката го увери, че никой не гледа към него. Даде знак на Яков да го последва и двамата се отправиха бързо към стаичката му. Лали затвори вратата и Яков седна на леглото. Лали повдигна единия край на хлътналия си дюшек и извади малко хляб и наденица. Подаде ги на гиганта и той бързо им видя сметката. След това Лали го попита:

— Откъде си?

— От Америка.

— И как се озова тук?

— Гостувах на роднини в Полша и после изведнъж се оказа, че не мога да замина. След това ни подбраха и ето ме тук. Не знам къде са близките ми. Разделиха ни.

— Значи живееш в Америка?

— Да.

— Боже, представям си какво ти е!

— Как се казваш? — попита го Яков.

— Лали. Аз съм татуировчикът тук. Ти също ще живееш по-добре от другите затворници.

— Защо?

— Защото се вижда колко си здрав. Немците са жестоки, но не са глупави. Умеят да откриват подходящите хора за дадена работа, сигурен съм, че и на теб ще ти намерят нещо.

— Какво „нещо“?

— Не знам. Почакай и ще видиш. Знаеш ли в коя барака си разпределен?

— Седми блок.

— Седми, значи. Хайде, време е да ти покажа къде е. Трябва да си там за вечерната проверка.

* * *

Два дни по-късно дойде неделя. Лали беше работил през последните пет недели и сега нямаше търпение да се види с Гита. Обикаляше по плаца и се оглеждаше за нея, радвайки се на топлото слънце. Когато зави зад една от бараките, чу насърчителни подвиквания и ръкопляскане. Подобни шумове бяха необичайни в лагера. Той си запробива път през тълпата, за да разбере какво става. Видя Яков, заобиколен от затворници и есесовци.

Трима души донесоха дебела греда. Яков я вдигна и я метна надалеч. Затворниците се разбягаха настрани, за да не ги удари. Друг лагерист извади парче арматурно желязо и Яков го изви с ръце. Представлението продължи известно време, носеха на гиганта все по-тежки неща, за да демонстрира силата си.

Изведнъж тълпата се смълча. Приближи се Хустек, охраняван от есесовци. Яков продължи с изпълнението си, не знаеше, че има нова публика. Хустек го наблюдаваше как вдигна парче стомана над главата си и го изви. Видял бе достатъчно. Кимна на най-близкия есесовец и той пристъпи към Яков и му даде знак да го последва.

Щом тълпата оредя, Лали видя Гита. Спусна се към нея и приятелките й. Когато го забелязаха, момичетата се закикотиха. Смехът бе съвсем не на място в този лагер на смъртта и Лали му се зарадва. Гита грейна. Той я улови за лакътя и я поведе към местенцето им зад канцеларията. Земята още бе много студена, за да седнат на нея, затова Гита се облегна на стената и обърна лице към слънцето.

— Затвори очи — подкани я Лали.

— Защо?

— Моля те, направи го! Довери ми се.

Гита затвори очи.

— Отвори уста.

Тя отвори очи.

— Затвори очи и отвори уста.

Гита се подчини. От чантата си Лали извади парченце шоколад. Допря го до устните й, за да я подготви за вкуса му, после бавно го побутна в устата й. Тя го докосна с език. Лали отново го извади и го допря до устните й. Потърка ги с вече навлажнения шоколад и тя ги облиза блажено. Когато го пъхна в устата й, тя отхапа и отвори широко очи. След това прошепна:

— Защо шоколадът е по-вкусен, когато ти го държиш?

— Не знам. Мен никой не ми е пъхал в устата шоколад.

Гита взе парчето, което Лали все още държеше в ръка.

— Затвори очи и отвори уста.

Гита прокара нежно шоколада по устните му, след което го целуна. Той отвори очи и видя, че нейните са притворени. Прегърна я и двамата се целунаха страстно. Когато Гита най-после отвори очи, избърса сълзите, които се стичаха по лицето на Лали.

— Какво още криеш в чантата си? — попита тя закачливо.

Лали се засмя.

— Пръстен с диамант. Или предпочиташ с изумруд?

— О, диамантът ще свърши работа, благодаря! — отвърна тя шеговито.

Лали бръкна в чантата и извади сребърен пръстен, инкрустиран с голям диамант. Подаде й го.

— Твой е.

Гита не можеше да откъсне очи от пръстена, слънцето се отразяваше в камъка.

— Откъде го имаш?

— От момичетата, които работят в складовете. Те ми носят бижута и пари. С тях купувам храната и лекарствата, които раздавам. Ето, вземи го.

Гита протегна ръка, сякаш да пробва пръстена, но после я отдръпна.

— Не, задръж го. Използвай го за нещо полезно.

— Добре. — Лали понечи да го върне в чантата си.

— Чакай! Нека да го погледам още малко!

Той го задържа между палеца и показалеца си, завъртя го насам-натам.

— Това е най-красивото нещо, което съм виждала! Вече можеш да го прибереш.

— Има и по-красиви неща от него! — подхвърли Лали и я погледна многозначително.

Гита се изчерви и извърна лице.

— Бих хапнала още малко шоколад, ако ти е останал.

Лали й подаде малко блокче. Тя отчупи едно парче и го пъхна в устата си, притвори за миг очи. Нави ръкава си и скри останалото в него.

— Хайде — подкани я Лали. — Да идем при момичетата и да дадем и на тях.

Гита се пресегна и го погали по бузата.

— Благодаря ти.

На Лали му омекнаха краката, едва се задържа да не падне.

Гита го хвана за ръката и го поведе. Той се остави да го води. Щом излязоха на големия плац, Лали забеляза Барецки. Пусна ръката на Гита и й отправи красноречив поглед. Заболя го, че трябваше да се разделят, без да говорят повече и без да е сигурен, че ще се видят отново. Упъти се към Барецки, който го изгледа кръвнишки.

— Търсих те! — заяви ядосано есесовецът. — Имаме работа в Аушвиц!

* * *

На път за Аушвиц Лали и Барецки минаха покрай групи затворници, които, изглежда, бяха наказани да работят и в неделя. Някои от пазачите поздравиха Барецки, но той не им обърна внимание. Днес беше в много лошо настроение. Обикновено беше приказлив, но сега изглеждаше напрегнат. Лали видя трима затворници, които седяха на земята, подпрени един на друг, явно изтощени. Те погледнаха към Лали и Барецки, но не помръднаха. Без да забавя крачка, Барецки свали пушката от гърба си и стреля няколко пъти в тях.

Лали застина, не можеше да откъсне поглед от телата. Когато най-сетне погледна към отдалечаващия се Барецки, пред очите му изникна първата нощ след пристигането му в Биркенау, когато няколко есесовци със същото безразличие бяха открили огън по клечащите над канавката зад бараката мъже. Барецки се отдалечаваше и Лали се изплаши, че може да е следващият, върху когото есесовецът ще излее яда си. Втурна се след него, но когато го настигна, не го заговори.

След малко стигнаха пред портала на Аушвиц и Лали за пореден път прочете надписа ARBEIT MACHT FREI. Той изруга наум който там бог го слушаше.