Хедър Морис
Татуировчикът на Аушвиц (1)

Пролог

Лали се стараеше да не вдига поглед. Посегна към листчето, което му подадоха. Трябваше да прехвърли четирите цифри върху ръката на момичето. Там вече имаше номер, но беше избледнял. Лали заби иглата в плътта, първата цифра беше 4, стараеше се да я изпише колкото е възможно по-безболезнено. Бликна кръв. Иглата обаче не беше проникнала достатъчно дълбоко, трябваше да повтори. Младата жена не трепна, макар Лали да съзнаваше, че й причинява силна болка. Всички бяха предупредени — не казвай нищо, не прави нищо. Той избърса кръвта и втри в раната зелено мастило.

— Побързай! — шепнешком го подкани Пипо̀.

Лали се бавеше прекалено много. Да татуираш мъже, е едно, но да оскверняваш телата на млади момичета, беше кощунство. Вдигна глава за момент, покрай редицата момичета бавно вървеше мъж в бяла престилка. От време на време спираше и оглеждаше тялото и лицето на някоя премаляла от страх млада жена. Накрая стигна до него. Докато Лали държеше нежно ръката на момичето, мъжът хвана лицето й и грубо го завъртя. Лали надникна в изплашените очи. Устните помръдваха, младата жена всеки момент щеше да каже нещо. Лали я стисна за лакътя. Тя го погледна и той прошепна: Шшт! Мъжът в бялата престилка я пусна и се отдалечи.

— Справи се чудесно — каза тихо Лали и продължи с татуирането на останалите три цифри — 562. Когато свърши, задържа ръката й малко по-дълго от необходимото и отново я погледна в очите. Усмихна й се едва-едва. В отговор устните й съвсем леко се разтвориха, но в очите й проблесна игриво пламъче. Щом погледна в тях, сърцето му сякаш едновременно спря и заби за първи път, затуптя бясно в гърдите, като че ли искаше да изскочи оттам. Лали сведе поглед, земята под краката му се залюля. Подадоха му следващия лист хартия.

— Побързай, Лали! — чу настоятелния шепот на Пипо̀.

Когато пак погледна нагоре, нея вече я нямаше.