Хедър Морис
Татуировчикът на Аушвиц (33)

Благодарности

Дванайсет години историята на Лали съществуваше под формата на сценарий. Винаги си я представях на екран, голям или малък, все едно. Сега се превърна в роман и искам да благодаря на всички, които ме придружаваха в това пътуване и останаха с мен до края. На Гари Соколов, на когото винаги ще бъда благодарна, че ме допусна до живота на баща си и ме подкрепи да разкажа невероятната история на родителите му. И вярваше докрай, че ще стигна дотук. Гленда Бауден, моята шефка от двайсет и една години, която се правеше, че не забелязва как се измъквам от работа, за да се срещам с Лали и други хора, които ми помагаха за сценария. Моите колеги, бивши и настоящи, в социалния отдел на медицинския център „Монаш“.

Дейвид Редман, Шана Ливайн, Дийн Мърфи, Ралф Мозер в „Инстинкт Ентъртейнмънт“, при които ходех, когато се измъквах от работа. Благодаря ви за вашата страст и отдаденост на този проект в продължение на много години. Лиза Савидж и Фабиан Делусу, благодаря ви много за блестящите изследователски умения, спомогнали за напасването на фактите и спомените. Благодарности и на „Филм Виктория“ за финансовата помощ при предприетото проучване за филмовия сценарий по разказа на Лали.

Благодаря на Лоти Вайс за подкрепата и че сподели спомените си за Лали и Гита с мен. Благодаря на Шон Милър, моя адвокат, който отново показа, че си разбира от работата.

Благодаря на моите приятели, които ме насърчиха да разкажа историята като роман. Високо ценя подкрепата на Бела Зефира, Томас Райс, Лиз Атрил, Брус Уилямсън, Еван Хамънд, Дейвид Кодрън, Натали Уестър, Анджела Майер, Сузи Скуайър, Джордж Вламакис, Арън Морис, Илана Хорнунг, Мишел Туидейл, Лидия Рийган, Даниъл Вандерлинде, Ажър-Дий Хамънд, Стефани Чен, „Споугъм Филмс“, Кати Фонг Йонеда, Рене Бартън, Джаред Морис, Глория Уинстоун, Саймън Олтман, Грег Дийкън, Стив Морис, Сузи Айсфелдър, Тристан Нието, Ивон Дърбридж, Арън К., Лизи Хъксли-Джоунс, Кери Хюс, Марси Даунс, Джен Съмнър, Чани Клайн, Крис Кий.

Книгата ми и всичко, което произтича от нея, нямаше да се осъществят без изумителната, прекрасната, талантлива Анджела Майер от „Бониър Пъблишинг“, Австралия. Вечно ще ти бъда задължена; подобно на Лали, и ти ми влезе под кожата завинаги. Прегърна историята със страст и желание, плака и се смя с мен. Видях в теб човек, който се поставя на мястото на Лали и Гита. Ти усещаше болките им, любовта им и ме вдъхнови да предам тяхната история според силите си. Не бих могла да ти се отблагодаря подобаващо, но все пак ти благодаря.

Анджела не беше единствената, благодарение на която книгата се превърна в реалност. Благодаря на Кей Скарлет и Санди Къл за прекрасния дизайн на корицата, на Шон Джури за графичния дизайн. На Нед Пенант-Рей и Талия Бейкър — изключителни редактори — и на коректорката Ана Вучич. На Кат Ферла и Кейт Голдсуърти за допълнителното редактиране. На Клайв Хебард за организирането на последния етап от издателския процес.

Задължена съм на екипа на Кейт Паркин в „Бониър Зафър“ в Лондон за подкрепата и разпространението на книгата в целия свят. Благодаря ти, Кейт. Благодаря ви, Марк Смит и Рут Логан. Благодаря и на Ричард Джонсън и Джулиан Шоу от „Бониър Пъблишинг“, които веднага съзряха потенциала на историята.

Благодаря на брат ми Йън Уилямсън и на снаха ми Пеги Ший, които ми отстъпиха за месец къщата си в Биг Беър, Калифорния, в която прекарват зимата, за да напиша първия вариант на романа. Ще перифразирам думите на сър Едмънд Хилари: „Разказах му играта“.

Специални благодарности на зет ми Еван и на снаха ми Пеги за малката, но важна роля, която всеки от тях изигра при вземането на решението да превърна сценария си в роман. Знаете колко ме насърчихте.

Благодаря на братята си Джон, Брус и Стюарт, които ме подкрепяха безрезервно и постоянно ми напомняха колко биха се гордели с мен мама и татко.

Ценя безкрайно скъпите си приятелки Кати Фонг Йонеда и Памела Уолас, които ме подкрепяха в желанието ми да разкажа историята, без значение в какъв формат.

Благодаря на приятеля си Хари Блътстайн — надявам се да съм възприела съветите му през годините и да е горд от резултата.

Благодаря на Музея на Холокоста в Мелбърн, където Лали ме заведе няколко пъти. Той ми отвори очите за света, в който са оцелели двамата с Гита.

Благодаря на синовете ми Арън и Джаред, които разтвориха сърцата и умовете си за Лали и го допуснаха в живота на семейството ни с любов и уважение.

Благодаря на дъщеря ми Ажър-Дий. Ти се запозна с Лали, когато беше на осемнайсет, на същата възраст, на която е била Гита, когато я е срещнал. Той ми призна, че малко се е влюбил в теб още от първия ден. През следващите три години, всеки път, когато го посещавах, първите му думи бяха: „Как си, как е красивата ти дъщеря?“. Благодаря ти, че му позволи да пофлиртува с теб, и за усмивката, която извикваше на лицето му.

Благодаря на партньорите на децата ми — Бронуин, Ребека и Еван.

Стив, скъпи мой съпруже от четиридесет и няколко години, помня как един път ме попита дали не трябва да ревнуваш от Лали, тъй като прекарвах толкова много време с него. И да, и не. Ти винаги беше до мен, когато се прибирах у дома без настроение, потисната от ужасите, които Лали споделяше с мен. Ти отвори дома си за него и му позволи да влезе в семейството ни с нужната почит и уважение. Знам, че ще продължиш пътуването си с мен.