Хедър Морис
Татуировчикът на Аушвиц (30)

Епилог

Лали сменя името си на „Соколов“, руската фамилия на сестра си, тъй като то се приема по-добре от „Айзенберг“ в окупираната от руснаците Словакия. С Гита сключват брак през октомври 1945 година и се установяват в Братислава. Лали започва да внася платове — лен, коприна, памук — от цяла Европа и Азия. Продава ги на шивашки предприятия, които едва успяват да задоволят търсенето на дрехи след войната. След като Чехословакия попада под влиянието на Съветския съюз, фирмата на Лали остава единствената, според него, която не е национализирана веднага. Все пак той снабдява с нужното и комунистическата върхушка, която също се нуждае от хубави дрехи.

Търговията се разраства, Лали си взема съдружник и печалбите се увеличават. Той отново започва да се облича стилно. Двамата с Гита се хранят в скъпи ресторанти и ходят на почивка в балнеокурорти в Съветския съюз. Подкрепят движението за основаване на еврейска държава, като Гита организира тайно прехвърляне на средства през граница за тази цел. Когато бракът на съдружника на Лали се разпада, бившата му жена издава на властите с какво се занимават Лали и Гита. На 20 април 1948 година Лали е арестуван и обвинен в „изнасяне на бижута и други ценности от Чехословакия“. В заповедта за арест пише още: „В резултат Чехословакия е претърпяла огромни икономически загуби, а с незаконните си мародерски действия Соколов е придобил значително богатство под формата на пари и недвижимо имущество“. В действителност Лали е пренасял бижута и пари без никаква финансова облага за себе си.

Два дни по-късно фирмата му е национализирана, а той е изпратен за две години в затвора „Илава“, където излежават присъдите си много политически затворници след войната. Лали и Гита са проявили далновидност и са заделили част от богатството си. Благодарение на връзките си Гита успява да подкупи неколцина служители и един ден Лали е посетен в затвора от католически свещеник. Под предлог, че Лали иска да се изповяда, двамата са оставени сами и свещеникът му прошепва в следващите дни да се престори на луд. След няколко дни Лали е изпратен при психиатър, който му урежда неколкодневен домашен отпуск, „за да възстанови психическото си равновесие“.

Седмица по-късно Лали е освободен за два дни. Още същата нощ, с помощта на приятели, двамата се измъкват тайно от жилището си с по един куфар в ръка, като Гита носи и една картина — портрет на циганка — с която отказва да се раздели. Вземат също и голяма сума пари, която трябва да предадат на човек във Виена, който пътува за Израел. Двамата са натоварени в камион, превозващ земеделска продукция за Австрия. В уречения ден и час отиват на перона на Виенската гара и започват да се оглеждат за човек, когото не са виждали никога дотогава. Лали го описа като сцена от роман на Джон льо Каре. Двамата с Гита прошепват паролата на няколко господа, докато накрая един от тях им дава правилния отговор. Лали му връчва куфарчето с пари и мъжът изчезва.

От Виена Лали и Гита заминават за Париж, където наемат апартамент и няколко месеца се наслаждават на кафенетата и баровете в града, който се връща към живота отпреди войната. До края на живота си Лали няма да забрави изпълнението на дългокраката Джозефин Бейкър в едно кабаре.

Тъй като на чужденците не е разрешено да работят, Лали и Гита решават да напуснат Париж. Искат да заминат колкото може по-далеч от Европа. Затова купуват фалшиви паспорти и отплават за Сидни, където пристигат на 29 юли 1949 година. На кораба се запознават с друго младо семейство, което възнамерява да живее с роднините си в Мелбърн. Лали и Гита също решават да се установят там. Лали отново се захваща с търговия на платове и купува малък склад. Гита изкарва курс за моделиери и става дизайнер на дамски облекла, което разширява предприятието им.

Най-голямото им желание е да имат дете, но все не се получава. Накрая изгубват надежда. За тяхна огромна изненада, в един момент Гита забременява. Двамата не са на себе си от щастие. Синът им Гари се ражда през 1961 година, когато Гита е на 36, а Лали — на 44 години. Сега животът им е пълен, имат дете, приятели и успешен бизнес; в основата на всичко това стои любовта им, която е преодоляла всички препятствия.

Портретът на циганката, който Гита взема със себе си от Словакия, днес виси в дома на Гари.