Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Момичето, което запази мълчание (93)

Червеното волво се извъртя страховито пред очите им. Син дим се вдигна от гумите, когато колата с ужасяващо свистене се плъзна напряко на шосето и продължи на зигзаг към отбивката за Ворбю. За миг Ваня беше убедена, че волвото ще продължи право напред и ще излети от пътя, но в последната секунда Пия успя да си върне контрола и продължи надолу към „Ворбю але“ и светофара с твърде висока скорост.

Ваня инстинктивно също завъртя волана надясно. Намираше се под по-добър ъгъл към отбивката от Пия и автомобилът далеч не поднесе толкова силно. Но скоростта се оказа твърде висока дори за нея и тя за малко да изгуби управлението. Крещеше силно в радиостанцията, докато държеше волана само с една ръка:

— Нещо стана! Колата сви към „Ворбю але“! Незабавно пратете подкрепление!

Видяха как червеният автомобил си проправя път покрай една спряла кола, като кара през тревата. Застърга по ламарината на другата кола, но почти не загуби скорост, продължи по другото шосе и изчезна от поглед.

Себастиан стисна дръжката над вратата, когато тяхната кола я последва на зигзаг. Взираше се след волвото, но вече не го виждаше. Внезапно срещу тях изскочи голям синьо-бял камион. Шофьорът натискаше клаксона бясно и приближаваше все повече и повече. Ваня наби спирачки. Себастиан беше сигурен, че ще се сблъскат, но в последния момент Ваня успя да спре. Камионът продължи пътя си с рев и изчезна. И двамата затърсиха колата на Пия, но виадуктът над магистралата скриваше всичко от очите им. Ваня включи сините светлини, моментът на изненадата така или иначе беше загубен, и пак натисна газта. Зави надясно и продължи в посоката, в която беше избягала Пия. Усещането, че всичко ще е наред, също беше изчезнало. Сега всичко беше възможно. Включително и най-лошото.

Пребледнял, Себастиан се оглеждаше трескаво за червеното волво. Изведнъж от радиостанцията се чу пилотът на хеликоптера, гласът му беше спокоен и авторитетен, неповлиян от случилото се:

— Виждам го. Движи се по „Ворбю але“ в посока „Бутшюркаледен“ с изключително висока скорост.

Професионалният тон успокои и двама им. Не я бяха изгубили. Още имаше надежда. Излязоха на скоростната отсечка. Далеч напред зърнаха червената кола. Люшкаше се притеснително наляво-надясно. Сякаш Пия беше изгубила контрол. Изведнъж поднесе и изскочи на поляната вдясно, надолу към водата. За миг помислиха, че Пия ще си върне управлението и ще спре, преди да е станало твърде късно. Но не видяха стоповете изобщо да светват в червено. Вместо да намали, изглежда правеше точно обратното. Увеличи скоростта още повече. Колата сякаш отскочи, когато се отдели от земята и прелетя няколко метра навътре над Меларен. Себастиан изкрещя паникьосано. Ваня насочи автомобила към езерото.

В същия момент от хеликоптера се чу кратко съобщение:

— Автомобилът е в езерото. Автомобилът е в езерото Меларен при „Ворбю але“, точно при ресторант „Макс“.

Гласът звучеше все така спокойно и авторитетно.

Явно нищо не можеше да му повлияе.

Изглежда, така вижда света човек, когато го гледа отвисоко.