Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Момичето, което запази мълчание (71)

Стрелбището беше по-малко от онова, в което ходеха в Стокхолм, но какво друго да очакват? Пет коридора, пет мишени на дванайсет метра разстояние. Цялото помещение беше облицовано със светло дърво и насочваше мисълта към грамадна сауна с вградени луминесцентни лампи на тавана. Металната врата се затръшна, след като полицаят, който ги пусна, ги информира за правилата за безопасност, даде им необходимото оборудване и ги остави сами.

— Да го направим по-интересно? — предложи Йенифер, след като отиде да вземе антифони от поставката. — Три пълнителя, този с най-слабия изстрел губи.

— На колко? — усмихна се Били.

— Стотачка.

Тя се върна и подаде жълтите антифони на Били.

— Дадено.

Той си покри ушите, отиде и взе пистолет. Избра един от пълнителите от кутията вдясно и го постави в оръжието. Сякаш вълна от удоволствие заля тялото му, когато чу тихото щракване, което потвърждаваше, че пълнителят е вкаран. Зареди.

Държеше заредено оръжие.

Смъртоносно оръжие.

Йенифер вече беше започнала да стреля. Той чуваше приглушено как произвежда изстрел след изстрел в спокойно темпо. Хвърли едно око на мишената й. Всеки един куршум попадаше в най-вътрешния кръг. Но стигаше да загуби концентрация и за миг. Един неточен изстрел и губиш.

Били зае позиция, вдигна своя .40 S&W и натисна спусъка. Перфектен изстрел. Той повтори процедурата и изстреля бързо останалите единайсет куршума.

Били свали пистолета, извади празния пълнител и го замени с пълен от кутията.

Зареждане, позиция, вдигнато оръжие.

След четвъртия изстрел усети, че започва да се разсейва. Не толкова, че да загуби концентрация. Всъщност точно обратното. Сякаш се плъзгаше напред и приближаваше мишената. Виждаше я по-ясно, все едно всичко стана в HD, кристално ясно; а после се измени.

Чарлс Седерквист, осветен от прожектора на хеликоптера.

Окървавен и объркан след катастрофата.

Били стреля.

Първият куршум улучи Седерквист в гърдите. Кръгло петно кръв на ризата, което бързо се разшири и обезформи. Вторият куршум право в средата на червеното петно. Още кръв. Но Чарлс Седерквист още се държеше на крака. Куршумите в сърцето трябваше да го убият, но той не падаше. Били стреля отново. Още шест куршума се забиха в гърдите и ризата така се напои, че кръвта взе да капе по земята.

Накрая Седерквист се строполи.

Били свали пистолета.

Задъхан. Напрегнат.

Върна се на стрелбището. Разстоянието — отново дванайсет метра. Пое дълбоко дъх и издиша бавно през устата, докато пулсът постепенно се забавяше. Отново въздъхна, усети как раменете му се отпуснаха и след това с отработено движение смени пълнителя.

Зареждане, позиция, вдигнато оръжие.

Този път мишената се преобрази още докато се прицелваше. Човек. Фантазиите му обикновено се въртяха между Седерквист и Едвард Хинде, двамата мъже, които беше убил, но този беше друг. Не знаеше кой.

Не му и пукаше.

Стреля.

Сякаш чуваше как куршумите се забиват в тялото. Виждаше как строшават костите и раздират плътта, преди да изскочат през гърба и да оплискат с кръв стената. Били стреля отново. Куршум след куршум право в белите гърди. Девет, десет, единайсет… Били си пое дъх, задържа го, вдигна пистолета няколко сантиметра и насочи последния куршум в бялото чело. Главата отхвръкна назад от силата на удара, коленете се подгънаха. Човекът пред него се строполи беззвучно на земята.

— Последният определено ти струваше стотачката.

Сигурно е извикала, иначе нямаше как да чуе гласа й през антифоните. Той се обърна и ги свали. Йенифер стоеше облегната на дървената стена с победоносна усмивка и скръстени ръце. Той остави пистолета на място и пристъпи към нея. Без да продума, я придърпа към себе си и притисна устни в нейните.

Тя пое рязко дъх от изненада и той усети как се вцепени за миг, преди да отвърне на целувката му. Прегърна го и отвори уста, и езиците им се срещнаха. Били се притисна още по-силно в нея, не му пукаше дали тя усеща члена му върху корема си. Езикът й дълбоко в устата му. Били сложи една ръка на тила й и притисна главата й по-силно към своята, докато другата се плъзна по гърба й, пъхна се под пуловера и стисна голата й кожа. Тих стон от нея. Тежко дишане. Тя освободи ръцете си и започна да разкопчава ризата му, без устните им да се разделят и за секунда. Той почувства топлите й длани по гърдите си, надолу по корема и върху колана на джинсите.

Тя спря да го целува и допря буза до неговата. Учестено дишане, топлият й дъх срещу ухото му. Тялото й, притиснато в неговото. Били отвори очи. Сякаш нещо се случи, когато устните им се откъснаха. Той я пусна и бързо се отдръпна.

— Извинявай — заекна и отстъпи възможно най-далеч в тясното помещение.

— Какво има? — попита Йенифер стъписано. — Какво направих?

— Нищо… Просто не мога — рече Били и започна да си закопчава ризата, което му даде възможност да не я поглежда в очите.

— Ти започна…

— Знам, знам, но не мога — прекъсна я той. — Извинявай.

Йенифер прехапа долната си устна и бавно пристъпи към него:

— Знаеш какво казват: каквото се случи в Кируна си остава в Кируна.

— Не, не бива…

Били вдигна длани и се отдръпна още малко. Гледаше я със смесица от срам и дълбоки угризения.

— Окей… — Тя не просто спря, а се върна назад.

— Нали разбираш… ще се женя — промълви Били, за да прекъсне неловкото мълчание.

— Да, знам.

— Ако не беше Мю, ако не се женех…

— Знам, няма нужда да… Разбирам.

Отново настъпи тишина. Толкова пълна, че Йенифер за първи път чу пращенето и слабото бръмчене от луминесцентните лампи на тавана. Тя се покашля и отново скръсти ръце на гърдите си.

— Това е… — Пак си прочисти гърлото и гласът й се успокои. — Беше… готино не е точната дума, но… хубаво беше да науча, че не само аз го искам.

— Не, не си само ти. Но не мога.

Погледът му я убеди повече от думите, че не лъже.

— Знам. Всичко е наред.

Отново замълчаха, но този път не толкова неловко. По-скоро тъжно — сякаш миг, който и двамата са искали да преживеят, вече е загубен и са наясно, че няма да се повтори.

— Още ми дължиш стотачка — опита да се усмихне Йенифер.

Били кимна смело. Можеше да предложи реванш, да се опита да възстанови старите им отношения допреди целувката, но за тази вечер му стигаше толкова стрелба.