Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Момичето, което запази мълчание (48)

Ерик пържеше рьощи в кухнята. Шницелите бяха оставени в панировката, за да поемат, преди да ги сложи в тигана, а салатата с каперси и аншоа чакаше готова в хладилника. Той беше свързал телефона си с уредбата в кухнята и припяваше заедно с Ларш Винербек „От студа към топлината“ от плейлиста си в „Спотифай“. Той обичаше да готви. За него това беше най-добрият начин за разпускане. Нямаше значение как е минал денят му. Един час пълно съсредоточаване върху тенджерите беше необходимо, за да влезе отново в релси. Тази вечер може би щеше да му отнеме малко повече време. Денят беше откачен. Най-откаченият в живота му. Убийствата на семейство Карлстен и на Ян Седер сами по себе си бяха ужасни, но убиец, който се маскира като лекар, за да се добере до свидетел посред нощ в болница… Беше като от американски екшън. От момента на събуждането си в три часа през нощта той не спираше да благодари на щастливата си звезда, че вече не отговаря за разследването.

— Татко.

Той се обърна и същевременно протегна ръка към уредбата. Винербек заглъхна и Ерик разбра по изражението на дъщеря си, че тя не съжалява и за миг за това. Алма навърши дванайсет години преди няколко седмици и точно сега каквото и да направеха Пия и Ерик, се възприемаше като досадно и безнадеждно изостанало. Ерик подозираше, че дуетът му с Винербек само е затвърдил това впечатление.

— Не чу ли, че се чука? — попита Алма и с тези няколко думи накара Ерик да разбере, че го смята за лично отговорен, задето й се е наложило да излезе от стаята си и да отиде до пътната врата.

— Кой е? — попита Ерик и намали котлона.

Алма само вдигна рамене и се прибра в стаята си. Ерик си избърса ръцете и отиде в антрето. До вратата чакаше Франк с изражение, което молеше за извинение, още преди да го е изрекъл на глас.

— Прощавай за безпокойството, да не вечеряте?

— Не, не, няма страшно. Влизай. — Ерик му подаде ръка. — Ще извикам Пия.

— Всъщност искам да говоря с теб — спря го Франк, изу си ботушите и последва Ерик към кухнята.

— Добре. Ще останеш ли за вечеря? След десет минути съм готов.

— Не, благодаря, трябва да се връщам при сина.

Влязоха в кухнята, Франк придърпа един стол и седна, а Ерик се върна при печката.

— С какво мога да ти помогна? — попита Ерик и обърна рьощито. Идеално опържено.

— Чух, че търсите коли, паркирали близо до Мечата пещера вчера.

— Да, вярно е.

— Видях една.

Ерик се обърна към Франк, който се приведе и сключи ръце пред себе си на масата.

— Сутринта звъннаха в общината да съобщят, че прегазили сърна в онзи район, затова отидох и паркирах… Имаш ли карта?

Ерик кимна и излезе от кухнята. След минута се върна с пътна карта и я разтвори на масата пред госта си.

— Паркирах ето тук. — Франк посочи мястото на картата; километър-два от Мечата пещера, забеляза Ерик. — А тук, на този път, беше оставена кола.

Франк извади носна кърпа от джоба си и попи под носа си, който течеше леко след разходката му в мразовитата априлска вечер.

— Отначало я взех за колата, бутнала сърната, но в нея, нито пък наоколо, нямаше никого.

— Помниш ли каква марка беше? — попита Ерик, докато се суетеше около печката.

— „Мерцедес“, видях онази звезда с трите лъча, но не знам кой модел.

— Цвят?

— Тъмносиня, даже към черна.

— Ако я видиш на снимка, ще я познаеш ли?

— Може би, не съм сигурен.

— И не помниш номера?

— За съжаление не.

Ерик се замисли какво да прави с тази информация. Първо да се свърже с Торкел. „Риксмурд“ трябваше да знае за това. Вероятно щяха да поискат да говорят с Франк и да видят дали могат да установят модела, а след това да пуснат информацията в автомобилния регистър — в най-добрия случай в района щяха да бъдат регистрирани една или повече такива коли.

— Колко време може да оставиш Хампус сам? — попита Ерик, като се мъчеше да изготви програма наум.

Франк погледна часовника си.

— Асистентът си тръгва след половин час. Защо?

— Трябва да говориш с „Риксмурд“ — обясни Ерик. — Ще искат да идентифицират колата.

— Да заповядат у нас — каза Франк и се изправи. — Можеш да им кажеш къде живея.

Ерик го изпрати и после се върна към вечерята.