Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Минус Ангел, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Zотов

Заглавие: Епидемия в Рая

Преводач: Ива Николова

Издател: ИК „Ера“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-118-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8724

История

  1. — Добавяне

Седма глава
Леденият поглед

петък, 9 часа и 02 минути

Когато отиде до къщата на Петрович, Ефросиния веднага забеляза, че входната врата се е отворила от течението, утринният вятър я лашкаше насам-натам, а дървото яростно скърцаше. Точно така, рече си тя, пак се е натряскала тая стара кранта, цялата къща е отворена и всеки може да влезе и да отмъкне, каквото си поиска. А сега времената бяха страшни и като нищо можеха да влязат вътре и да отмъкнат нещо. Старицата внимателно се изкачи на заледената площадка пред входа, като едва успяваше да запази равновесие. Съображенията на баба Фрося да нагледа самотния си комшия, който живееше на самия край на селото, бяха съвсем егоистични. Вече цяла седмица той не се бе появявал при нея да си вземе поредния литър шльокавица и това обърка скромния бюджет на бабичката. Сигурно отнякъде вече се бе запасил проклетият пияндурник. Носеха се слухове, че в момента народът пие какво ли не — маже филии с боя за обувки, нагрява ги, за да изцеди спирта от тях, а сетне продава тая гадория по десет рубли, че и по-малко. При такава жестока конкуренция тя много скоро щеше да хлопне кепенците, особено след онова, което наскоро се случи в селото.

— Дядо, жив ли си? — подвикна тя и влезе в стаята, клатушкайки се.

Щом зърна огромната камара бутилки, част от които се търкаляха по пода, а друга бяха подредени като цепеници за огрев, тя разбра, че най-лошите й опасения са се сбъднали. Но след секунда в старческото й сърце проблесна искрица внезапна радост, тъй като всички бутилки бяха празни. Ефросиния си направи извода, че е дошла тъкмо навреме. Най-вероятно дъртакът се бе натряскал до козирката и лежеше някъде в къщата, без да е в състояние да стане. Нищо, сега щеше да му прогони махмурлука, нали точно затова взе със себе си една бутилчица от сто и петдесет грама.

— Петрович! Ставай, една мома ти е дошла на гости! — развика се весело баба Фрося, но отново нямаше никакъв отговор. Кожухът и ботушите на Петрович не бяха в антрето. Дали пък не беше тръгнал нанякъде пиян и не бе замръзнал по пътя? От него всичко можеше да се очаква. Разтревожена, тя понечи да излезе навън, но спря… Мазето! Без малко да го забрави. Петрович имаше мазе и тя много добре знаеше това, тъй като на пияна глава дядото се бе хвалил, че мазето му е „специално“, не се забелязва от пръв поглед и дори можеш да се скриеш в него. Макар да не беше много ясно от кого искаше да се крие дядката, при положение че до селото не бяха стигнали дори немците. Явно от зелените дяволи, които го посещаваха доста често след тримесечните му запои.

Че беше така, така си беше, само че къде трябваше да търси това мазе? Старицата плъзна съсредоточен поглед из стаята, съзря вехтото килимче, което не се намираше там, където му беше мястото, и тя би го преместила малко по-наляво, та да изглежда по-красиво. Жените веднага забелязваха такива неща, които мъжете на пръв поглед смятаха за незначителна дреболия. Баба Фрося отиде до килимчето и го отметна с крак. Аха… точно така, това беше капак. Само че защо Петрович продължаваше да мълчи? Дали не е отишъл в мазето да вземе нещо, да е паднал на пияна глава по стълбите и да си е счупил някой крайник? Какво ли не се случваше? Страхът за здравето на редовния клиент вдъхна сили на Ефросиния. Пъшкайки, с огромни усилия тя успя да хване тежкия капак за металната халка, отмести го и надникна в загадъчния потрепващ мрак.

— Дядо! Къде си? Какво става с теб?

Както и предишните два пъти, й отговори само ехото. Бабичката окончателно се изнерви и направи няколко крачки надолу по разклатените стълби. Отгоре проникваше съвсем слаба светлина. Когато слезе долу, тя постоя малко, докато очите й свикнат с мрака, а сетне пръстите й инстинктивно се събраха, за да се прекръсти. В най-отдалечения ъгъл до кацата и натрошените пръти лежеше неподвижно Петрович. Той гледаше право към нея и очите му ярко блестяха.

„Горкичкият. Май че е мъртвопиян и не може да стане сам“ — помисли си Ефросиния и закуцука към дядото, за да му помогне да се изправи.

Но когато се приближи, се вцепени и тихо извика. Петрович беше мъртъв, по-мъртъв от това не можеше и да бъде. И тя не разбра това веднага. Не бе в състояние да проумее как между веждите му имаше малка кръгла дупчица със съсирена кръв, а онова, което в началото помисли за блясък, беше лед в отворените очи на трупа. До трупа имаше огромна тъмна локва, цялата покрита със скреж. Пръстите на безпомощно отметнатите ръце на Петрович също бяха обагрени, а за един от тях бяха залепнали няколко леки перца. „Кръв“ — стрелна се през ума на баба Фрося и тогава тя се разкрещя толкова силно, че чак стените на къщата се разтрепериха. Малката бутилчица падна от ръцете й и се счупи, а шльокавицата се смеси с кървавия лед.

Кореняците в селото бяха накацали по прозорците и гледаха с почуда Ефросиния, която препускаше по улицата като реактивен изтребител, въпреки своите седемдесет и пет години и болните си крака. Крещейки все по-силно и по-силно „Помоооооооооощ!“ с такова ожесточение, че всеки металист би й завидял, тя нахлу с бясна скорост в помещението на селския съвет и изплаши до смърт секретарката, която разговаряше по телефона на председателя. Старицата изтръгна телефонния апарат от ръцете й и започна да набира номера на участъковия…