Zотов
Епидемия в рая (25)

Двайсет и четвърта глава
Заразяването

неделя, 01 часа и 20 минути

Не беше чак толкова късно, но Гавраил изглеждаше толкова смачкан и съсипан, че циничният Малинин за миг си помисли, че на високопоставения ръководител на Рая по изключение му е позволено да употребява силни спиртни напитки. За разлика от Калашников, който възприе ситуацията нормално, тъй като той вдигна архангела от леглото, а всяко внезапно събудено същество е готово да убие онзи, който го е направил. Гавраил предложи на гостите да седнат във фотьойлите и навлече халата си с разрези за крилете. Съненият охранител, който беше един от ангелите на възмездието, прикрепени към Калашников, донесе табла с неизменния ананасов сок. Вартоломей отпи мрачно от течността, повъртя я малко в устата си, за да усети вкуса й, глътна я и кимна одобрително, тъй като я призна за безопасна за употреба.

— Благодаря за обаждането — каза Гавраил с дрезгав глас. — Зная, че нямаше да ме събудите, ако не е крайно необходимо.

— Разбира се — рече любезно Калашников. — Ще ви обясня ситуацията накратко и се надявам, че няма да ми се сърдите. Тъй като се уморих да чакам специалиста, когото ми обещахте, тази сутрин изпратих тайно в градската лаборатория торбичката с пера, изпадали от крилете на изчезналите ангели.

На лицето на Гавраил се изписа смесица от недоволство и почуда.

— Не-не — каза Калашников, изпреварвайки ситуацията. — Проблемът не е във вас. Но за съжаление след тъжния инцидент с опита да ни почерпят със светена вода, не можем да имаме доверие на служителите, които ви заобикалят. Освен това в Рая няма подходящ специалист, а аз трябваше да получа анализа МНОГО спешно, което е и във ваш интерес. И се наложи да предприема такива действия.

Лицето на Гавраил се отпусна и той кимна натъжено.

— Та така — усмихна се Алекей. — Ще пропуснем подробностите за това как точно съм изпратил перата за анализ. По-важни са резултатите, нали? Но не мога да кажа, че информацията ми ще ви зарадва. Защото сега вече съм напълно убеден, че това са планирани убийства. За да установя кой ги е извършил и най-вече, за да разбера причината, ще имам нужда от вашата помощ.

Гавраил постепенно променяше цвета си също като стените в кабинета на Шефа — бузите му почервеняха, а челото му пребледня. А крилете му омекнаха и се отпуснаха. С Вартоломей се извършваше същата поредица от метаморфози и румените, пращящи от здраве бузи на генерала станаха сивкави.

— Значи ангелите не са избягали, така ли? — изсумтя Гавраил.

— Не — разпери ръце Калашников. — Всяко от нашите ангелчета е било убито, и то толкова виртуозно, че без лабораторните анализи едва ли бихме се досетили за начина, по който са го направили. Явно убиецът е разчитал точно на това, тъй като е знаел, че в Небесната канцелария няма да се намерят дори и двама специалисти в криминалната сфера и затова всяко разследване е обречено на крах.

Архангелът не можеше да изрече нито дума. Вартоломей също изгуби дар-слово. Й също седна във фотьойла, тъй като вече не бе в състояние да се държи на краката си.

— Отначало работех по версията, че ангелите са решили да изчезнат, за да се насладят на земния живот и да изпитат неговите изкушения и чар — призна си Калашников. — Но сетне разбрах, че греша. Първо, заради това, че командировките на Земята са напълно достъпни. И второ, заради успешната кариера на всички изчезнали. Благодарение на разпитите на десетина служители на Небесната канцелария, които са работели заедно с жертвите, установих, че преди да изчезне, всеки от тези ангели се е оплаквал от следните симптоми — гадене, температура, силен световъртеж, болки в очите. Някои са имали висока температура, но, общо взето, оплакванията им са били същите. А след като обобщих информацията, стигнах до извода, че ангелите със сигурност са били отровени.

— Отровата в чашите с чай ли е била сипана? — намеси се в разговора разгорещеният от безалкохолното вино Малинин. — Чувал съм за два такива случая в един пътнически самолет и в един японски ресторант. Оттогава се зарекох да не пия чай, защото явно няма никакъв проблем да разтвориш отрова в него.

Калашников го стрелна с един от онези свои прочути погледи и в резултат на това унтерофицерът преглътна следващите си думи и мълчаливо се сви в ъгъла, за да избегне гнева на негово благородие. „Лъжат за това безалкохолно вино — помисли си Малинин. — Уж изпих само половин туба, а май нещо ме хвана… главата ми шуми… и много ми се пее.“ Но той бързо сдържа желанието си да се разпее.

— Та така — продължи Алексей, обръщайки се към Гавраил. — Резултатите от анализа на перата, които получих, оправдаха очакванията ми. Още повече че имам пълно доверие на градската лаборатория. Повярвайте ми, там работят най-добрите специалисти с този профил. А пък аз си блъсках главата с каква отрова може да се отрови един ангел, който всъщност е извънземно същество с криле, пък макар и много да прилича на човек? Защото тук е задгробният свят и неговите обитатели не би трябвало да умират. Само че преди половин година имах един случай, който много приличаше на този…

— Да. Точно затова ви извиках — промълви Гавраил.

— Ще ви припомня обстоятелствата — обърна се Калашников във фотьойла. — Отначало ние в Града също не можехме да разберем какво е естеството на убийствата, тъй като килърът тъпчеше жертвите със специален „коктейл“, а само една капка от тази течност беше достатъчна, за да унищожи всеки обитател на Ада.

— Виж ти — изпъшка Вартоломей и размърда криле. — Ние векове наред се мъчим с вашата кантора. А пък тия — хоп! — и край по въпроса. Някой от вас случайно да пази рецептата на този прекрасен сироп?

— Знаеш ли какво, уважаеми? — възмути се Калашников. — Ние в Ада също сме хора, разбираш ли, и затова няма защо да ни превръщат на прах. В задгробния свят не може да има само праведници. И какво ще правите вие, ако Адът изчезне напълно? Та нали една от причините за вашето съществуване е да се противопоставяте на злото. Ако злото внезапно вземе, че изчезне, половината от вашите ангели ще идат на борсата по труда. Например ти със сигурност ще се озовеш там.

Вартоломей се притесни от този толкова агресивен отпор и явно не знаеше какво да отговори. Той сведе глава и се направи на много озадачен от дълбоките драскотини върху лъскавата ножница дамаскиня на служебния си сребърен меч. Калашников се възползва от това и сметна дискусията за приключена. Стана от фотьойла и се разходи из помещението, потривайки нервно ръце.

— Но сега разгадаването се оказа много по-лесно — рече той, загледан встрани. — За този вид отрова нямаше нужда от дълбокоумни алхимици и рецепта от древните книги. Под въпрос остава начинът на доставка. На мен ми е страшно интересно как отровата е попаднала в Рая, защото това е изключително силно средство и е в състояние да унищожи ВСИЧКИ служители на Небесната канцелария само за едно денонощие. Или поне да ликвидира ангелите и архангелите. Отровата е била докарана тук или в херметически затворени контейнери, или неговият приносител може да е заразен и също го очаква смърт. Но, честно казано, това по принцип не е отрова.

— А какво е тогава? — почти изкрещя архангелът. Вместо да му отговори, Калашников бръкна в джоба си и извади оттам едно смачкано парченце опаковъчна хартия. Изглади я старателно и я сложи пред Гавраил. С разтреперани от нетърпение ръце архангелът грабна листчето и го вдигна, вглеждайки се в загадъчната комбинация от букви и цифри:

H5N1

— Извинете, но не разбирам… Какво е това? — попита, обръщайки се към Калашников. — Някакъв таен код ли е или нещо подобно?

— Това е вирусът на птичия грип — отвърна безстрастно Алексей. — И точно с него са били заразени вашите петима ангели. Болестта обикновено води до летален изход за около двайсет и четири часа. Всички симптоми съвпадат.

В спалнята на Гавраил се възцари зловещо мълчание.