Zотов
Епидемия в рая (17)

Шестнайсета глава
Минус пет

петък, 23 часа и 43 минути

През целия ден в отдела имаше страшно тичане и привечер такова главоболие тресна Вениамин, че чак му причерня пред очите. Той прекъсна работата си, с последни сили впрегна коня в колесницата и се понесе към къщи. След изчезването на Рафаел народът в кантората не си мърдаше пръста за нищо. Че от какво да им пука? Гласа беше в отпуск и никой нямаше да им потърси сметка. Защо да не безделничат, докато началството не им висеше над главите. В същото време рейтингите неудържимо падаха и Гавраил редовно набиваше канчето на Вениамин. Оправданията, че пийпълът на Земята вече не е същият, не минаваха и началството упорито искаше резултати с хилядолетна давност, когато например всички без изключение са постили. Според последните социологически проучвания във въпросната Русия пост спазваха само шест процента от населението, тъй че там бяха станали за смях. Естествено, с бюджета, който им отпускаха, беше странно, че дори и този процент не беше сведен до нула. Но нямаше съмнение, че колкото и да съскаха злите езици, в последно време постигнаха известни успехи и в много страни стана модерно да се вярва във Висшето същество. А модата означаваше страшно много, колкото и да я критикуваше Гласа. Вениамин си спомняше, че когато видя за пръв път Зюганов със свещ в ръка край олтара, чак се задави — как бе възможно да се случи такова нещо, при положение че само преди половин век тия момчета рушаха с пълна пара култовите сгради. Този успех трябваше да продължи да се развива, обаче — не, Гласа се заинати. Крайно време бе да осъзнаят, че не можеше да се живее със затвърдените постижения от миналото, когато хората умираха за вярата. За съжаление сега не бяха времената на Римската империя и никой нямаше да се остави на лъвовете да го изядат, за да отстои убежденията си. Пък и лъвовете в природата станаха толкова малко, че беше по-добре да опазват тях, а не вярващите.

Късно вечерта пристигна разпореждане за слогана от Гавраил. Беше решил напълно да задраска варианта „Спасявай своята душа“. Каза, че главата му без малко не се е пръснала, докато измисля рима. Напоследък сюжетите на рекламните клипове никакви ги нямаше — истинска творческа импотентност. Как можеше да се измисли такова нещо — десет броя суперсексапилни красавици напъплят някакъв пич, а той прегръща някаква безлична тъпанарка, правена като по калъп, и жално блее: „Избрах живота — да обичам и да бъда обичан.“ Основната гадост на демокрацията бе, че щом дадеш възможност на хората да избират, те не избираха онова, което очакваш. Разбира се, не можеше да се каже, че техният отдел непрекъснато се издънваше, защото веднага щом Гласа им изпрати СПИН, девствеността стана модерна и дори самата Бритни Спиърс я пропагандираше, макар че те дори не бяха си мечтали за такъв открехнат рекламен агент. Само че какво се случи? След като се окопити от едногодишното си стъписване, Шефа нанесе ответен удар и интернет започна да прелива от снимки на пияната като талпа Бритни без гащи, с избръсната глава и халки на зърната на гърдите, а пиар агентите на Шефа тихомълком натрапваха идеята, че ето, на, виждате ли до какви психологически проблеми води късното разкъсване на девствената ципа.

В началото на XXI век стана ясно, че фактически цялото население на Земята попада под ударите на „закона“ и хората, които не са извършили нито един от седемте смъртни гряха, се оказаха единици. Те започнаха рекламната кампания прекалено късно и тутакси се разбра, че имат кардинални проблеми със специалистите, тъй като най-сериозните пиари неотклонно се озоваваха в Ада и затова там имаха толкова сполучливи рекламни кампании. Понякога райските креативни специалисти изплуваха на повърхността на кипящия водовъртеж със слогани от сорта на „Гласа те обича“, който се тиражираше на хиляди лепенки за коли, на магнити и на плакати. Но един добър лозунг още не означаваше победа. Лесно е да направиш модерен секса или пушенето на трева, но я се опитай да успееш със слогана: „Да се молиш е гот“. Шефа дори нямаше нужда да се старае, а просто заснемаше едно рекламно клипче, в което свещеник открадва бирата от някой старец на смъртен одър, а на тях им оставаше само да си гризат лактите от яд. Какво можеха да му противопоставят? А, да, пропагандата на вегетарианския начин на живот — космат рокер и девойка, която сякаш е избягала от дует „Тату“: „Вълкът искаше да изяде Червената шапчица, но не можа, защото сиренето беше по-вкусно.“ Тогава Шефът без малко не изпадна в истерия, понеже образно си представи вълк, преял с топено сирене. Те вече приглушиха ушите на Гласа, че трябва по-често да върши чудеса, защото хората обожават такива популистки неща, а пресата и телевизията моментално ги тиражират. Нима не беше яко, когато с пет хляба нахраниха пет хиляди души? Оттогава минаха две хиляди години, но всички до ден-днешен си разказваха това един на друг. Ами ходенето по вода? Не биваше да забравят и онази суперврътка с истинското възкресение на Лазар! Тогава Шефа пушеше нервно встрани и гледаше как тълпи от привърженици се стичат в стана на Гласа.

Не стига това, ами благодарение на бездействието на Гласа започнаха да се появяват цели групи негови плагиати, например като онзи… другарят Гробовой. По принцип такива неща се случваха и преди и редовно някой се обявяваше или за пратеник на Гласа, или за самия Глас. Обикновено всичко се свеждаше до измъкване на кинти от паството с внушенията: „Голям грях е да имаш жилище, ужасен грях с да караш кола, продай веднага всичко и дай парите на своя духовен баща, който те дарява с просветление.“ Ако беше на мястото на Гласа, той просто щеше да удуши тези клонинги за нарушаване на авторските права, но Гласа беше настроен великодушно: „И без това ще горят в Ада.“ Вместо да измъкне гадняра на улицата и да му кресне: „Превърни водата във вино! Не можеш ли? Изрод! Възкреси покойника! Не можеш ли? Говедо! Тогава се покай за греховете си, животно!“

Никога не бива да лежиш на лаврите си, защото сладките времена отминаха и сега те се бореха за всяка душа толкова яростно, колкото и преди две хиляди години. Вярно, Шефа също не беше за завиждане, тъй като явно се престара. Също като онзи мобилен оператор, който привлече четирийсет милиона абоната с евтините си тарифи, след което мрежата му започна непрекъснато да блокира. Тук вече нямаше място за сантименти и се наложи да бият по Шефа с откровен черен пиар, включително и с агитките на Холивуд, но плюсовете от това се брояха на пръсти. Можеха само да се възхищават от дяволското му упорство. Преди той не се гнусеше от нищо — как да не аплодираш хитростта му да се превърне в змия в Едем? А след това беше само въпрос на техника да убеди Ева да изяде забранената ябълка, тъй като по онова време пипето й не щракаше много. Казват, че всичко това се случило, защото на Шефа му било любопитно да види как ще започне да се държи Ева, когато осъзнае, че е гола. А колко време прахоса, за да обработи Каин? И го научи да се държи толкова правилно по време на разпитите при следователя, че чак Гласа ахна: „Каин, къде е брат ти Авел?“ „Не зная, шефе — и плюеше през зъби на пода. — Да не би да съм пазач на брат си?“ Когато борбата се водеше за всяка душа, Шефа не жалеше себе си и направо гореше в работата си — развращаваше, съблазняваше, подкупваше. Но за сметка на това сега можеше да си седи със скръстени ръце и да си брои дивидентите, тъй като хората отиваха при него на ешелони. А за текущата обстановка в Небесната канцелария беше по-добре да си замълчат. Макар че чисто теоретично не бе изключено в бъдеще в Рая да се озове някой благочестив пиар, който не е лъгал, не е изпадал в ярост и не е пожелавал жената на ближния си, и тогава щяха да отвърнат на Шефа по пълна програма.

Вениамин се събуди рано сутринта, седнал на леглото с хитона си и стиснал в ръце списъка със слоганите. Виж ти, вчера седна да помисли малко и веднага заспа. Главата го болеше чудовищно, тежеше му толкова много, че не можеше да я вдигне, болезнени тръпки побиваха цялото му тяло, а лявото му крило направо беше на път да се откъсне. Нищо, сега щеше да си направи една голяма чаша кафе, щеше да го свари по турски, върху нажежения пясък, както беше прието да го правят. Без да сваля влажния си хитон, Вениамин тръгна към кухнята, а всяка негова стъпка отекваше със силна болка в главата му. Добре, че утре беше почивен ден.

Той отвори вратата на кухнята и не повярва на очите си. До мраморната маса стоеше и си играеше с кухненския нож едно дългокрако момиче в оскъден прозрачен черен халат. Лицето му беше скрито зад плътна червена маска с разрези за очите и носа, а покрай врата му се спускаха светли коси. Гледайки право в него, тя изплези предизвикателно език, който беше доста дълъг и игрив също като на солиста на рокгрупата „Кис“. Без да разбира каквото и да било, Вениамин спря на прага и дори разтърка очи, за да се увери, че наистина е буден и не продължава да дреме в леглото си.

— Коя сте вие? — попита той, олюлявайки се. — Какво правите тук?

Вместо да му отговори, момичето захвърли ножа на масата и той иззвънтя. Сетне се обърна и се приближи до него, докосвайки безшумно пода с пръстите на краката си с идеален педикюр. Той усети студените й длани на раменете си. Неизвестно защо не изпитваше никакво желание да се съпротивлява. Червената маска се приближи до лицето му, а ледените зеници в процепите го гледаха злобно и жестоко. Внезапно зениците изчезнаха, а маската се разкъса с рев, превръщайки се във вълча паст с остри криви зъби, от която се разнасяше нечовешка смрад. Стъпалата му сякаш бяха залепнали за плочките на пода и той не можеше дори да помръдне. Вениамин изкрещя, усещайки как зъбите се впиват дълбоко в лицето му и трошат костите на черепа му…