Zотов
Епидемия в рая (33)

Трийсет и втора глава
Сърпрайз

неделя, 14 часа и 40 минути

Тракайки с огромните си остри зъби, към зрителя се приближаваше космата паст, покрита с отвратителна слуз. Разнесе се ужасяващ рев, а стъклото се изпоти от тежкия дъх — явно пастта бълваше нетърпима смрад. Дългите остри нокти на люспестите лапи заскърцаха, а зад чудовището с олигавени кози рога избухна пламък и в дясната му лапа увисна отсечена човешка глава, чиито облещени очи се въртяха. Екранът се обля с поток от разпенена кръв и се разнесе сатанински кикот, който отекваше като ехо.

Последва кратък взрив на ярка светлина и пъстроцветно сияние и след това на фона на синьото небе и облаците застана рус фотомодел с къс до границата на приличието хитон и с пухкави криле, извити в полукръг.

— Ти избираш дали да има добро или зло — изрече звънко тя и тръсна глава. — Гласувай или ще изгубиш. Съмняваш ли се? Никой не сменя коня си насред реката.

Гавраил кликна с мишката, за да спре рекламния клип, който гледаше на компютъра. С лявата си ръка вдигна слушалката на местния телефон и набра три цифри.

— Знаеш ли, по принцип не е лошо — каза на невидимия си събеседник. — Разбира се, кръвта ми идва малко в повечко, но доколкото зная го е снимал самият Тарантино, а неговият стил е такъв. Само да знаеше това момче кой му го е поръчал! И трябва да помислиш малко за рогата, понеже в момента сме в преговори с Шефа за смяна на имиджа му. Тъй че коригирай малко чудовището. Нека на мястото на рогата му да мърдат змии и го пускай.

Още не бе успял да затвори телефона, когато мониторът започна да бучи и да вибрира. Изображението се пръсна на малки звездички, появиха се дупки като на разядена от киселина лента и най-неочаквано в средата на монитора изплува усмихнатото самодоволно лице на Шефа. Гавраил отскочи.

— Сърпрааайз — изтананика Шефа, наслаждавайки се на постигнатия ефект. — И на мен ми хареса този клип, макар че всичко е предсказуемо до баналност. Мисля, че трябва да ви накарам да ми правите отчисления за авторски права заради това, че използвате образа ми. Сто години вече се каня да го регистрирам като запазена марка. На Земята отдавна са минали всички граници на наглостта и нямат намерение да се отказват — имат бира „Дявол“, компютърни игри „Devil May Cry“ и „Diablo“. Ами наименованията на местности? Само „Дяволското гърло“ на водопадите Игуасу ми стига…

Гавраил положи доста усилия, за да се удържи в креслото.

— Как… Ква… как се озова тук? — заквака той.

— Благодарение на вашия вечен проблем с кадрите — подсмихна се Шефа. — А пък те, както казва един мой подчинен в каменоломната, решават всичко. Вече обсъждахме с теб, че при вас няма нито един нормален специалист, а само книжни плъхове. Да, всеки от нас си има своя корпоративна мрежа и тя е защитена много добре. Аз също си мислех така до тази нощ. Но както виждаш, на практика за един добър хакер са достатъчни и петнайсет часа, за да разбие вашата прехвалена защита.

Гавраил позеленя, тъй като си представи каква ще бъде реакцията на Гласа, когато чуе тази новина.

— Нямам намерение да правя това всеки ден — разлюля успокоително рога Шефа. — В края на краищата нали има някакъв паритет на отношенията. Но бях принуден да постъпя така, за да се свържа с теб. Вчера установих, че телефонът с небесносиньото копче не работи. Моят техник провери апарата и каза, че с него всичко е наред. Проблемът е в ТВОЯ телефон. А като се има предвид, че телефоните ни не са свързани с жица, вероятно проблемът е в апарата ти. Свали кутията.

Без изобщо да осъзнава какво върши, Гавраил посегна към телефона за специална връзка. Пластмасовата кутия изхвърча още при първото натискане и той веднага видя драскотините отстрани — беше човъркана с нещо остро, може би с дълъг като шпага служебен сребърен меч, какъвто носеха ангелите. И трите кабела с различни цветове в кутията бяха старателно прерязани по средата. Гавраил смръщи трагично чело.

— Виж ти — промърмори, опипвайки безсмислено кабелите. — Интересно, кога ли се е случило това? Че аз… почти не съм напускал кабинета.

— Сигурен съм, че това е станало веднага след като дойде на посещение при мен — покри се със снежинки изображението на Шефа на екрана. — Самият аз не мога да се кача в райските селения по обясними причини и явно на някого НИКАК не му се ще да помагам в разследването. Но в същото време у мен се породиха някои догадки, които бих искал да споделя с теб, преди да изляза в отпуск. Още от самото начало имената на изчезналите ангели ми се сториха познати. Сетне се сетих, че вече съм ги чувал някъде преди около четири хиляди години във връзка с един скандален случай в Небесната канцелария, който направи фурор като този с Моника Люински.

— При нас не може да има такова нещо — прекъсна го Гавраил. — Сигурен съм, че грешиш. Откъде ще се вземе сексскандал в Рая? Че при нас сексът дори не се практикува. И това много ще разочарова твоя любимец Калашников на финала на романтичната му среща с покойната му жена.

— Всъщност това не ме вълнува особено — махна развеселено пред уебкамерата Шефа. — Ти по-добре ми кажи дали той успя да изрови нещо?

— О — възхити се Гавраил, — човекът наистина е професионалист, неподражаем е. Само не мога да разбера защо мъкне със себе си онова магаре.

— Какво магаре? — изненада се Шефа. — А, за Малинин ли говориш… Ами как да ти кажа… Съгласен съм с теб, че момчето не е блясък, но е изпълнително, а в наше време това вече е положително качество. А освен това, ако на онзи свят нямаше глупаци, как щяхме да знаем кои са умните? Както и да е, нека да не губим време в празни приказки, защото най-честно ме предупредиха, че връзката ни ще прекъсне всеки момент. Искам да споделя с теб една важна моя догадка.

— Един момент — отвърна Гавраил. — Ще затворя вратата.

Той затвори плътно вратата под погледа на умиращата от любопитство секретарка, превъртя ключа и за всеки случай дори дръпна пердетата. Кабинетът потъна в мрак. След като приключи с тези приготовления, архангелът изпусна въздуха си, сякаш току-що бе погълнал чаша водка наведнъж, и се върна до бюрото.

— Казвай — рече той и нагласи уебкамерата по-близо до себе си.