Zотов
Епидемия в рая (13)

Дванайсета глава
Шрек и магарето

петък, 11 часа и 24 минути

„Мъртъв ще съм, но страха не ще послушам“… Не, не става… „Ала в клетвата си ще се вслушам“… Това пък какво общо имаше? Може би „и ще си откъсна круша“? И откъде се взе тая круша? Пълна шизофрения, мамка му мръсна.

Въпреки че Гавраил беше изнервен до крайна степен от новината за тайнственото изчезване на Елевтерий, дори и в това състояние се опитваше да се посвети на полезни неща, тъй като никой не го бе освободил от основните му задължения. Работата не беше свършена, а в същото време креативният отдел още от вчера чакаше слоган за започващата високобюджетна рекламна кампания на Земята — парите бяха отпуснати, а пиарите мениджъри бяха в пълна готовност. Трябваше да се измисли направо убийствен слоган. Първата фраза трябваше да звучи така: „Спасявай своята душа“, и към нея трябваше да се подбере достойно продължение. Мислите му се пръскаха на дребни отломки, а римата изобщо не се получаваше. Гавраил сграбчи страдалчески главата си с ръце, опитвайки се да изстиска последните сокове от нея.

— Ъъъъъъъъ… извинявайте, но господата Калашников и Малинин искат да влязат при вас. Помолихте да ги пуснем с предимство. — Русичката секретарка се усмихваше притеснено, застанала до открехнатата врата. — Да им кажа ли да дойдат по-късно?

— Не-не — махна безсилно с ръка Гавраил. — Точно те ми трябват. Заключете приемната. Ако ме търсят или звънят по телефона — няма ме. Разговорът е спешен.

Калашников и Малинин влязоха в кабинета с размера на средно футболно игрище и се огледаха с любопитство. Тук нямаше сиви стени, в които да пулсира кръв, както при Шефа, липсваха гранитни камъни с глави на горгули и засукани барелефи с рогата глава. Всичко бе оформено така, че луксът да не се набива на очи, но в същото време да личи навсякъде. Високият таван с гипсови орнаменти беше украсен с библейски мотиви, а стените бяха покрити с кадифени небесносини тапети, по които висяха големи картини, изобразяващи Гласа в различни варианти (включително и вече известния сюжет с покорната овца). Дъбовите столове с извити крака бяха подредени около дълга заседателна маса, образуваща буквата Т. Малко над лявата облегалка за ръце на сребърното кресло, закачен за стената се мъдреше дълъг меч с бяла кокалена дръжка, сложен в дълга ножница дамаскиня, украсена с релефен кръгъл печат. Калашников забеляза подобно хладно оръжие и у ангелите, които зърна в коридора. Явно това беше формален атрибут на персонала — нещо като кортик за морския офицер. От основата на масата се надигна и бързо тръгна към него къдрокос мъж с брадичка. Беше на около двайсет и пет години, с тежки криле на гърба, които бяха толкова големи, че чак се влачеха по пода. Личеше си, че мъжът се опитва да се направи на радушен домакин, но усмивката му беше фалшива и неискрена и изглеждаше като залепена за лицето му.

— Казвам се Гавраил, братя — каза напевно собственикът на кабинета, но така и не подаде ръка. — Ще ми се да ви пожелая добро утро, само че какво ли му е доброто на утрото при нас… Може би искате да пийнете нещо?

Калашников преглътна слюнката си, която се бе сгъстила като лепило. Да, нямаше да е зле да пийне нещо.

— Имате ли бира? — изтърси Малинин, изпреварвайки мисълта му.

— Не — отвърна архангелът и продължи да се усмихва напрегнато. — Извинявайте, но Раят по принцип няма нищо общо с бирария. Мога да ви предложа бистра водица.

— С удоволствие — отвърна любезно Калашников. По някакъв странен начин той се страхуваше от всичко, тъй като не се чувстваше в свои води. Този човек с криле беше някакво важно началство, някакъв суперархангел или нещо такова. Трябваше да бъде нащрек с него, тъй като срещата му с Алевтина може би зависеше точно от това същество. Още повече че тембърът на гласа му напълно съвпадаше с тембъра на онзи тип с качулката, когото видя по време на срещата при Шефа.

Малинин, който стоеше зад гърба му, се срина духом. Вече бе осъзнал, че Раят е нещо съвсем различно от онова, което си бе представял вечер, докато лениво наблюдаваше пълзящите по стените на стаичката си сингапурски хлебарки. В представите на Малинин Раят задължително трябваше да е пълен не само с бирарии, но също така и с пивници, както и с разголени жени. Ала за този час и половина, откакто пребиваваха в райските селения, той не забеляза такива неща и това го хвърли в депресия. В Града човек можеше тайничко да отиде в китайския квартал и да си купи забранената бира. А тук по всичко личеше, че няма абсолютно никаква контрабанда. Бииииииип… — разнесе се метален звук в главата му и той веднага разбра, че електронните копчета филтрират не само скандалните думи, но дори и скандалните мисли.

Гавраил се забави в приемната, за да нареди на секретарката да донесе вода, изчака я да напълни чашите и да отиде за подноса и се върна при гостите. Архангелът подхвана безсмислен светски разговор с банални фрази, а в същото време разглеждаше съсредоточено новодошлите. Тия двамата си ги биваше. Небръснат тъмнокос мъж с черни кръгове под подпухналите от безсъние очи, с белег на челото и мрачен вид и рижав луничав младеж с непокорни къдрици, които се подаваха изпод фуражката му. Направо бяха като същински Шрек и магарето от компютърното анимационно филмче. Както и да е, оставаше му само да се надява, че всичко, което му бяха разказали за двамата, е истина.

— Доколкото разбирам, братя, вашият ъъъъъ… Шеф (той положи доста усилия, за да изрече тази дума) ви е обяснил в какво трудно положение сме изпаднали? — каза той и върна изкуствената усмивка на лицето си. — Имате ли някакви идеи по този въпрос?

— Никакви — разпери ръце Калашников. — Все пак ние току-що пристигнахме. Но първото, което бих искал да направя, е да огледам подробно вилите на изчезналите ангели. Разбирам, че преди мен там са влизали други хора, но може да е била пропусната някаква на пръв поглед незначителна подробност. Естествено, нямаме нищо против да бъдем с придружител, който познава много добре реалностите в Рая.

— Навсякъде ще ви придружава принц Дмитрий — отговори Гавраил. — Разбира се, той не е от старите обитатели на Рая, но горе-долу е в течение на онова, което се случва. Не обръщайте внимание на възрастта му, защото в действителност той е много по-голям. Просто за разлика от Града при нас всеки може свободно да избира в какво състояние да пребивава в Небесната канцелария. Дима не искаше да пораства и затова си остана такъв, тъй като се кефи повече да бъде вечно дете.

— Така си е — съгласи се охотно Малинин. — Например, когато бях на три годинки мама ми купуваше захарни петлета от пазара… и аз страшно се радвах! Слюнките ми течаха по брадичката и чак пищях от възторг. А пък сега какво… Абсолютно ми е през… (биииииииип!) дали има захарни петлета или няма.

— В момента ти реагираш по абсолютно същия начин на водката, братле — каза Калашников. — Добре, нямам нищо против Дима… И още нещо…

През вратата безшумно се промъкна русата секретарка с поднос в ръце, на който бяха сложени три чаши на столчета с маркировка във вид на един небесносин и два бели триъгълника. Калашников взе с благодарност чашата и се обърна към Гавраил:

— И, разбира се, ще ни трябва съдебномедицински експерт — обяви той, стиснал тънкото стъкло между пръстите си. — Все пак би било добре да извършим молекулярна експертиза. Надявам се, че в Небесната канцелария имате съответната апаратура?

— Апаратура имаме — каза Гавраил и махна едно перо от рамото си. — Но положението със съдебномедицинските експерти е сложно. Шефа предложи да изпрати който и да било професионален доктор от Града, но проблемът е там, че в Рая не може да има повече от двама представители на Ада, в противен случай силовият ни фон автоматично ще ви низвергне обратно в преизподнята.

— Много ми е странно да чуя това — отбеляза Калашников. — Например до вашия офис ни докара един кавказец с татуировки, каквито се правят само в затворническите лагери. Казвам ви го като специалист. Чистачките край сградата на офиса са дами, с вид твърде далеч от образа на невинните девойки. По пътя ми направи впечатление, че някакви страховити негри сортират боклука, като го събират в найлонови торби. Изобщо не мога да разбера откъде са се взели всички тези персони в Рая?

Гавраил въздъхна тежко. Отпи от чашата си и я остави на масата. Едното му крило лекичко се надигна — явно архангелът се прегърби. А очите му проблеснаха, подсказвайки, че настроението му се промени, и то в посока на срив.

— Проблемът е там, че всички се придържат към прекалено канонични представи за Рая — прошепна той, приближавайки се до лицето на Калашников. — Но между мита и реалността има разлика, като на това отгоре не е задължително тя да е приятна. Как мислите, кой е длъжен да върши мръсната работа тук? Да строи луксозни вили за праведниците, да сервира масите в ресторантите, да кара колесниците с конете или, както сте видели, да сортира боклука? Ние имаме нужда от електротехници, от чистачки, от производители на сок, от монтьори, от метачи и изобщо длъжни сме да поддържаме многобройна прислуга. Напълно естествено е праведниците да не сортират боклук. Тук попадат най-добрите от най-добрите и те не очакват, че трябва да се занимават с такава работа. В Небесната канцелария ангелите с различни рангове са милиони и това е така, но предназначението на нашите служители също не е да чистят тротоарите, да мият съдове и да подстригват тревните площи. Те трябва да се заемат с някаква по-културна работа. Само оркестрите с арфисти, които създадохме, вече са петнайсет хиляди. Само че в такъв случай кой — извинявайте за цинизма — ще рине лайната?

— Разбрах — подсмихна се Калашников. — Това гастарбайтери ли са?

— Точно така — съгласи се архангелът без капчица притеснение. — Затова бяхме принудени да въведем тайна квота за гастарбайтери, за които е прието да се смята, че проникват тук нелегално. Но реалността е такава, че Раят няма как да съществува без чуждестранни работници. Разбира се, официално при нас се борят с това, дори има отдел за противодействие на нелегалната емиграция, периодично се организират хайки и демонстративно депортират някого.

— Добре, но все пак как проникват тук? — намеси се в разговора Малинин.

— Много просто — усмихна се Гавраил. — Пристигат със специален влак от транзитната зала, а сетне нелегални водачи ги завеждат до дупката от лявата страна на райските врати, където в този момент електрическото напрежение е изключено. Искам веднага да ви предупредя, че е невъзможно тук да се озоват хора с тежки престъпления и още по-малко — убийци. Сурен, вашият кочияш, е лежал в затвора две години за дребно мошеничество и според мен в това няма нищо страшно. Освен това тези хора не получават пари, защото в Рая платежните средства са отменени. Те работят само за да изкупят греховете си.

— Това е несправедливо — промърмори Малинин, без да обръща внимание на Калашников, който го срита. — Значи едни в Града се гърчат на тигана, а други пият коктейли под кокосовите палми. И аз нямам нищо против да я карам така.

— Доколкото видях от досието ви, младежо, вие сте попаднали в Ада за извършено убийство, както и за многобройни прелюбодеяния — отбеляза кротко архангелът и Малинин се изчерви. — А това означава, че при нас няма да ви е позволено да работите дори като обикновен боклукчия. Но ние май се заприказвахме, уважаеми братя. Така че вие се намирате тук със специални пропуски. И няма как да издадем още един специален пропуск за лекар.

— Вашблороде, за какъв чеп ни е тоя доктор? — развика се унтерофицерът. — Миналия път в нашето разследване вече имаше един такъв. И какво стана? Не, аз съм категорично против. Ама вие не си ли спомняте световната литература! Те създават само проблеми.

— Какъв е човекоядецът Лектър? Доктор. Какъв е маниакът № 1 от филма за Джеймс Бонд? Доктор. Какъв е гаупщурмфюрерът от СС Менгеле? Доктор. Правичката ви думам, включването на доктори в нашия отбор не ми харесва дори като идея.

Архангелът енергично събра криле, едва сдържайки смеха си.

— Успокой се, братле — прошепна Калашников и прегърна Малинин. — Виждам, че май от малък изпитваш страх от докторите. Но не всички са такива ужасни чудовища. Например доктор Охболи или онзи Уотсън.

— Уотсън ли? — попита недоверчиво Малинин. — Че какво му е хубавото пък на него? Какво лекува той? Дори не е ясно каква е специалността на този доктор. Гинеколог ли е или уши, нос, гърло? Дори няма име, всички го наричат само по фамилия.

Гавраил прихна. И за да прикрие веселото си настроение, отпи от чашата с вода. Калашников се разсмя и също вдигна чашата си. По време на разговора напълно бе забравил за нея. Всичко, което се случи по-нататък, стана само за една десета от секундата. Като на забавен каданс архангелът хвърли инстинктивен поглед към чашата си и лицето му с фини черти внезапно се разкриви от ужас. Калашников усети страшно силен енергиен удар по челото, наподобяващ мека, но в същото време тежка възглавница. Чашата изхвърча с чудовищна сила от ръката му и отлетя като комета към съседната стена, където се заби, покривайки я с пръски и стотици дребни стъкълца. А с лявата си ръка Гавраил отблъсна рязко Малинин от подноса.

— Извинете — изхърка архангелът. — Наложи се да използвам телекинеза, и то без да ви предупредя. Едва в този момент установих по вкуса, че в моята чаша има обикновена дестилирана вода. А на вас май са ви налели светена. Някой току-що се опита да ви убие, като подмени съдържанието на чашите.

И тримата като по даден знак изтичаха в антрето. Секретарката не беше на мястото си, а по коридора ясно се чуваше бързо тракане на токчета…