Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Минус Ангел, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Zотов

Заглавие: Епидемия в Рая

Преводач: Ива Николова

Издател: ИК „Ера“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-118-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8724

История

  1. — Добавяне

Четирийсет и пета глава
Мечът на демоните

понеделник, 04 часа и 38 минути

Изпаднал в лека паника, RL2 отстъпи към вратата. Пръстът му започна да тръпне от приливите на енергия. Положението беше лошо, защото който и да бе гостът, трябваше спешно да му приложи телекинеза, а сетне да изяснява за какво става дума.

Въпреки очакването му посетителят не се нахвърли върху него с меча, а се ограничи само с два силни и резки удара във въздуха над главата си, сякаш проверяваше дали онова, което държеше в ръцете си, може да върши работа. Сетне лентата проблесна и полегна на бюрото до него. RL2 въздъхна с облекчение. Така щеше да му е по-лесно да се справи с неканения пришелец.

Човекът докосна бутона на настолната лампа и в кабинета светна.

RL2 трябваше да мобилизира цялото си самообладание, та на лицето му да не трепне нито един мускул. Точно срещу него седеше Алексей Калашников.

— Много интересно — проточи RL2 и положи известни усилия, за да се усмихне. — Защо не ме предупредихте, че ще дойдете тук? Нещо извънредно ли се е случило?

— Да — отвърна Калашников. — Напълно сте прав.

Той дръпна за дръжката и вдигна от бюрото прекрасно изработения меч от изключително гъвкав, но в същото време твърд метал. Върху полираната кокалена дръжка беше изрязан кръгъл печат във формата на крило в лъчите на слънцето.

— „Божествената сила“ — рече. — Същото онова оръжие, с което Гласа дарил седмината доносници, за да унищожат ангелската колония на Земята. Единственото оръжие на света, с което може да се убие ангел… Един меч за седмина, друг такъв просто не съществува… Нали така?

— Така е — съгласи се RL2. — Но какво общо има това с…

— Има много общо — увери го Калашников.

Той стана от креслото и RL2 забеляза, че детективът стиска „божествената сила“ в ръката си, на която носеше ръкавица. Калашников улови съсредоточения му поглед.

— Извинявайте, забравих да ви предупредя — каза без капчица благоразположение. — С ваше позволение аз вече свалих пръстовите отпечатъци от този прекрасен меч. При ангелите те са точно толкова различни, колкото и при хората. А вие сте тъй да се каже полухора и полуптици. Интересно, а откъде изобщо сте се взели? Гласа ли ви е създал като всяко свое творение на Земята, или вие вече сте съществували преди това? Какви сте били? Индонезийски гуру или гръцки сирени? Само че в античната митология сирените са се смятали за безмилостни демони… Тъй че знае ли човек, може би в началото ангелите също не са били онова, което са станали впоследствие в Рая? Може би с това се обяснява и участието им в операциите на възмездия — вербуваните демони са били ангажирани за изпълнението на най-жестоките кървави задачи, с които никога не биха се заели най-близките слуги на Гласа. Но веднъж идеалните машини за убийство били препрограмирани в ново амплоа, което изобщо не се харесало на всички. Затова част от тях пожелали да напуснат райските селения и да живеят на създадената неотдавна комфортна Земя, загърбвайки мъдрите устави и указанията свише. И нямаше да е изключено сега техните деца да управляват Земята, ако не беше…

— „И машините се възправиха срещу хората“ — иронизира тона на Калашников RL2. — Хайде да оставим настрана митологията. Значи вие си мислите, че аз съм убил някого с този декоративен меч, който от пет хиляди години виси тук на стената за украса? Конгениално. Искам да знаете, че аз дори не си спомням кога за последен път съм го вадил от ножницата… И кого точно бих могъл да убия? Избягалата секретарка ли? Извинете, но когато тя е избягала, аз дойдох тук заедно с вас. Ние, ангелите, разбира се, сме извънземни същества, но не можем да се намираме на две места едновременно.

Калашников пусна подигравката покрай ушите си.

— Нямаше ви в архива около час — каза. — След десет вечерта ме изоставихте за кратко, тъй като отидохте да проучите досието на другия етаж и ме предупредихте за това. След това се върнахте и обяснихте, че май не сте открили нищо ценно. Но проблемът е там, че онова крило на сградата, към което тръгнахте, също има изход. И например Сурен е забелязал вашата колесница до онзи изход тъкмо като тръгвала. Казвате, че пет хиляди години не сте вадили меча на „божествената сила“ от ножницата? Лъжете. По него има пресни драскотини, които минават като нишка покрай острието му. Мечът наистина е стоял дълго в ножницата. И за да го извадите оттам, е била нужна огромна сила. А аз успях да направя това лесно, пък и по самата ножница се виждат прекрасни отпечатъци от пръсти като по поръчка. Вие сте пресметнали добре, когато сте окачили меча от дясната страна на креслото, където ангелите държат служебното си сребърно оръжие, тъй като никой от гостите ви не му обръщаше внимание. Дори и четирите момичета с драконите, които биха дали всичко на света да разберат къде се намира „божествената сила“. Но аз кой знае защо го забелязах и веднага запомних, че носи печата на Гласа, какъвто на другите мечове няма. — Калашников посочи към крилото в лъчите на слънцето. — Според апокрифа на Енох, такъв меч има само в един екземпляр. И той е бил използван съвсем наскоро — днес. Когато сте нанесли удара на секретарката, острието е закачило ъгъла на бюрото и дървото там е отчупено. Едва забележими дървесни влакна са залепнали и за самото острие… Вгледайте се, плийз.

RL2 забели очи към тавана.

— Вие ме изморихте, другарю следовател — рече ядосано. — Всички са станали толкова умни, че това направо е някаква напаст. Който и роман да вземеш, главният полицай е потресаващ специалист по богословие и дори да го събудиш посред нощ, ще ти каже на старогръцки какво е решението на Никейския събор. Трябва да се направи нещо със съвременната литература, в противен случай таджикските метачи от Раменски ще започнат да цитират Йоан Златоуст.

Той прокара ръка по златистите си къдрави коси от челото до тила.

— Така че си помислете, my dear, дори всичко това да е така, както вие твърдите… Да речем, че секретарката не е избягала, а аз съм я убил с „божествената сила“. Нима това означава, че виновният съм аз? Вие току-що сте влезли в този кабинет в мое отсъствие и без проблеми сте извадили меча от ножницата. А не ви ли е хрумвало, че това преспокойно би могъл да го направи и някой друг?

— Хрумвало ми е — кимна Калашников. — Затова, ако не възразявате, ще занеса пръстовите отпечатъци от този меч в градската лаборатория. Там ще ги обработят, а след това Шефа ще изпрати резултатите на Гласа. Вие при всички случаи не сте виновен и няма от какво да се боите, нали така? А в същото време ще се сдобиете с прекрасна възможност да обясните на Гласа защо са загинали всичките ви заместници, на двама от които се е гледало като на кандидати да ви сменят на поста. А както успях да разбера току-що от архивните документи, преди Гласа да излезе в отпуск, покойният Елевтерий му е написал докладна, в която е предложил да ви смени на поста. И се е мотивирал с това, че вие вече сте провалили веднъж мисията, която са ви възложили, като сте допуснали избухването на Втората световна война. Между другото… Аз вече се досетих сам, но ще ми е много приятно, ако ми го кажете лично… Какво означава RL2?

— Това с двойно повторение на букви — аRхангеL ГaвRaиL — отвърна равнодушно Гавраил. — Как можах да забравя за ръкавиците? Случват се такива неща. Никога в живота си не съм ги използвал. Мисля, че много добре съзнавате, че няма да занесете отпечатъците от пръсти в Града. По простата причина че никога повече няма да излезете от тази стая.

Той натисна бутона на дистанционното, скрито в гънките на копринения хитон.

— Това блокира прозорците и вратите в сградата — обясни тихо Гавраил. — Между другото, наредете на вашия малоумник веднага да излезе от гардероба. Ако е решил да се нахвърли отгоре ми отзад и да ме удари по главата, няма да постигне нищо.

— Така ли? Колко обидно — разнесе се глухо от гардероба. — А пък миналия път това постигна много добър ефект. Може би все пак да опитам поне веднъж?

— Не ти препоръчвам — тросна му се Гавраил и отстъпи встрани.

— Можеш да излезеш оттам, Серьога — каза царствено Калашников, без да сваля очи от Гавраил. — За жалост този тип е прочел повече кримки от всяка домакиня и затова се издънихме. Но не се притеснявай, няма да ти направи нищо. Защото аз държа „божествената сила“, а тя убива ангелите с един удар.

— Какво говорите? — подсмихна се архангелът и изпъна ръката си напред.

Калашников дори не успя да разбере какво се случва. Въздушната вълна го подхвърли енергично във въздуха, а сетне го запрати встрани като от катапулт. Когато се приземи на срещуположния край на кабинета, той заби главата си в стената, а пред очите му се появиха червени и зелени петна. Въпреки удара не изгуби съзнание, затова веднага осъзна лошата новина — основният му и единствен коз в дискусията и по-точно „божествената сила“ остана на бюрото до прозореца. Малинин изскочи от гардероба и се стрелна като мълния към заветния меч, но Гавраил успя да реагира по-бързо — проблесна електрически заряд, а казакът направи невъобразимо кълбо във въздуха и се пльосна до началника си.

— Забравихте за телекинезата — отбеляза любезно архангелът и се обърна към поваления Малинин. — Не нападай майстор джедай, синко.

Той духна към димящия си пръст. Като победител, който празнува получената награда с приятели в извънградско заведение, архангелът отиде при „божествената сила“. Дръжката от слонова кост полегна в дланта му и той вдъхна с двете си ноздри миризмата на каления метал, който можеше да разсече дори гранит.

Малинин избърса кръвта, която се стичаше на струйка от разбитото теме по челото му.

— Май тоя път упущихме нещата, вашблороде — обяви тъжно той. — Надявам се, че за всеки случай сте си приготвили план Б?

Калашников завъртя натъжено глава.

— Не, братле, нямам никакъв друг план.

— Е, добре де — не се предаваше Малинин. — Може пък не всичко да е изгубено. Хайде да направим така — сега той ще започне да ни заплашва, да ни се подиграва и да стреля над главите ни. А когато патроните му свършат, аз ще скоча и ще му се нахвърля.

— Не става — упорстваше Калашников. — За какви патрони говориш? Че той няма дори пистолет. А пък гадният меч няма нужда от презареждане.

— Добре — съгласи се Малинин. — Тогаз ще направим друго — той ще ни разказва подробности от зловещото си престъпление, а пък в това време ние ще си мислим как можем да се справим с него. Така става ли?

— По принцип идеята не е лоша — съгласи се Калашников. — Но, общо взето, нямаме нужда дори и от това. Аз също мога да ти разкажа какво е замислил и какви са тайните му цели, и то много подробно и много цветисто.

Гавраил направо не можеше да повярва на ушите си. Тия двамата добре ли бяха?

— Може би ще ми обърнете малко внимание? — обади се вбесеният от спокойния им разговор архангел. — Между другото, аз стоя с меч над главите ви.

— Чакай малко де — махна му е окървавената си ръка Малинин. — По-добре кажи защо трябваше да ни викаш от Града в Небесната канцелария? Наистина ли не можеше да се справиш сам?

Гавраил се подпря на дръжката на тежкия меч и той се заби в пода. Какво пък, защо да не си поговори с тях, докато държеше контрол над ситуацията.

— Гласа не е глупав — каза глухо, обръщайки се към празното пространство. — И нямаше да ми повярва, ако аз виртуозно, с едно щракване на пръстите бях разкрил вътрешен заговор в Рая. Нали знаете какво представлява началството — по-добре е винаги да изглеждаш по-глупав, отколкото си, но в същото време да бъдеш изпълнителен. Да, на Гласа със сигурност няма да му хареса, че съм се обърнал с молба към Шефа, но, от друга страна, победителите не ги съдят и той сто процента ще оцени, че съм се справил моментално със ситуацията и съм ликвидирал зловещите заговорници. До шест часа сутринта нещастната Лаели ще загине при опит за бягство. Ще се заема с това веднага след вашата смърт.

Малинин престана да се усмихва, но Гавраил вече не забелязваше това.

— Разкриването на невиждан до този момент заговор в Рая ще ми помогне да възстановя репутацията си, разклатена от това, че проспах началото на Втората световна война — продължи той с неописуемо вдъхновение. — Гласа ще е принуден да ми даде широки правомощия и вследствие на това на стола на първия му заместник ще се озове съвсем различен по характер човек. Ще действам решително и твърдо и ще направя пълен ребрандинг на Рая. И няма кой да ми възрази, тъй като конкурентите ми заминаха за НЕБИТИЕТО.

— Тогава това вече няма да е Рай — повдигна се на лакти Калашников, — а нещо странно. Народът няма да се откаже от секса, както и от алкохола. Убийствата и грабежите няма да спрат, както не са спрели през цялата история на човечеството. Какво ново бихте могли да предложите, за да привлечете душите?

— Кинти — подсмихна се Гавраил. — Те, ако сте чували, побеждават злото. Олимпиадата през 2014 година в Сочи е прекрасен пример за това как можеш да преобърнеш отрицателното настроение в своя полза. Гласа е настроен срещу масовата реклама, но ако никой не ми попречи, аз бих могъл да го убедя да хвърли трилиони за нея. А вие знаете ли какво дава една мощна, невиждана до този момент рекламна кампания? Достатъчно е да пуснете по всички телевизии, радиостанции, билбордове по пътищата и банери в интернет само един лозунг: „В Рая е гот!“, да купите нужните политици, да доведете на власт религиозни партии, да финансирате парламентите, за да приемат необходимите забрани във вид на закони и тогава — леле-малееее… След двайсетина години пред райските врати ще се тълпят толкова хора, все едно раздават безплатно бира. И тогава ще си поговорим.

— Представяш ли си, той ни е разигравал като хлапаци. — Калашников най-сетне успя да се изправи от пода, седна и завъртя глава, за да пропъди разноцветните кръгчета пред очите си. — Ние разследвахме с вид на умници, а той през цялото това време е следил да вървим по правилния път и когато трябва, ни е подхвърлял разни намеци, та до неделя при всички случаи задължително да спипаме тези нещастни жени. Трябва да оцениш колко добре е планирал всичко, след като посети Шефа, е прерязал кабелите на телефона, за да прекъсне връзката с Града, та да не би Шефа случайно да провали хода на разследването. Организира фалшиво покушение срещу нас — сам светкавично е сменил чашите, когато секретарката е отишла да вземе подноса, а сетне изби светската вода от ръцете ни, та да му имаме още по-голямо доверие. Нарочно ми пробута апокрифа чрез библиотекаря, та час по-скоро да се досетя за какво става дума. Нареди да пускат Сурен без проверка през митницата, та да получим навреме резултатите от градската лаборатория, а пред нас се правеше, че изобщо не знае откъде е дошъл анализът. Ръкопляскай му, Серьога, той е истински гений. С един изстрел това момче уби три заека едновременно. Първо, отърва се от конкурентите си, които по време на заседанията са имали значително влияние и тежест пред Гласа. Второ, ликвидира четири отмъстителни амазонки, които отдавна му имаха зъб. Трето, ще получи награда и ще разшири правомощията си, като задейства старите си планове за онова… как му викаше… ребрандиране. И наистина нашето присъствие още от началото му е било нужно само за да придаде определена тежест на фиктивното разследване. Само едно не мога да разбера — как смята да скрие злостните си намерения от Гласа, който, както е всеизвестно, знае всичко.

— „Гласа знае всичко!“ — провъзгласи Гавраил с патос и се разсмя. — Знаете ли, този слоган по принцип го измислих аз и той е толкова готин, че всички най-сериозно вярват в него. Вие не сгрешихте, когато ми посочихте разминаването между рекламните лозунги и истинската фраза от апокрифа на Енох:

Ти виждаш всичко

и нищо не може да се скрие от Теб.

Тогава погледни какво направиха тези ангели.

— Веднага забелязахте двойствеността, нали? И е точно така — Гласа НЕ ЗНАЕШЕ НИЩО за онова, което ставаше в ангелската колония на Земята. Да, той има ясновидски дар и ако искаше, без проблеми можеше да ме разкрие. Но за щастие Гласа има такъв принцип — да не се натоварва. Ако дойде и види вече РЕШЕН проблем, няма да се впусне да изяснява какво е станало в действителност, защото НЯМА ВРЕМЕ. Ще ми благодари, ще ми даде нови властови правомощия и всичко ще си остане, както е било. А сега ме извинете — Гавраил погледна делово часовника си, — разполагам с много малко време и в известен смисъл вече удари часът да умрете. Защото тепърва ще трябва да измисля и версия къде сте се дянали най-внезапно. Аз съм страхотен креатив, но за това също е нужно време.

Малинин отново опипа главата си — вече не му течеше кръв.

— Вашблороде — прошепна. — Момчето май се изприказва, вече имаме цялата информация. Хайде веднага да станем и да му набием канчето.

— Много съжалявам, братле, но това е невъзможно — отвърна Калашников. — Той разполага с телекинеза, а освен това има и меч. Оценявам храбростта ти. Ако искаш, стани сам, а аз ще те подкрепя морално, не се съмнявай в това.

— Това е — разстрои се Малинин. — Какъв е тоя ден днеска? Вече ме цапардосаха по главата, спи ми се, а сега ще трябва и да убивам. По-лош ден е имал само Бекъм.

— Това не ми харесва и на мен, братле — подкрепи го Алексей. — Но нали виждаш, какво да се прави? Патроните му няма как да свършат, няма как да го цапардосаш по главата. Трябваше за всеки случай да отработим още един вариант.

— Че откъде да знам какво ще стане? — тросна се Малинин. — Уж изпълнихме всичко точно както е дадено в кримките, а пък сега пак ще трябва да умирам? Лично аз, вашблороде, не съм във възторг от вас. Толкова ли трудно беше да му ударите един креатив?

— Прощавай, братко — разпери съкрушено ръце Калашников, — но кой е очаквал такова нещо? Чакай малко. Току-виж ей сега вдигнал меча над главата си, а пък той вземе, че се забие в тавана и тогава ние кааааааато…

— Едва ли ще стане така — прекъсна разговора им Гавраил. — Господа, вие подхванахте дискусия като при Тарантино, но времето ме притиска и имам страшно много работа. Трябва да ида и в базата, да убия оная митка, а сетне публично да обвиня за всичко Вартоломей и да го ликвидирам при опит да окаже съпротива. Всъщност вие трябваше да арестувате точно него, нали ви подхвърлих един куп прозрачни намеци, включително и писмото на съпругата ти, където ясно е казано: човек, който денонощно е с вас. А преди това специално отбелязах, за да запомните, че ви слагам Вартоломей за денонощна охрана и му забранявам да се отдалечава от вас дори за минута. Освен това го извиках нарочно в приемната, за да се натъкне на секретарката и да й осигури алиби, но в същото време всички подозрения за смяната на съдържанието на чашите трябваше да паднат върху него. И какво, толкова трудно ли бе да стигнете до него?

— Престарахте се — изсумтя Алексей. — Подхвърлихте твърде много намеци, които бяха прекалено откровени. И толкова грубо ми набивахте в главата своята версия, че това събуди съмненията ми. Вартоломей щеше да е пълен кретен, ако сам се бе дискредитирал така. Разбирам, че той е генералът, но все пак не до такава степен! Започнах да пресмятам кой има най-голяма изгода от това… Малко преди да дойда в офиса ви, си поговорих с Вартоломей. Тъй също каза, че не се е озовал случайно в приемната и че преди това вие сте го извикали да отиде там. По-нататък е оставало само да приложите „божествената сила“, да извадите едно листче от архива и всичко си отиваше на мястото.

Архангелът завъртя печално глава.

— Как да разчита човек на вас, господин Калашников…

Гавраил направи крачка напред. И точно както по време на сражението в ангелската колония стисна с две ръце кокалената дръжка на меча, усещайки неговата сила и енергия. Усети отново вятъра, който го шибаше в лицето, почувства вкуса на пепел от изгорелите къщи по устните си, а по бузите му отново се стичаше димящата кръв на исполините. Цялото му тяло се изпълни с топлина. Гавраил се чувстваше добре. И в момента го тревожеше само едно. Че Калашников и Малинин го гледат с любопитство, като деца, които наблюдават мечок в зоопарка.

Те не се страхуваха от него.

Разнесе се силен трясък и вратата на гардероба зад гърба му — на същия онзи гардероб, в който седеше Малинин, се разхвърча на дребни трески от удара.