Zотов
Епидемия в рая (27)

Двайсет и шеста глава
Да убиеш Мавроди

неделя, 01 часа и 02 минути

Барманът сръчно бършеше високите чаши и поглеждаше крадешком странната двойка, която седеше в самото дъно на салона. Не стига, че напълно пренебрегваха онова, което се случваше на сцената (а цялата зала буквално ревеше от възторг и хвърляше нагоре всевъзможни части от тоалета си), но на това отгоре си поръчаха само минерална вода. Седяха и не сваляха очи една от друга. Боже мой, какви ли хора не се срещаха вече в Москва?! Но лесбийки, които не пият алкохол, изглеждаха като пълен нонсенс. Може би бяха някакви туристки? Както и да е, в края на краищата това не беше негова работа.

Локи сдъвка сочната топчица брюкселско зеле и набоде на вилицата си следващата, а от средата й пръсна сок. Раел погледна с отвращение кафявата капчица, която кацна върху небесносиния й пуловер, и сръчно я отстрани с чаената лъжичка. Върху дрехата й остана мазно петънце.

— Ядеш като свиня — каза тя и отдръпна чинията на Локи. — Вече пера трета дреха за една седмица. Или трябва да седя на един топовен изстрел разстояние от теб, докато се храним, или да те накарам да плащаш услугите на перачницата.

— Стига де — каза безгрижно Локи и отхапа от поредната топчица брюкселско зеле. — Проблемът ти е, че изобщо не можеш да се отпуснеш. Нали точно затова те доведох в този клуб. Я погледни какво сладурче танцува.

Мускулестото „сладурче“ на сцената подскачаше енергично и въртеше изпъкналите си задни полукълба, обуто само с прашки. Жени на различна възраст пищяха като ученички, устремявайки се към него, а охраната едва ги удържаше.

— И какво ново виждам тук? — отбеляза кисело Раел и отпи от минералната вода.

— По принцип убийците са доста ограничени хора — клъвна я Локи. — Като цяло какво успя да измислиш? Този мизерен маскарад с мъжките дрехи и толкоз, нали? Но според мен и без това всички разбраха какъв е полът ни.

— Виж какво, не бъди толкова примитивна — тросна й се Раел. — В края на краищата това е Москва и тук господства стилът унисекс. Идеята да се преоблечем в мъжки дрехи не беше чак толкова лоша. В този град самата аз отдавна съм престанала да различавам кой е момче и кой е момиче. Гейклубовете никнат като гъби, а на попсцената от сто години не се е качвал човек с нормална ориентация.

— Така си е — съгласи се Лъки. — Всичко се обърка — мъжете се обличат като жени, жените като мъже. Тук дори пресата вече десет години не може да установи как е правилно да нарича Верка Сердючка — тя или той. Но ти наистина прекали, като изпозастреля толкова хора. Представи си какво ще кажат утре в сутрешните новини, след като намерят труповете на ченгето и експерта в лабораторията.

Диджеят пусна култовото парче „She’s a Maniac“, писъците на тълпата преминаха в същински рев, а към танцьорите отново полетяха сутиени и разни дантелени неща.

— Свидетелите винаги трябва да се убиват — прошепна Раел. — Знаеш ли, в течение на толкова хиляди години не съм имала поръчки… че спешно ми се наложи отново да препрочета и да изгледам доста трилъри. И навсякъде рецептата е една и съща. Само един свидетел да оцелее и край — спукана му е работата на килъра, хващат го.

— Така си и знаех, трябваше да ти взема „Денят на Чакала“ — джвакна със соса Локи. — Когато я прочете, цяла седмица влиза с черни очила дори в банята. Ето, купи пистолети със заглушители. Ами „Лицето с белега“? Тогава наистина искаше да отидеш на първата акция с картечница, сиреч say hello to my lil friend^[1]. Трябва да си ми благодарна, че те разубедих. И тази стрелба по македонски като при Тарантино… По-добре изобщо да не ти бяха възлагали такава поръчка.

— Малко съм се поотучила — призна си Раел. — Едно е да изтрепеш тълпа от въоръжени хора и друго — само един човек. Признавам си, че доста съм поизгубила квалификацията си за убийства. Но ти много добре знаеш, че ангелите на възмездието отдавна се преориентираха към друга работа. Страхотно, нали? Първо векове наред ти внушават: „Ти си печен килър, поразявай с огън и меч всички, които се изпречват на пътя на силите на доброто.“ А сетне ти казват: „Целите се промениха, остави меча на полицата, скъпа, вече ти намериха нова работа — ще правиш букети от нежни рози.“ Да им ги навра в задниците тия рози… Но аз пък ще ти кажа следното: щом веднъж са научили един ангел да убива, сетне това засяда в перата му генетично. И затова очистих трима…

— Четирима — коригира я педантичната Локи. — Забрави ли пътния милиционер, който ни запомни? Много жестоко се отнесе с него — застреля го с куршум в тила и го бутна в реката.

— Един повече, един по-малко, какво значение има — каза с гласа на Ал Пачино Раел. — При всички случаи няма да ни открият, нали знаеш как работи местната полиция. Онова ченге от Дмитров беше изключение.

Огромният екран на стената излъчваше обобщените новини от деня без звук — в архивния запис се мярна смачканата физиономия на Сергей Мавроди, който триумфално излизаше от затвора, а народът го посрещаше със салют от яйца и сметана. Злобното лице на Раел се разкриви от ярост.

— Ей този бих го очистила и без лицензия — изсъска тя. — За съжаление в разрешението за ликвидация, което Калипсо взе от скривалището на RL2, са посочени само десет души. — Раел тропна по масата с небесносинята пластмасова карта с холограма във вид на крило. — И в него има един огромен минус — категорично е заявено, че убийството се извършва само при необходимост. Интересно, как ли RL2 е успял да измоли тази лицензия от Гласа? Всъщност, извинявай, отклоних се от темата. Както знаеш, в крайна сметка пръснах страшно много кинти заради този тип. — Посочи с глава към Мавроди. — Потънах в дългове до върховете на крилете си.

— Вложила си кинти в МММ? — задави се с брюкселското зеле Локи. — Ти да не си полудяла? Нали ни е забранено да печелим пари на Земята?

— Ама че си примерна — подсмихна се ехидно Раел. — Тогава как щяхме да седим тук? Да, правилата са такива, само че кой ги спазва? Изпращат ни на Земята, където трябва да живеем в определени условия, но в същото време не ни дават командировъчни, тъй като в Рая не са приети в обращение никакви финансови средства! Разбира се, че купувах акции от МММ. На Земята има прекалено много съблазни, за да може един редови ангел да им се противопостави. Някои от нашите най-откровено рекетират офисите на Гласа… В крайна сметка, щом като неговите представители събират добра лепта, те са длъжни да я поделят с нас. Между другото, точно така се разпореди и Гласа. Да извършват по едно-две чудеса с телекинеза, миряните да правят по-големи пожертвования, а доходът да се дели по равно. Много от нас намират друг изход — притежават банки чрез подставени лица. Казват, че един архангел дори станал крупен олигарх. Вярно, за целта му се наложило да си ампутира крилете, за да може да ходи в сауната и там да сключва нужните сделки. Разбирам го горкото момче, защото и на мен ми е много трудно да ходя навсякъде със здраво завързани за гърба ми криле — изтръпват. А колкото до МММ, получаването на кинти на аванта не е грях — щом като някакви кинти ти падат отгоре, това е дар свише. Който е безгрешен, нека пръв да хвърли камък по мен.

— Олеле, не бива да се изразяваш така — сгърчи физиономия Локи. — Знаеш какви са местните хора — ще хвърлят по теб една камара камъни и всеки ще твърди, че за разлика от теб е чист и невинен. Никой не си признава греховете пред Гласа.

— Нека — не се предаваше Раел. — За сметка на това аз не съм грешна за други неща и това е най-важното. Дори когато съм изпаднала в много тежка депресия, никога не поркам. Точно затова, след като умрях, се озовах в Рая и между другото този факт изобщо не ме изненада.

— Ами сексът? — смигна й игриво Локи. — Нали знаеш, че…

— Зная — прекъсна я Раел. — Точно защото някои от нас са нарушили правилата за секс, двете с теб получихме жестоки наказания и пренасяме през годините вечната болка, която остава с нас завинаги. Съзнавам своя ужасен грях. Но те… те не са заслужили да постъпят така с тях, нали? Всяка нощ ги виждам в съня си — как заговориха, как тръгнаха, как се усмихнаха… И ако не беше онази гадна бележка от Гласа… — От очите на Раел потекоха сълзи. И тя посегна към салфетката.

Усмивката изчезна от лицето на Локи, а устните й потръпнаха и увиснаха надолу.

— Да, трудно е да се възрази каквото и да било на това — прошепна тя. — Но проблемът не е дори в нарушаването на правилата, защото е истина, че никой не ги спазва. Тези изроди заслужиха смъртта си заради онова, което извършиха с гнусните си ръчички. Сетне при онези двеста души нищо не потръгна както трябва. Знаеш ли това? Те захвърлиха живота ни на боклука заради собствената си завист и интриги. Така смятаме и аз, и Калипсо, и Лаели. Единствено наивният Чарли най-искрено си мислеше, че ни използва, и дори и през ум не му минаваше, че по-скоро го използваме ние.

— Ама хубав ник измислихме — изхлипа Раел. — Сега вече наистина могат да ни наричат „Ангелите на Чарли“. Не зная кой е този RL2 и не ми пука. Калипсо ми изпрати тази пластмасова карта с разрешението да убивам, ако се наложи, и това е всичко, което ми трябва. Но той явно е голяма клечка сред ангелите на възмездието, защото само босовете могат да получават такава карта. Между другото — гласът й предателски се разтрепери, — как се чувстваш в момента?

— Прекрасно — сви раменца Локи. — Недей да се притесняваш. Макар да не стрелям наляво и надясно с пистолета, аз също съм професионалистка в работата си като теб. След като заповядаха на ангелите на възмездието да прекратят дейността си, аз се увлякох по медицината и постигнах доста големи успехи. Със званието доктор ме удостоиха петнайсет университета, като започнем от Ню Йорк и стигнем до Сидни. Всъщност ти знаеш ли как действа вирусът? Ако се бяхме заразили, след едно денонощие вече щяхме да сме мъртви. Той убива ангелите почти мигновено и ти вече разбра това. Да, ние изпращахме серума с обикновена поща, но никой не заподозря нищо, тъй като на митницата никой не претърсва ангелите. Аз ги херметизирах във флакони и ги опаковах с вакуум, тъй че нищо не би могло да излезе навън. Лаели е предупредена как да борави с това, пък и тя не е лаик и е преминала през курс за използване на отровни вещества в базата. Извън града си направих лаборатория с такава апаратура, че дори и федералната служба за сигурност би ми завидяла. Направих си и имунизация с препарата, и то два пъти. Тъй че не се коси, приятелко.

Двете момичета се разсмяха, а едното направи знак с ръка на сервитьора.

— Още минерална вода ли искате? — осведоми се той. Зад гърба на бармана една почти пияна жена на около петдесет години с размазан скъп грим по лицето свиреше с уста и сваляше бельото си изпод полата под дюдюкането на стриптийзьорите.

— Да, донеси една бутилка — прониза го с поглед Локи. — И ни дай сметката. — Момчетата ви на сцената са хърбави, няма какво да се види, отиваме да нанкаме.

Сервитьорът въздъхна и се върна на бара, а след секунда се появи отново до масата с бутилка „Евиан“. Отвори минералната вода, напълни чашите им и без да се задържа нито за миг, се върна обратно. Опитът, който бе натрупал в течение на пет години, му подсказваше, че от тия двете няма да изкопчи нищо, освен бакшиш, макар че клиентките в клуба се развихряха до такава степен, че танцуваха голи върху масите и винаги можеше да си избере всяка от тях. Но до този момент не бе виждал жени, които да се разкрепостяват, след като пият минерална вода.

— Между другото, самият Глас е пил вино с учениците си в пещерата — отбеляза Локи и отпи от водата. — Защо ти не можеш да правиш това?

— Свидетелствата много се различават — изсумтя Расл. — Може това да е бил гроздов сок, кой би могъл да го потвърди с днешна дата? Но дори и Гласа да е пил вино, това не е достатъчен повод… Като че ли не познаваш хората? Изобщо не се знае на какво ще заприлича Раят, ако разрешат легалната употреба на вино там. Поне праведниците от Русия със сигурност няма да се удържат. Ами финландците? Те са истински кошмар. Ти с твоята доброта ще вземеш да разрешиш и на английските праведници да гледат свободно футбол и тогава при нас ще се развихри такъв рокендрол, че ще изпотрошат всичките мебели.

Момичетата замълчаха, въртейки едновременно чашите с вода в ръцете си. След това едното от тях сложи с нескрита нежност ръката си върху рамото на другото и го погали, а това не убегна на бармана.

— Не убивай повече никого, чу ли? — помоли шепнешком Локи. — Все пак аз съм малко старомоден ангел и такива неща ме отвращават.

— Няма — съгласи се великодушно Раел. — Четирима души са напълно достатъчни. Вече разбрах, че няма как да пропиеш професионализма си, въпреки че не пия. Ако се наложи, пак ще мога да унищожа цяла тълпа и няма тепърва да се уча как се прави това.

Барманът видя как двете момичета станаха от местата си и, хванати за ръце, тръгнаха към изхода, поклащайки бедрата си. Сервитьорът се втурна към масата им и взе листчетата, които една от клиентките предвидливо затисна с малката чинийка. Колко жесток беше този свят… Такива красиви момичета, но бяха лесбийки. Това беше несправедливо. А те изглеждаха като истински ангели.