Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Минус Ангел, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Zотов

Заглавие: Епидемия в Рая

Преводач: Ива Николова

Издател: ИК „Ера“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-118-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8724

История

  1. — Добавяне

Трийсет и седма глава
Апокрифът

неделя, 18 часа 00 минути

Секретният кабинет на архива на Небесната канцелария беше с овална форма. Стени изобщо не се виждаха, а на тяхно място стояха долепени един до друг превъзходно изработени от орехово дърво шкафове за книги с безброй дебели, огънати под тежестта полици, а на всяка от тях томовете бяха подредени в дванайсет редици. Наподобявайки гранитен олтар с полирани гръцки колони, от двете страни на тези шкафове се издигаха огромни пясъчни часовници от муранско стъкло. В средата на архивния кабинет имаше маса, изсечена от цял къс уралски малахит, а повърхността й беше изцяло затрупана с архивни папки и древни книги. Над един от фолиантите ожесточено спореха Калашников и Гавраил. Малинин се разхождаше тактично покрай олтара, напрягайки се да чуе разговора.

— Пак ви казвам, че ако жена ми е в такава опасност, аз се отказвам да участвам в разследването — разсичаше въздуха с ръка Калашников. — Само семейни проблеми ми липсват. Извикайте веднага колесницата, връщам се обратно в Града.

— Но нали се разбрахме… — призоваваше разума му притесненият Гавраил.

Той изглеждаше напълно разстроен, пляскаше отчаяно с криле и обикаляше около Алексей като кокошка около пиле. А Калашников стоеше със скръстени ръце в наполеоновска поза и гледаше в пода. Липсваха му само рединготът и триъгълната шапка.

— Не ми пука, че сме се разбрали — инатеше се той. — Гласа щял да ви уволни, така ли? Много добре. Отдавна е време да прочистят съмнителното ви ведомство. Кой работи така? Още в самото начало се опитаха да ни отровят в собствения ви кабинет, но това не ви накара да мислите логично и да вземете мерки за сигурност. Макар че всеки, който е прочел една дори и най-елементарна кримка, щеше да е наясно, че убиецът рано или късно ще разбере, че аз имам близък човек в Рая. И какво се случва сега? Получавам бележка от Алевтина, от която става ясно, че я заплашват, като настояват да прекратя разследването, в противен случай със сигурност ще ме разтворят със светена вода и вторият опит ще бъде по-успешен от първия. „Покрай него денонощно има наш човек“ — така са й казали.

— И вие вярвате на това? Ама те блъфират — оправдаваше се Гавраил като слаб ученик пред учител. — Съгласен съм, че нашите ангели в Небесната канцелария напълно са забравили какво е истинско престъпление и не успяха да предвидят очевидните ходове на злосторниците. Но сега може би вече е време да престанете да се тръшкате? Алевтина е преместена на специален недостъпен остров с усилена охрана и патрулни катери. Можете да се срещнете с нея по всяко време. В момента търсим психотерапевт, който да я успокои. Вярно, на този етап все още не сме намерили.

— Естествено, откъде ще се вземе при вас психотерапевт? Дори нещастните метачи на улиците трябва да ви ги транспортират нелегално. И как изобщо бих могъл да имам доверие на ангелите от вашата охрана след опита да ни почерпят със светена вода и след тази бележка? — беснееше Калашников. — Навсякъде има само интриги, забрани и такива заговори, че „Ал Кайда“ пасти да яде! И вие му викате на това Рай, така ли?!

— А аз какво ви казах? — намеси се Малинин. — Вашблороде, аз още в първия момент…

— Тебе никой не те пита! — кресна му побеснелият Калашников.

Помощникът му отскочи и отиде до пясъчния часовник.

— Всичко разбрах и всичко съм взел предвид — отбеляза кротко и миролюбиво Гавраил. — Поднасям ви извиненията си и признавам, че допуснах огромна грешка, която вече е поправена и вашата жена е в ПЪЛНА безопасност. Много жалко, че тя не знае кой точно й е отправил заплахата, тъй като телефонното обаждане е било анонимно, а ние нямаме никаква апаратура за подслушване. Както твърди Алевтина, гласът по телефона е бил женски и е звучал много самоуверено. Това е изключително важна подробност. Още днес ще проведем кръстосани разпити на всички служители от централния офис на Небесната канцелария, за да се опитаме да измъкнем нова информация за опита да бъдете отровени.

— Няма смисъл. От данните, които вече имам, става ясно, че разпитът е излишен — сложи ръка върху стария фолиант Алексей.

— Да речем, че е така — измъкна се ловко Гавраил. — Но не бива да изключваме и това, че някой целенасочено се опитва да ни обърка. Разполагаме с катастрофално малко време и нека не го губим… Трябва спешно да обсъдим всичко.

Той хвърли многозначителен поглед към Малинин.

— Нека да остане — каза сухо Калашников. — Добре, тъй да бъде. Но да сме наясно: още един такъв инцидент с Алевтина, и веднага си тръгвам.

— Няма да има никакви други инциденти — поклони се Гавраил. — Така че нека да се върнем към обсъждането и повече да не стигаме до взаимни ругатни. Прекрасно разбирам вашите чувства. Да, Гласа кой знае защо не пристигна днес, но той никога не се е забавял повече от едно денонощие. За нас всяка следваща секунда е като остър нож в сърцето, защото времето ни изтича. Нека повторим всичко, до което стигнахме. Както вече ви разказах, Шефа си спомни, че всички имена на убитите ангели с помощта на вируса подозрително съвпадат с имената на онези, които са споменати в тъй наречения апокриф[1] на Енох.

— Идеите ни се сближават — оживи се Калашников. — Аз също взех един апокриф от библиотеката и по някакво странно стечение на обстоятелствата Алевтина беше сложила бележката точно в тази книга. Само че фолиантът ме заинтригува по съвсем друга причина. Заради подробните записки на 365-годишния библейски патриарх, когото Гласа взел жив при себе си на небето, защото го обикнал заради благочестивостта му. Смятало се, че тези свитъци са били изгубени, докато през 1873 година някакъв шотландски пътешественик не открил един запазен екземпляр в Етиопия. Не е странно, че са се опитвали да унищожат тази книга. Защото може да се каже, че това е последният секскомпромат срещу ангелите, който съществува на света…

— Пак книга… — обади се Малинин, който се тресеше край олтара като лист на трепетлика. — Тая работа ми е ясна още от миналия път… С такива сюжети можеш направо да се заринеш… Намерят някоя книга, а там гъмжи от зловещи древни пророчества и всевъзможни ужасии… Скоро ще стигнем дотам, че ще разгърнеш бонбонена обвивка, а на нея ще има подробно описание как да унищожиш света.

— Много е тежко, братле — съгласи се Калашников. — Но в действителност със сюжетите отдавна има големи проблеми. Хората в Холивуд вече са на път да се избесят, преснеха всички стари филми на ужасите с нови специални ефекти. Но засега разполагат само със следните варианти: 1) отваряме изоставена гробница и оттам — хоооп! — и ни скачат!; 2) четем написано на салфетка древно заклинание и съживяваме духа на мъртъв крал; 3) принуждаваме някой вулкан да изригне, а той събужда кръвожадния бог на ацтеките. Ако я карат по на дребно, подхващат опитите на правителствата с вируси, чудовищата, които бягат от лабораториите, симпатичните зомбита и тъй нататък. А, да, щях да забравя. За последен писък на модата се смятат злите римокатолически църковни служители, които се опитват да унищожат неизвестна версия на Библията с помощта на професионални убийци. Избери какво ти харесва повече.

— Не искам гробница — разхленчи се Малинин. — Искам вкъщи. Вече зная как свършват тези неща. Ще видите, че накрая ще настане същински кошмар.

Калашников подаде чаша вода на унтерофицера и го погали по главата.

— Точно така е — каза Гавраил, който наблюдаваше трогателната сцена. — Както видяхте, имената на тези шестима ангели ги има и в досиетата. Но проблемът е в това, че те не фигурират там като участници в сексскандал.

За пръв път от началото на разговора Калашников се усмихна студено на Гавраил.

— Зная — каза. — И разбрах защо е така. Когато бях в библиотеката, съпоставих имената на загиналите ангели с библейските текстове и така стигнах до апокрифа на Енох. Защото единствено в тази книга всички те са споменати заедно. Апокрифът е пред нас и аз ще прочета на глас някои глави, които дават подробно обяснение на загадъчната касапница в Рая. А малко по-късно ще пристигне и любопитният лабораторен анализ за начина, по който са били убити. И какво по-конкретно се казва в засекретените досиета?

Гавраил побутна към него разтворената папка с копринени връвчици.

— Това, че са били в състава на групата от двеста ангели, изпратени на Земята — обяви с официален тон той. — Задачата им била следната: да установят нормални правила на Земята, за да научат хората да живеят по законите на Гласа и да им помогнат за спокойния живот. Но всичко се провалило. Пратениците се разложили морално, харесало им да спят със земните жени, да пият вино и да ядат бифтеци алангле. И те станали първите паднали ангели. Според първоначалната версия в тази група е бил и самият Шеф.

— Но сетне се оказало, че не е бил там — кимна Калашников.

— Правилно — вирна пръст Гавраил. — Макар че в библейските източници не съществува такава информация, но ние решихме да не правим опровержение. Общо взето, Гласа автоматично обявил цялата група за паднали ангели, с изключение на онези шестима хубавци. Но те също получили известни санкции, защото също съгрешили с момичета и алкохол, макар и в по-малка степен. И със специално решение на централния офис на Небесната канцелария им забранили да посещават Земята за неопределено време. Няколко хиляди столетия това правило било позабравено и през последното столетие започнали да го нарушават. Само че какво било онова полезно нещо, което извършили шестимата и заради което грехът им бил опростен, а те не се превърнали в паднали ангели като останалите? За това няма нито дума в досиетата. Но аз зная.

— И аз зная — обяви Калашников. — Точно затова споменах книгата на Енох, която до четвърти век преди нашата ера е била в Библията, но сетне са я извадили. Цялата подробна фактология е там. Тези шестимата без никакво угризение на съвестта наклеветили приятелите си за тяхното поведение пред Гласа и в резултат на това първата и последна колония на ангелите на Земята била разрушена. Дори нещо повече — от този момент нататък било официално забранено да се споменава, че ангелите са от плът и кръв и могат да правят секс както с жени, така и с мъже. И оттогава във всички божествени произведения те са описани като безплътни летящи създания. Но излиза, че на практика ангелите са точно такива човеци, какъвто съм и аз. Само с една разлика — че когато са с криле, не могат да бъдат убити. Но когато ангелът е на Земята и по някаква причина изгуби крилете си, той се превръща в простосмъртен човек, макар и надарен със способността да извършва телекинеза. След ликвидирането на ангелската колония тези шестимата се върнали в Небесната канцелария, а останалите — не. Да прочетем ли подробно апокрифа?

— Нямам нищо против — прошепна Гавраил. — Да запаля ли горната лампа?

— И така се вижда — успокои го Калашников и се обърна към Малинин, който беше прегърнал пясъчния часовник. — Серьога, успокои ли се? Ела насам.

Тримата се наведоха над пергаментовите страници на апокрифа, украсени с гравюри, изобразяващи крилати същества. Отначало не се чуваше нищо, освен шумоленето на пясъка. Калашников се спря на втората глава и започна да чете бавно на глас.

Бележки

[1] Апокриф — произведение с библейски сюжет, което съдържа отстъпление от официалното вероучение и е отхвърлено от църквата. — Б.а.