Zотов
Епидемия в рая (6)

Пета глава
Ликвидаторът

четвъртък, 23 часа и 35 минути

Айсикюто примигна с дългоочакваната зелена светлинка. Звукът беше увеличен до максимум и блондинката чу „ку-ку“, яхнала тренажора в съседната стая. Тя скочи от твърдата седалка и притича през просторния бамбуков хол до лаптопа, който бе сложен на масата на верандата. Както бе обещал, RL2 се появи в чата безотказно и точно в уговорената минута.

Новината я стъписа. Дълбоко в душата си тя предполагаше, че това би могло да се случи, но не допускаше, че за да спаси поста си, Гавраил ще е готов на всичко, дори и на пряко сътрудничество с Шефа.

„Нещата не се развиват чак толкова добре, колкото си мислехме — гласеше съобщението. — Гавраил посети лично Шефа и двамата проведоха тайни преговори. Като се има предвид отдавнашното напрежение в отношенията между Ада и Рая, дори и аз не очаквах това.“

Момичето се смръщи. Докосна клавиатурата и бързо написа:

„И какво ще правим сега?“

„Нищо — изгрухтя айсикюто. — Вече направихме това, което искахме, и нямаме път назад. Но ако те успеят да разкрият същината на нашето отмъщение… тогава всичко е свършено. В такъв случай ние сме обречени и ще повлечем след себе си и останалите.“

Блондинката помръдна недоволно лакът. Чашата със сока падна от стола на пясъка, но се приземи меко и не се счупи. Момичето разтърка трескаво китките си, тъй като въпреки топлия вятър внезапно му стана студено.

„Нашият основен проблем е гостът от Ада — изскачаха една след друга новите фрази в айсикюто. — Гавраил постигна целта си. Не зная какво е обещал на Шефа, но той ще му изпрати на помощ най-добрия си служител — щабскапитан Калашников от следствения отдел. Доколкото съм чувал, той е МНОГО опасен. И трябва да бъде спрян. Имаш ли готови варианти?“

Пръстите на блондинката се разтрепериха. Тя се опита да се успокои, зашари слепешком с ръка, опитвайки се да напипа чашата, и се учуди, когато не я намери.

„Кога трябва да премахнем Калашников?“ — попита блондинката, вперила поглед в екрана.

„Най-добре още първия ден — светнаха едрите букви в отговор. — Той ще пристигне в Рая утре или вдругиден. Не бива да му даваме нито минутка време.“

Момичето отмести непокорните коси от челото си и се замисли. Калашников… Някъде вече бе чувала тази фамилия… Само че къде?

„Добре. Знаеш, че в шкафа си имам прекрасен ликвидатор — отвърна тя. — Макар че не бих настоявала убийството да бъде извършено толкова скоро. Това ще събуди подозрения. Няма ли други начини да го принудим да замлъкне?“

Наложи се да изчака отговора на събеседника си няколко минути.

„Ако това ще помогне, използвай всички възможни начини“ — примигна отривисто RL2.

Той отново се изключи без предупреждение. Блондинката погледа в течение на минута почервенелия знак на ника и кликна върху бутона на търсачката. Написа нужните букви в отворения прозорец, докосна лекичко клавиша Enter и въпросният адрес бе намерен за броени секунди. Има си хас. Хората тук сигурно бяха колкото в Монако и дори беше странно, че все още не познаваха всички праведници по физиономия. Не беше учудващо, че фамилията на следователя й се стори позната. Блондинката потисна тревогата си, изкиска се нервно и отново усети нужда от една бутилка хубава бира, а тази потребност плавно прерасна в опияняващо чувство за умствено превъзходство. Необяснимо защо матриархатът на Земята внезапно рухна и вместо жените започнаха да управляват мъже? Макар че трябваше да се признае, че оттогава мъжете изобщо не бяха еволюирали и си бяха останали тъпи и ограничени питекантропи. И единственият начин, който им хрумваше за решаването на какъвто и да било проблем, беше стандартният — да грабнат сопата и да фраснат с всичка сила противника си по главата, така че да му пръснат мозъка. Докато в това отношение съобразителността на жените действаше далеч по-добре. Те нямаше да чакат врага си посред нощ с лопата в ръка зад ъгъла, а просто щяха да направят така, че той сам да посегне на живота си. Разбира се, за всеки случай тя щеше да се свърже с ликвидатора в базата, защото трябваше да предвиди всички варианти. Да премахнат Калашников, докато той не очаква атака, беше въпрос на две секунди, тъй като адските създания бяха доста уязвими в Рая. И щеше да е достатъчна само една капка светена вода или силно убождане с нещо сребърно. Само че до какво щеше да доведе една толкова грубо свършена работа? Щом сега Гавраил действаше безогледно заради изчезването на грима ангели, след ликвидирането на специалиста, изпратен от Шефа, той щеше страшно да се изплаши и да започне да проверява всички служители наред, включително и най-приближените си. А точно в този момент тя нямаше никаква нужда от това. Защото момичетата трябваше да се чувстват в безопасност, тъй като тя носеше отговорност за тях.

От падналата върху белия пясък чаша изтичаше гъста жълта течност и попиваше в пясъка. Блондинката взе химикалка и хапейки розовото си езиче от нетърпение, преписа внимателно върху един лист от бележника си излезлите от сайта адресни данни на Алевтина Калашникова…