Zотов
Епидемия в рая (52)

Епилог

Озъртайки се по навик, Руслик сръчно свиваше един як джойнт с хартията, която бе отмъкнал от къщи. Колян, който седеше на пейката, не откъсваше очи от него. Преди два дни чичото на Руслик пристигна от Таджикистан с подаръци. Руслик прокара език по обратната страна на хартията, залепи професионално джойнта и го подаде на Колян. Той зашари по джобовете си, търсейки запалка, а Руслик измъкна иззад ухото си приготвения предварително коз. Сивото облаче обгърна приятелите, те си дръпнаха по два пъти и полегнаха на пейката пред входа. И двамата усетиха приятен световъртеж. Редките среднощни минувачи бързаха покрай тях, без да обръщат внимание на двете напушени момчета, пък и те също нямаха на какво да обърнат внимание. Срещу тях се възправяше само една олющена панелна сграда, пред която всяка събота пристигаха скъпи вносни коли, а от лъскавите им недра небрежно излизаха лустросани пичове, окичени с мобилни телефони и със злато. Но какво ставаше в самата сграда не знаеха нито Руслик, нито Колян. Пък и всъщност не искаха да знаят.

Колян всмукна дълбоко от коза. Обаче внезапно се задави и сръга приятеля си в ребрата.

— Пич, скивай какво парче… Мога да й се отдам за една чаша айран…

Към панелната сграда крачеше една късо подстригана красива блондинка с покрито със скъп грим злобно лице, облечена с дълъг черен шлифер. Руслик подсвирна възторжено, но блондинката не се обърна, както би постъпила всяка жена на нейното ниво. След като обсъдиха как сега биха я таковали, къде, колко и на кое място, приятелите изпуснаха небрежно лилав дим.

Раел почука на вратата по уговорения начин — точно така, както беше написано на листчето, което беше в чантата й. Сетне почака малко, почука още веднъж, но в обратния ред и чак след това натисна бутона на звънеца. Чу се изщракване на резе и през пролуката надникна тлъста баба по халат.

— К’во има? — попита тя. — Картофи ли продавате? Не ща.

— Вие ли сте Ема Прокопиевна? — усмихна се очарователно блондинката. — Препоръча ви — последваха няколко думи, изречени с кадифен шепот… — Той каза, че точно при вас мога да намеря онова, което ми трябва… Трябва ми сега…

Старата жена цъкна недоволно с език, без да сваля веригата от вратата.

— Обикновено момичета не ме търсят за тая работа… А пари имаш ли? Надявам се, че са те предупредили, гълъбче, че тия забавления струват МНОГО скъпо.

Вместо да отговори, блондинката хвърли с небрежен жест пачка зелени банкноти на старицата. Тя ги улови във въздуха и се задави от възхищение, тъй като възнаграждението беше щедро.

— Парите нямат значение — каза гостенката. — Е? Мисля, че това е предостатъчно. Мога ли да взема участие в днешния вечерен купон?

Веригата на вратата тутакси изчезна, сякаш се изпари във въздуха.

— Разбира се, разбира се, влезте вътре. Защо стоите в антрето? — разбъбри се старицата, която при вида на доларите моментално се превърна в радушна домакиня. — Можете да оставите шлифера си туканка, дайте да ви го подържа.

— Не-не — извъртя се Расл, промъквайки се по тесния коридор. — Кажете ми колко гости са се събрали за днешния… вечерен купон? Ще дойде ли още някой?

Старицата завъртя отрицателно глава.

— Не, гълъбче. Вече всички са тук — дойдоха двайсет души… Такива хора… Сред тях има такива хора… Познах ги само по гласа, защото всички са с маски. Такива са условията за инкогнито. И вие също си сложете маска. Пространството за вечерния купон е голямо — събориха стените на три стаи и се получи една огромна зала.

Раел си сложи черната копринена маска и заприлича на герой от комикс — или на Зоро, или на жената-котка. Е, явно не се бе излъгала. В началото планираше да посети с тази цел Държавната дума, но помисли малко и реши, че деянията на хората, които посещават това жилище в покрайнините на града, са далеч по-лоши. Е, може би не чак толкова, но със сигурност бяха по-лоши.

— Ще докарат ли скоро стоката? — попита тя.

— Разбира се — присви хитро очи бабичката. — На нашата фирма може да се разчита. Всичко е както трябва — пет момчета и пет момичета. Най-голямото е на десет години. Купонът е общ, така че можете да си изберете всяка играчка по ваш вкус. Костюмите ни също влизат в цената, ако искате да пробвате нещо, има и садо-мазо, и униформа на Гестапо, а пък ако желаете, можете да бъдете просто голичка. Телцето ви, гълъбче, е хубавко и господата на купона задължително ще оценят това.

Раел си помисли, че ако чуе още две думи, ще откъсне главата на бабичката. Но старицата изтълкува гримасата й като нетърпение и затова отвори вратата на хола (чиито размери наистина бяха огромни) и я покани да влезе.

Веднага щом прекрачи прага, Раел се огледа. Появата й не предизвика абсолютно никакъв интерес у присъстващите. Някои от „господата“ вече бяха успели да се преоблекат в дрехи от блестящ латекс, те подмятаха къси камшици и си бъбреха. Други бяха облечени с ушити по поръчка дизайнерски костюми на водещи моделиери. И едните, и другите пиеха френско шампанско и си взимаха ядки от подредените на една малка масичка купички. Гостите на вечерния купон бяха обединени от едно — маските на лицата им. От огромните плешивини по главите им, от увисналите им бузи и от бирените им коремчета беше ясно, че всички тези хора са доста над петдесетте. В ъглите на стаята, подпрени на стената, неподвижно стояха двама души с бръснати глави и без маски. Явно бяха охрана или просто придружители. Информацията, с която се сдоби, й беше достатъчна. И Раел реши да не отлага дълго целта на посещението си.

— Джентълмени, ще ви помоля за минутка внимание! — подвикна дрезгаво тя.

Десетина погледи се насочиха към нея. Но някои от присъстващите изобщо не й обърнаха внимание.

— Всички вие сте осъдени на смърт — отсече Раел и ехото повтори думите й. — Вие сте извършили ужасен, страшен грях, за който няма прошка, и сте обречени на вечни мъки. Молете се, защото тук дойде вашият ангел на възмездието, а след него идва Адът.

Тя извърши онова, което бе решила да направи още преди две седмици, когато Локи умря в ръцете й. Локи винаги я бе възпирала със своето миролюбие — не бива да се убива без лицензия, не бива да се наказва без разрешение. Но сега тя пет пари не даваше за тази скапана лицензия, сега тя не принадлежеше нито на Рая, нито на Ада. И нищо нямаше да я спре да се върне към старата си професия. Да, тя отново щеше да стане истински ангел на възмездието. Разбира се, нямаше смисъл да унищожава цели градове. Но тя винаги си бе мечтала за щастието да наказва онези, които отдавна го бяха заслужили, без да има разрешение свише. И от днес нататък никой нямаше да й откаже удоволствието да изтрепе десетина мръсници. Докато разглеждаше лицата наоколо, Раел усещаше, че не сгреши, когато избра това място.

За нейна огромна изненада гостите не се изплашиха, не се хвърлиха на пода и дори не хукнаха към прозорците. Те я изслушаха, обърнаха се спокойно и само един дебелак се изплю и промърмори, бъркайки в зачервения си нос:

— Надрусала се е идиотката… Володя, изхвърли тая курва навън!

Един от охранителите се отлепи от стената и тогава тя с ефектен жест свали шлифера си точно както във филма „Матрицата“. Цели три дни се упражнява пред огледалото. Разкрачи широко крака, стреля с двата пистолета едновременно и двамата мърльовци се търкулнаха едновременно към два ъгъла на стаята. Притежателят на червения нос пъхна бързо ръка в джоба на сакото си, но в същия миг на ризата му се появи кърваво петно, а той се свлече надолу и увисна на облегалката на дивана. Някои от гостите се разкрещяха, хвърляйки се на пода („най-сетне“ — отбеляза наум Раел), а други стояха прави насред залата в пълно вцепенение и не можеха да помръднат нито ръка, нито крак, тъй като зад гърба на блондинката се разгърнаха криле, огромни колкото човешки ръст.

— Аха, значи вече разбирате, така ли? — подсмихна се злобно Раел. — Добре, щом не искате да се молите, Адът с радост ще ви приеме и така. Пукнете, негодници!

Тя вдигна ръцете си с пистолетите към тавана, а когато отново ги върна в предишното положение, от разтрепераните върхове на пръстите й изригна пламък, който се устреми като безпощадна вълна право към разкривените от ужас лица…

Руслик и Колян наблюдаваха с почуда странните метаморфози, които ставаха на втория етаж на сградата. Първо цялото жилище се разтресе като от силен взрив, след това стъклата на три прозореца се пръснаха и полетяха навън, а до двамата приятели достигаха диви крясъци. Пламъците излязоха от почернелите рамки на прозорците и лакомо облизаха съседните дървета.

Руслик погледна недопушения джойнт, а сетне премести поглед към сградата.

— Яко ме гепи това нещо — подкрепи го изплашеният Колян. — Кажи на чичо си, че никога повече няма да пуша таджикска трева. Не знам какво е набутал вътре, ама е много силна. Никога досега не ме е перкало така.

След десетина минути от горящата сграда излезе същото онова парче, което преди малко влезе вътре. Изглеждаше много доволна и щастлива и вървеше, преметнала шлифера си през рамо, сякаш не й беше студено. Тя мина покрай тях, подсвирквайки си, и изтупа пепелта от косата си. Усмихна се на момчетата, махна им с изцапаното си със сажди крило, зави в пресечката и се изгуби от очите им. Тракането на токчетата й заглъхваше близо минута. На снега остана да се търкаля една обгорена маска, разкъсана наполовина.

Обзет от ужас, Колян захвърли джойнта и падна от пейката. А пребледнелият Руслик, хълцайки, набра с разтреперани пръсти номера на чичо си по мобилния телефон и когато апаратът щракна, започна объркано да крещи нещо за някаква блондинка с криле и за страшни пламъци и да се кълне, че никога повече няма да вземе такава трева от него.

Разнесе се силният вой на пожарните коли, които приближаваха сградата. От другата страна на слушалката въздъхнаха и прекъснаха връзката.