Zотов
Епидемия в рая (34)

Трийсет и трета глава
Game over

неделя, 14 часа и 55 минути

Платинената блондинка беше в прекрасно настроение. От сутринта до този момент не беше изпсувала нито веднъж и не беше чула онзи гнусен металически звук. Скоро цялата им прекрасна компания щеше да седи в един земен ресторант и да се наслаждава на удържаната победа, тъй като тяхната група извърши сложната операция безпогрешно. Както бе планирано, мръсниците си получиха заслуженото — всички до един, и сега наетият детектив, изпратен от Ада, щеше да е принуден да се спре. А ако не се спреше, толкова по-зле за него — щеше да получи една порция светена вода в очите, а Алевтина — инжекция с птичи грип. След два-три дни щеше да стане точно така, но на този етап той все още беше необходим, за да подаде на Гавраил нужната информация и да поведе разследването по пътя, по който искаха те. Нека RL2 да види как изкуството й принуждава марионетките да танцуват — този Калашников щеше да започне да върши такива жалки дивотии, за каквито добродушният RL2 дори не бе мечтал. Шестима ангели излетяха благополучно в НЕБИТИЕТО и настъпи време да преминат към втората фаза на операцията — да заметат следите. Засега не беше ясно дали земният агент RL2 щеше да успее да задържи Гласа в отпуск, но фактът, че до този момент не докладваше нищо, вече беше много положителен. В противен случай те ВЕЧЕ щяха да са получили печата на паднали ангели и да са полетели в тартарите, размахвайки трескаво почернелите си криле. Явно успехът развращаваше, тъй като Раел и Локи сигурно чакаха със стаен дъх нейния сигнал, а тя, мързеливката, още не беше качила на уебсайта съобщението, че последната твар си получи заслуженото. Много кофти, че нямаше хубава бира. Когато напуснеше Рая и избягаше на Земята, първото, което щеше да направи, бе да си купи една бутилка бира. Раел не пиеше, но поне с Локи можеха да гаврътнат по чашка по случай знаменателното събитие.

RL2 собственоръчно отрови първия ангел Серафим с вируса, за да докаже личната си заинтересованост в това начинание. От този момент нататък убиваше само Лаели, тъй като беше най-добрият специалист в тази работа. А блондинката се преизпълни с безусловно доверие към RL2. Когато преди месец неизвестният ник се появи в нейното айсикю и предложи помощта си за реализирането на старата й мечта да отмъсти за мъртвата си любов, блондинката реши, че това е клопка на някакви мръсници. Но след като непознатият й описа подробно този случай и попита дали не иска да си отмъсти, момичето започна да се колебае… Откъде RL2 би могъл да знае, че отмъщението е смисълът на съществуването на тяхното тайно общество почти от самото създаване на Земята? И когато той спокойно, дума след дума й сподели плана си, тя се порази от неговата простота и достъпност. Наистина всичко трябваше да стане точно така. Но можеше ли да има доверие на един непознат, когото не бе виждала? Разбира се, че не — на това не бяха способни дори блондинките. И точно затова тя му постави условието, че той трябва да убие пръв, за да може групата да се увери, че намеренията му са сериозно. За изненада на блондинката RL2 не се поколеба нито за секунда. След като получи секретната пратка от Раел и Локи, тя остави алуминиевото флаконче с вируса за RL2 на уреченото място, а оттам взе пластмасовата карта с лицензията за убийства и я изпрати на Земята. Момичето се държеше изумително спокойно и изобщо не се страхуваше от последствията. Че какви последствия можеше да има? Да речем, че откриеха вируса. Тя без проблеми щеше да обясни, че го е поръчала на Локи за лабораторни изследвания, за да предотврати следващите инфекциозни епидемии, които Шефа злодейски предизвикваше най-редовно. Преди убийството на Серафим блондинката нервничеше само заради един въпрос, за който нямаше ясна представа. Дали ТОВА ще успее? Дали RL2 не беше един от онези мръсници, който бе научил номера на нейното айсикю от справочната служба? Нямаше никаква гаранция за това, но нямаше и друг шанс. Вариантите бяха само два — или да чака още пет хиляди години, или да се съгласи с това предложение. Тя избра второто и не съжали, макар че Раел и Локи й се скараха за проявената доверчивост. Вярно, малко по-късно и Раел също се въодушеви, направо се развихри и за една седмица натръшка три трупа. Беше се отегчило горкото момиче от спокойната работа. Камък да хвърлиш по нея, пръста си нямаше да помръдне. А пък ангелите на възмездието бяха нещо като Джеймс Бонд и дори по-яки — абсолютно оръжие, чрез което за една минута се сриваха цели градове. И какво щеше да стане, ако уволняха агент 007 от любимата му работа, ако му вземеха смокинга и го изпратеха в консервната фабрика да бели картофи? Трябваше само да е благодарна, че пламенната дама не направи на пух и прах Дмитров, защото Раел би могла… Понякога тя изпадаше в състояние на берсерк^[1] и тогава — край, да не си наоколо.

Серафим беше умъртвен бързо и професионално. И се разбра, че RL2 не се шегува, правилата на играта бяха ясни и всичко тръгна добре. Рано или късно Гавраил трябваше да се усети, но това стана чак след изчезването на третия ангел, понеже човекът беше толкова задръстен в действията си, че всеки естонец би му завидял. Но скоро стана ясно, че Гаврюша схваща бавно, но пипа чевръсто и с идеята си да извика следователя от Ада той наистина им поднесе изненада. В началото RL2 се притесни, но гърмените ангели не ядяха доматите с колците и можеше да се каже, че тя вече почти се бе справила с проблема. И ако не беше глупавият опит на RL2 да отрови Калашников още през първия ден след пристигането му, той отдавна вече щеше да работи за тях и тогава никой нямаше да научи за вируса на птичия грип. No regrets, тъй като в края на краищата тя успя да направи точно това, което планираше. Тайнственият RL2 никога не казваше каква цел преследва самият той, но имаше неща, които не се нуждаеха от обяснения. И най-тъпият би се досетил, че той се целеше в стола на Гавраил, който сто процента щеше да бъде уволнен, след като Гласа се върнеше от отпуск. Просто нямаше да му простят втори гаф. И по тази причина блондинката сдържаше любопитството си, защото беше ясно, че ангелът, който утре щеше да смени Гавраил на поста му, беше нейният любезен събеседник онлайн. Може би щяха да й кажат името му на Земята, където тя щеше да намери убежище сред приятелките си. Рано или късно Гласа щеше да включи ясновидството и щеше да разбере истинската причина за извършения в Рая заговор… Но това нямаше значение. Тя държеше в ръката си асо и знаете, че Гласа никога не преследва онези, които бягат от Рая. Защото ако един ангел доброволно напускаше най-хубавото място във Вселената, значи по този начин той се самонаказваше, нали така? Правилно. Значи нямаше нужда от допълнителни усилия. На Земята тя щеше да се събере с Раел и Локи, а малко по-късно и с Лаели, за да се веселят и да си правят кефа. Нека изгонването от Рая да се смята за заточение. Тя беше на друго мнение. Щеше да се впусне в тресавището на земните удоволствия и вестниците щяха да преливат от писания за нейните номера, а Парис Хилтън щеше да пукне от завист.

Блондинката изписа в най-горното прозорче името на уебсайта и влезе в блокирания с парола сектор, до който освен нея достъп имаха само още трима души.

Избра една красива картичка с цветя, изпрати я в специалния сектор и написа с главни букви кратко послание върху розите:

GAME OVER^[2]