Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Минус Ангел, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Zотов

Заглавие: Епидемия в Рая

Преводач: Ива Николова

Издател: ИК „Ера“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-118-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8724

История

  1. — Добавяне

Трийсет и осма глава
Исполините

неделя, 18 часа и 15 минути

— „И това се случи, след като синовете човешки се умножиха през онези дни и им се родиха красиви и прекрасни дъщери. И ангелите, синовете небесни, ги видяха, и ги възжелаха, и си казаха: «Хайде да си изберем жени и да си родим деца!» Тогава всички казаха: «Всички ще дадем клетва и ще се обвържем един друг със съзаклятие да не загърбваме това намерение, а да го изпълним.» И тогава те се заклеха заедно и се обвързаха един друг със съзаклятие. А те бяха двеста. И си взеха жени, и всеки си избра по една, и те започнаха да слизат при тях и да се смесват с тях, и ги посветиха в срязването на корените и на дърветата. Те заченаха и родиха велики исполини, а ръстът им беше три хиляди лакти. А те изядоха всички запаси на хората и хората вече не можеха да ги изхранват. Тогава исполините тръгнаха срещу самите хора да изядат и тях. И започнаха да съгрешават срещу птиците и зверовете, и срещу всичко, което се движи, и срещу рибите, започнаха да изяждат месото си един на друг и да пият кръвта от него.“

— О, небеса — потръпна Малинин. — Само исполини ни липсваха, и то от ония, дето изяждат всичко, което се движи.

Гавраил и Калашников го погледнаха многозначително. Той замлъкна и започна да разглежда полилея.

— „И те научиха хората да правят мечове и ножове, и щитове, и ризници — продължи Калашников. — И ги научиха на изкуства: да правят гривни и украшения и да употребяват белило и червило, и да изписват вежди, и да се гиздят със скъпоценни и с превъзходни камъни, и с всякакви пъстри платове и метали на земята. И се появиха огромно безчестие и много излишества, и хората съгрешиха, и всичките им помисли се развратиха. Амезарак ги научи на всякакви заклинания и как да срязват корените, Армарос ги научи как да разтрогват съзаклятията, Баракал ги научи как да наблюдават звездите, Кокабел ги научи на знания и Темел също ги научи да наблюдават звездите, и Астрадел ги научи как се движи Луната.“

— Всички трудности в днешния живот са обяснени в древните книги — прекъсна четенето Калашников. — Личи си, че този апокриф е писан от човек, пък макар и светец. Та затова излиза, че хората не са виновни и че всички лоши неща са им донесени отвън. Макар че много жени със сигурност ще са благодарни на ангелите за „изписването на веждите и използването на белило и червило“. Но за сметка на това я сега се опитай да намекнеш, че гримът е измислен от Шефа. Веднага ще ти кажат: нищо подобно, това са ангелски дарове…

— Хайде да продължим — прекъсна го нетърпеливо Гавраил и Калашников започна да чете от новия ред. Книгата с едри готически букви беше стилизирана като имитация на древен екземпляр и страниците й бяха направени от истински пергамент от телешка кожа. Дори езикът на повествованието имитираше старофренски.

— „И зарида земята, и се изпълни с викове на скръб. Тогава погледнаха шестима ангели на име Михаил. Рафаил, Естериан, Вениамин, Елевтерий и Серафим и видяха много кръв, която течете по земята, и цялата неправда, която се въртете по земята. И те си казаха: Воплите на хората достигат от опустошената земя до небесните врати. И сега, о, свети небеса, душите на хората се обръщат с молба и казват: измолете ни правда от Гласа. И рекоха те на своя Глас: Престолът на славата Ти е във всички родове на света. Ти си прославен и възхвален! Ти сътвори всичко и господството над всичко принадлежи на Теб — всичко е положено и разкрито пред Теб и Ти виждаш всичко и нищо не може да бъде скрито от Теб. Тогава виж какво направиха тези ангели, как научиха на всякакви безчестил хората на земята и как разкриха небесните тайни на света. И как отидоха заедно при дъщерите човешки, преспаха с тях — с тия жени, и се оскверниха, и им откриха тези грехове. Жените родиха исполини и заради това цялата земя се изпълни с кръв и безчестие. И ето че сега отлъчените души плачат и отправят вопли към небесните врати и въздишките им се възнасят нагоре, защото не могат да избягат от нещастието, което са сътворили на земята. И Ти знаеш всичко, преди да се е случило, и Ти знаеш това и делата им, и пак нищо не им казваш. И какво трябва да направим сега с тях заради това?“

Калашников се закашля и отпи вода от гарафата, която Гавраил грижовно бе приготвил, а Вартоломей бе опитал предварително.

— Сега вече е ясно откъде са известни всевъзможните пози като отгоре и отзад — не издържа Малинин. — „Те научиха хората на земята на всички безчестия и им откриха тези грехове.“ Накъдето и да погледнеш, все ангели. И не е чудно, че са извадили тази глава от Библията. Сексът се смята за грях, но излиза, че изобщо не ни изкушава опашатият Шеф, а това изцяло е ангелска работа. Спомням си, че веднъж влизам в плевнята при вдовицата, дето ми е комшийка, а пък тя се навела да събира сеното и…

— Мамка му, няма ли да млъкнеш най-сетне? — не издържа Гавраил. — Писна ми от твоите коментари, цървул такъв! Какво ме гледаш така? Да не си решил да спориш? Е, внимавай, старче, опасно е да спориш с архангел.

Малинин беше наясно по този въпрос и затова отново млъкна.

— „И рече Гласа — прелисти страницата Калашников. — Изцелете земята, която ангелите развратиха, и възвестете изцеление на земята. Идете при незаконните деца и при прелюбодейците, и при децата на прелюбодейците и унищожете децата на прелюбодеянието и децата на стражите сред хората; и унищожете всички сладострастни души и децата на стражите, защото те постъпиха лошо с хората. Унищожете всяко насилие от лицето на земята и всяко зло деяние трябва да се прекрати. Идете и възвестете на стражите на небето, които са оставили възвишеното небе и светите вечни места и са се развратили с жени, и са постъпили тъй, както постъпват синовете човешки, и са си взели жени, и са потънали в голямо развращаване на земята, че те няма да имат покой на земята, нито прошка за греховете си. Те ще видят избиването на своите любимци и ще въздишат за гибелта на своите деца; и ще молят, но милосърдие и покой няма да има за тях.“

Малинин не можа да се сдържи.

— Много мило — отбеляза. — Луди времена са били тогава и като гледам, Гласа не се е церемонил много-много с хората — кълцал ги като зелки и никого не е жалел. Но е добре, че е набил канчетата на исполините. Не бих искал да си имам работа с тях, особено като се има предвид, че всеки е бил по три хиляди лакти на ръст.

— Няма смисъл — каза безразлично Калашников на Гавраил, който стисна Малинин за гърлото с побелели пръсти. — Дори да му отсечеш главата, устата му никога няма да се затвори. Не зная дали има смисъл да чета по-нататък. Всеизвестно е, че не е добре да се изпречваш пред очите на Гласа, когато е лют. Опетнените с жени и вино ангели били уволнени от Небесната канцелария и регистрирани като паднали. Разделили ги завинаги и с „дъщерите човешки“. Наказанията извършили доносниците, като получили от Гласа някаква „божествена сила“ в качеството на оръжие, с което разкъсали на парчета довчерашните си приятели и децата гиганти. И така се отървали леко — не ги наказали за пиянството и аморалното поведение, а само им забранили да ходят в командировки на Земята. Всички дълги безброй лакти исполини — децата на ангелите, били избити, а душите им не били допуснати нито в Рая, нито в Ада и мъртвите гиганти се превърнали в зли духове, обречени вечно да скитат по Земята. Но тъй като в момента никой не вярва в зли духове, освен може би в Африка, положението им явно не е за завиждане.

— Нека да не забравяме — прекъсна го Гавраил, който внезапно се изпоти, — че ако се вярва на апокрифа на Енох, техните действия все пак са били продиктувани от грижа за хората, които са страдали под гнета на преяждащите с кръв исполини.

— Или от завист — продължи иронично Калашников. — Завидели са на по-симпатичните си колеги, които се ползвали с успех сред земните момичета. А освен това, ако се вярва на най-старите свитъци в библиотеката, съществува и още една любопитна версия. — Той се приближи до Гавраил, гледайки го право в очите. — Че ангелите, които са направили доноса пред Гласа, първоначално не са били шест, а седем. И един от тези ангели по-късно редактирал апокрифа на Енох, като се постарал името му да не фигурира сред доносниците… А след това изобщо извадил тази глава от Библията.

Малинин облещи широко очи. Но този път не намери думи.

— Така е — процеди Гавраил, като избягваше погледа на Калашников. — Но цялата работа е там, че аз извадих главата с мълчаливото съгласие на Гласа. Не биваше да даваме такъв страхотен коз в ръцете на нашите противници в Града. Тогава нещата отиваха натам, че след онези двеста ангели ВСИЧКИ останали до един щяха да избягат на Земята. Че кой не харесва свободната любов и поркането на аванта? Тогава в Небесната канцелария нямаше да остане никой. Ние осъзнавахме заплахата и затова написахме докладна до Гласа.

— С мълчаливото му съгласие ли? — подсмихна се Калашников. — Както виждаме, Гласа изобщо не е бил в течение на онова, което се е случвало. Той НЕ Е ЗНАЕЛ, че една камара ангели са изчезнали на Земята, където, пийвайки винце, енергично са съблазнявали девойки. Може би тогава той също е бил в отпуск или изобщо не се е интересувал от земните дела? По принцип вашите морални качества, както и мотивите, от които сте се ръководили, когато сте направили доноса, не са чак толкова важни за мен. Но истината е, че някакъв умник е чакал толкова години и сега е решил да си разчисти сметките с вашата седморка заради всичко това. Първоначалните варианти са страшно много. Или поне всеки от онези двеста паднали ангели сега ви има страшен зъб.

— Това е изключено за когото и да било от тях — отвърна мрачно Гавраил. — Повечето вече са в Ада, а другите са на Земята. И в двата случая те вече нямат достъп до Небесната канцелария. Но все пак някой е донесъл модифицирания вирус в Рая…

— Безспорно — подхвана Калашников. — И както е казал един велик детектив, от този момент нататък влизат в действие малките сиви клетки[1]

— И аз имам такива — окопити се Малинин. — Особено ако дръпна един коз от афганска трева. Отначало наистина плуват едни такива сиви клетчици, а сетне стават зеленикави, надуват се и…

Без да прекъсва думите си и дори без да се обръща, Калашников протегна ръка, напипа главата на унтерофицера и я тресна с всичка сила в масата. Носът на Малинин се заби във фолианта на апокрифа и казакът се свлече на пода.

— Та така… — продължи да говори Алексей, сякаш нищо не се е случило. — Ако падналите ангели не могат да проникнат в Рая, тогава кой е заинтересован от това? Кой изчаква хилядолетия наред, за да сервира отмъщението си студено, както се прави според сицилианския обичай? И когато след сто хиляди години внезапно му се предоставя благоприятна възможност, си разчиства сметките с жертвите си бързо, сръчно и жестоко?

Гавраил разпери безпомощно криле. За да постигне театрален ефект, Калашников изчака две секунди и победоносно посочи отворения апокриф. Малинин се изправи, олюлявайки се.

— Странно е, че не сте се сетили веднага за това — рече Алексей, усмихвайки се загадъчно. — И в апокрифа също няма нито дума по този въпрос. Но в същото време точно те са пострадали най-много от вашия донос. Помислете малко… Кой се е лишил от ВСИЧКО само за един миг — и от любящите мъже, и от възхитителните бащи, и от опитните любовници, и от грижовните синове гиганти?

На челото на Гавраил внезапно се появиха две дълбоки бръчки. Той се прегърби, а ръцете му безцелно зашариха по масата.

— Да — каза вледенен. — Прав сте, трябваше да се досетя за това много по-рано. Сега вече виждам кой стои зад убийствата. „Красивите и прекрасни дъщери на рода човешки“. Или, казано накратко, това са жени.

— Точно така — усмихна се Калашников. — А сега ни остава да направим нещо съвсем дребно. Тъй да се каже, да изковем желязото, докато е горещо, и да поискаме от вашия архив данните от досиетата, за да видим кои точно от тези „дъщери“, които са били любовници и жени на ангелите, биха могли впоследствие да се озоват в Рая. Защото, ако може да се вярва на библейските правила, тук безгрешните жени и деца могат да бъдат произведени в ангели, стига да имат такова желание. Така ли е?

— Изумително! — възхити се Гавраил. — Принцът казва истината за вас.

— Зная — рече небрежно Калашников. — Хайде да потърсим архивната статистика за състава на ангелската колония на Земята. Аз също нямам време. Днес трябва да се видя с жена си и искам поне да успея да се избръсна.

— Съгласен съм — усмихна се архангелът. — Статистиката ни се намира на две места. Ако не открием веднага цялата фактология, която ни интересува, ще отида в другото крило на сградата. Ще прегледам архивите на ръка, а вие ще ме почакате тук.

Гавраил едва забележимо докосна едно копче на масата и един от шкафовете на стената се обърна, а от обратната му страна се появи огромна компютърна стена с гигантска клавиатура. Архангелът отиде до нея и като погледна в апокрифа на Енох, започна да набира името на колонията на Земята в търсачката…

Бележки

[1] Калашников цитира Еркюл Поаро — супердетективът от романите на Агата Кристи. — Б.а.