Zотов
Епидемия в рая (30)

Двайсет и девета глава
Mass media

неделя, 09 часа и 55 минути

Както винаги преди строгия неделен доклад пресаташето стоеше пред Гавраил и молеше наум Гласа да го помилва. Коленете на ангела видимо трепереха и имаше защо. По всичко личеше, че Гавраил не е спал през нощта, защото под очите му имаше тъмни сенки, лицето му беше прежълтяло и подпухнало, освен това нямаше устни, а някакъв процеп, който би трябвало да е устата му. Щом високопоставеното началство беше в такова настроение още от сутринта, работата му беше спукана.

— Обстановката не е много добра — измънка пресаташето, мачкайки нервно листовете в ръце. — Само през вчерашния ден получихме по електронната поща двеста писма от праведници, които молят да потвърдим или да опровергаем слуховете за изчезналите ангели. Появи се и налудничава мълва, че това е работа на Шефа, а Гласа няма да се върне от отпуск.

— Кой говори такива неща? — попита студено Гавраил.

— Не зная — призна си изплашено пресаташето. — Праведниците са нервни хора, повечето от тях са от страни с железни режими и затова дори и в Рая за всеки случай се подписват с „доброжелател“. Дали да не пуснем официално опровержение по телевизията? И например да обвиним за това черния пиар на специалистите по политически технологии на Шефа. Той дори и да протестира, пак никой няма да му повярва, защото има рога и копита, а ние сме ангели небесни.

Гавраил се прозя и закри устата си с ръка.

— Не. Между нас се оформя взаимно споразумение да се откажем от употребата на подобни пиар технологии — рече неохотно. — Дори планираме да сменим официално приетото изображение на Шефа във вид на козел. Още не сме разработили образа, с който ще го сменим. Може да е черен пудел или пък глиган. В момента въпросът се обсъжда и пресцентърът също може да предлага.

— Нека да е като черен заек — каза ехидно пресаташето. — Според мен това е много подходящо.

— Черният заек едва ли ще му хареса — изпуфтя Гавраил. — Добре, че не предложи черна медуза. Макар че, от друга страна, медузата прилича на Ктулху. Дали пък този мрачен образ няма да е подходящ за него? Звучи малко готически — древно зло, което дреме в дълбините на океана… Ех, защо сред нашите специалисти по политически технологии нямаме такъв суперрайтър като Лавкрафт^[1]. Но се съмнявам, че на Шефа ще му хареса да седи на дъното на морето във вид на октопод, защото тогава на сушата никой няма да се страхува от него, понеже октоподите не се разхождат по тротоара. Той иска имиджът му да е тайнствен, загадъчен и страховит. А пък нашият стил за подаване на информация в телевизията отдавна не ми харесва. Банален е. Каквото и да стане, веднага обвиняваме за това Шефа. Ами ако си представим, че в един момент силите на доброто победят и няма да има на кого да прехвърляме проблемите си? Тогава какво ще стане?

— Катастрофа — обобщи кратко пресаташето.

— Там е работата — отбеляза Гавраил. — А за изчезването на ангелите засега не бива да обвиняваме Шефа и тъмните сили, направете се, че нищо не се е случило. Нали имаме три канала, които денонощно разказват колко прекрасен е Гласа? Нека продължат да разказват.

— Обаче вярно ли с — понижи глас до едва доловим шепот пресаташето, — че тази сутрин са намерили на индийския остров…

— Не е важно дали е вярно или не — прекъсна го Гавраил. — Нашата задача каква е? Да не разваляме настроението на хората. Иначе знаеш ли какво ще настане? Всеки втори ще започне да дудне: аз цял живот се държах като кротко пиленце, не се друсах, не убивах, не пожелавах жената на ближния, за да попадна в Рая, но какво виждам тук? Само стресове и нервни разстройства. А не, дръжки. И имай предвид, че не е грях да се лъже. Ние не лъжем, ние просто не казваме цялата истина на хората и толкова.

— Ясно — реагира светкавично пресаташето. — Че кой спори. Ние никога не лъжем. Лъжата е прерогатив на Шефа. Това означава, че трябва предварително да игнорираме всички въпроси, а сетне да обясним, че е имало срив в компютрите.

— Добра идея — похвали го Гавраил. — Прогресът е хубаво нещо. Със сривовете в компютрите могат да се оправдават точно толкова неща, колкото и с Шефа, а в същото време те не могат да предявят кой знае какви претенции. Добре, какво друго имаш?

— Това ми го изпрати отделът по религиите — поколеба се пресаташето и сложи пред него един лист, разпечатан от мейла. — Създадена е секта, която иска да бъде призната.

— Мама му стара, май че урочасах прогреса — отбеляза Гавраил и докосна гнусливо листа. — Защо изобщо въведохме тая уродлива система онлайн заедно с религиозните сайтове в интернет: „кликни тук и веднага изпрати молитва до Гласа“? Толкова спамове получаваме, че направо да откачиш — около милион и половина писма всеки ден, даже не зная как системните администратори още не са полудели. И щеше да е добре, ако изпращаха кротки молитви от сорта на: нека има мир по целия свят. Обаче не е така, 99 процента от всички молби гласят: дайте кинти, нека да ми пораснат цици пети номер, а кравата на комшийката да пукне.

— Това за кравата е класика — ухили се пресаташето. — Без тези неща човекът нямаше да е човек. Но кравата е дребна работа. Понякога е много смешно, когато молитвите по една и съща тема идват в два различни варианта. Сега например в Иран се молят да няма американски въздушни удари, а пък от САЩ пристигат молитви Гласа да им изпрати картата на иранските ядрени обекти, за да им е по-лесно да бомбардират. И за другото сте напълно прав. Хората дори измислиха специален светец за интернет, който се смята за негов покровител. И естествено, изобщо не попитаха самия светец за мнението му.

— Това е характерно за тях — махна с ръка Гавраил. — Ако оставиш хората да правят каквото искат, те ще намерят покровител и за бардаците. Макар да съм изцяло за реформите и за стъпките в крак с времето, никога не съм разбирал електронните молитви. Всичко това е някак бездушно, прекалено технологично е. Няма нужда да заставаш на колене и да удряш чело в земята. Включваш компютъра, влизаш в интернет и си изпращаш молитвата. Знаеш ли какво видях наскоро в „Яндекс“? На един банер пишеше: „Не ти върви е парите. А опита ли да се помолиш?“ Колко просто и наивно е всичко при тях: помолиш се и веднага получаваш паричен превод от Небесната канцелария. Като че ли си нямаме друга работа.

Той взе листа и известно време съсредоточено го разглежда. Около три минути преминаха в мълчание, към което се присъедини и почтителното пресаташе.

— Ама че апетит има тая секта — каза най-сетне Гавраил и остави листа. — Да, аз разбирам, че всички искат да въведат многоженството и това в известен смисъл също е класика в жанра, нищо че след смъртта си мормоните^[2] изобщо не попадат там, където очакват, че ще се озоват. Но това, че последователите им трябва да отлеят статуя на своя пророк от злато, вече е прекалено и е в стила на Туркменбаши. И Рая са го планирали като приказен чертог, където денонощно правят безкраен групов секс — гепили са копирайта на хлистовците^[3]. И кой идиот, кажете ми, ако обичате, ще им построи тук такъв остров? Непрекъснато се учудвам как хората си представят райските селения, фантазиите им направо нямат граници. Защото дори и онези самоубийци в Хаян също са били устремени към Рая: well thank you for the Cool Aid, reverend Jim^[4] — изпя той със сънен глас.

— Да им откажем ли регистрация? — попита отегчено пресаташето.

— Естествено — разпери ръце Гавраил. — Как бихме могли да разрешим такъв фалшификат. Там, на Земята, хората май съвсем са превъртели, всеки месец се появява нова секта с поредното божество. Макар че, знаеш ли, монетата има и друга страна. Представи си, че Гласа се появи отново в Йерусалим. Разбира се, нямаше да го разпънат, но щяха да го вземат за сектант с всички произтичащи от това последствия, включително и влизане в лудницата.

— Тук има и друг аспект — отклони се пресаташето. — Гласа няма проблеми. Ще извърши едно-две чудеса и всички ще паднат на колене. В това отношение всичко е наред. Ако ходенето по вода не изненада никого, всички ще оценят превръщането на водата във вино и в това няма никакво съмнение. В Русия веднага ще го изберат за президент без никаква реклама.

— Звучи логично — размърда криле Гавраил. — Просто всички тези самозванци направо ми скъсаха нервите. Когато Дева Мария се появи в Киев, веднага нахлух при Гласа да му докладвам и да го попитам докога ще търпим тези евтини фалшификации? Достатъчни са само две мълнии и проблемът ще е решен. Само че нали го знаеш какъв е Гласа — даже не реагира на това, понеже обичал всички, включително и хора с очевидни психически разстройства. Аз много плахо го попитах дали обича и Ким Че Ир. А пък той ми вика: „Да, че как мога да не обичам хора, на които в Града им предстоят страшни мъчения в течение на сто хиляди години?“

Пресаташето се усмихна раболепно и не каза нищо, тъй като не смяташе за нужно да коментира постъпките на най-главното началство.

— Както и да е, това го решихме — констатира Гавраил и хвърли смачканото листче в кошчето за боклук. — За слуховете около ангелите също се разбрахме — никакви коментари. За днес планирано ли е друго?

— Има и още нещо, но то е съвсем дребно — поколеба се пресаташето, надничайки в папката си. — В Лурд, във франция, до един целебен извор рейтингът на доверие към Гласа е паднал. Съвсем малко, само с половин процент, но както се казва, злото не идва само.

— Това не е добре — огорчи се Гавраил. — Такива неща не бива да се оставят без внимание, защото всичко се крепи на дреболиите. Изпрати спешно в Лурд някого от департамента на чудесата. Навремето имаше предложение до всяко свещено място да има наш представител на постоянна длъжност, но аз го отхвърлих.

Ако всеки ден стават чудеса, хората ще започнат да го възприемат като нещо нормално и никой няма дори едно мерси да ни каже.

— И без това вече никой не ни казва — подкрепи сервилно мнението на архангела пресаташето. — Колко пъти се е случвало да дойде някой в офиса на Гласа и да се помоли: направи еди-какво си, а пък аз давам обет, че ще раздам имуществото си на бедните и ще ида в манастир, облива се в сълзи и се кълне. Но веднага щом получи онова, което иска, повече няма да го видиш в офиса на Гласа, разбира се, ако не го затисне друг проблем. На езика на бизнеса това се нарича „финтиране“.

— Точно така — вирна наставнически пръст Гавраил. — Това дори не е никакво „финтиране“, а гнусна неблагодарност. Можеш да излъжеш себе си, но защо трябва да лъжеш Гласа? Не е чудно, че той отдавна изгуби вяра в хората, все едно знаеше какво ще се случи. Добре, можеш да се чувстваш свободен. Ако има нещо спешно, отбий се довечера.

Пресаташето се поклони и излезе, стиснал папката си под мишница. И затвори вратата толкова безшумно, че дори не се чу как изтрака езичето на бравата. Гавраил погледна кисело към затрупаното с хартии бюро и си каза, че в неделя едни си почиват, а други работят. Калашников разполагаше само с още няколко часа до вечерта. И макар че много го зарадва с неочакваното си среднощно посещение (слуховете за редкия професионализъм и проницателността на този човек се оказаха верни), не можеше да се каже, че Гавраил беше напълно уверен в него. Да, те бяха заинтригували Калашников, като накрая на разследването за награда му обещаха да се види с жена си и Гавраил щеше да удържи на обещанието си. Но той не беше всемогъщ. И ако Алексей не успееше, принудителната почивка на Гавраил щеше да продължи много дълго. Вечно.