Лийла Мийчам
Розите на Съмърсет (88)

87.

Томас харесваше зет си и бе доволен, че бракът на дъщеря му даде възможност да опознае и родителите на момчето. Дотогава Кърт и Ан Макорд бяха просто бегли познати. Живееха в огромна ферма, в която отглеждаха добитък, в просторна къща, заедно с неженените си близнаци, няколко години по-малки от големия им син Тайлър. Дори Присила беше очарована от семейството, в което дъщеря й бе попаднала. Освен че бяха богати и много уважавани, семейство Макорд обичаха Реджайна и се отнасяха към нея като към дъщеря. Тайлър и Реджайна живееха в преустроен хамбар, превърнат в очарователна къщичка, обзаведена от дизайнера на Арман Дюмонт. Томас харесваше простора и светлината както в дома на дъщеря си, така и в дома на свекър й и свекърва й, широките веранди, от които се виждаше ширналата се ферма. Там нямаше нито досадни мухи, нито комари.

У семейство Макорд Томас се чувстваше у дома. Днес семейството му беше поканено на неделно барбекю във фермата. Беше април 1887 година и до месец очакваха първото му внуче. Следобедното събиране сигурно щеше да е последното без новороденото. Джереми Уоруик старши и Бес Дюмонт също бяха поканени.

Семейство Макорд бяха толкова деликатни и внимателни, че гостоприемството им включваше и тях — цялото голямо семейство Толивър — и това бе поредната причина, поради която Томас ги ценеше и обичаше. Всеки ден отправяше благодарствена молитва за сполучливия брак на дъщеря си и за щастието й. Не се тревожеше за Реджайна. Не можеше обаче да каже същото за Върнън.

След като се облече, Томас отиде в стаята на сина си. На Върнън също му беше приятно да ходи във фермата на семейство Макорд. Иначе почти не посещаваше други събития.

— Томас, на момчето започва да му никне памук и от ушите — заяви Присила. — Трябва да направим нещо, да го придумаме да направи нещо — да се заинтересува от различна дейност, която не е свързана с проклетата плантация!

Томас бе съгласен, но не напомни на съпругата си, че „проклетата плантация“ покриваше екстравагантните й покупки, които компенсираха липсващото в живота й. Върнън отвори вратата, когато баща му почука. Какво красиво момче беше станал! Приличаше на дядо си много повече, отколкото самият той. Томас виждаше продължението на рода Толивър и в себе си — зелените очи на херцога на Съмърсет, черната коса, загатнатата трапчинка в средата на брадичката — но той бе по-нисък и с не толкова елегантна осанка като слабата висока фигура на портрета на стената, на когото Сайлъс Толивър приличаше безкрайно много, а сега и внукът му.

— Готов ли си? — попита Томас, макар да нямаше нужда. Върнън бе облечен за езда, за да прави компания на близнаците Макорд, които бяха близо до възрастта му, на двайсет и две. Щяха да обиколят на кон фермата преди храната да бъде сервирана, което бе приятно развлечение за Върнън. Момчето бе самотно. Беше много близък с брат си и сестра си, а сега брат му беше мъртъв, а сестра му се омъжи. Почти не му оставаше време за приятелите Уоруик и Дюмонт, а бе изоставил и дъщерята на фермера след разговора с баща си в плантацията миналия ноември.

— Да, тате — отвърна Върнън. — Готов съм. Всички ли са долу?

— Всички, освен нас двамата. Джереми и Бес пристигнаха, каретата е изкарана отпред. Мислех двамата с теб да яздим след тях. Конят ти е оседлан.

— Това означава, че искаш да говориш с мен.

— Отдавна не сме разговаряли.

Синът му не бе споменал и дума за кавгата между родителите си, на която стана свидетел. Това беше типично в негов стил. Върнън никога не се месеше в чужди работи. Томас и Присила бяха застинали на местата си и се питаха какво точно е чул синът им. Присила се бе опитала да се усмихне.

— Ние… май не те очаквахме толкова рано — бе заекнала тя.

— Очевидно — бе отвърнал той, след което се врътна и се прибра в стаята си. Бяха вечеряли заедно, напрегната и потискаща вечеря. На следващата сутрин Върнън бе излязъл преди баща му да слезе за кафе. Днес обаче Томас имаше намерение да повдигне въпроса за Джаклин Частейн и да разсее съмненията на сина си, че има извънбрачна връзка с нея.

След онзи ужасен следобед Томас се бе замислил над няколкото думи, които си разменяше с жената. И други, освен шпионина на Присила, можеха да забележат, че се спира при нея, и тогава щяха да тръгнат приказки и догадки. Трябваше да мисли за нейната репутация, но не можеше просто така изведнъж да прекрати кратките им разговори всяка сряда, без да й обясни за какво става въпрос. Замисли се дали да не спре още веднъж на нейния щанд, или да изпрати писмо до дома й, но се тревожеше, че може да каже или напише нещо, което да придаде по-дълбок смисъл на разговора, който провеждаха. Мислеше, че и тя изпитва същото като него, но бе възможно и да греши. Не притежаваше таланта да разгадае истинските й чувства, но ако те бяха съзвучни на неговите, какво щяха да правят? Той беше женен мъж, а Джаклин Частейн уязвима жена, съвсем сама в град, който бе готов да я смаже дори за най-незначителната проява на непристойност.

Затова не направи нищо. Започна да се среща с Арман във „Феърфакс“ и оттогава не бе виждал мисис Частейн.

Джесика, Джереми, Бес и Присила се настаниха в каретата, Барнабас на капрата, а Томас и Върнън ги последваха на коне. Малката кавалкада имаше внушителен вид. По настояване на Присила Барнабас беше облечен в ливрея, червена униформа с черни кантове и бяла дантелена яка. Два високи, буйни, черни жребеца, които непрекъснато тръскаха глави, теглеха лъскавата черна карета със златни ръбове. Отново по настояване на Присила, която не търпеше възражения, на вратите бе нарисуван гербът на Толивър, червена роза, преплетена с оръжия, на зелен фон.

Беше приятен неделен следобед. Сутринта бяха ходили заедно на църква и Томас си припомни, че свещеникът чете от Притчи: „Поучи момъка в началото на пътя му; той не ще се отклони от него и кога остарее“^[1].

Върнън бе живото доказателство за правотата на тези думи. Всички трудности на фермерската работа — трудът, съсипаните реколти, притесненията за времето и парите — не бяха накарали сина му да се замисли за друго занимание, както бе станало с много от синовете на останалите фермери. Мнозина нямаха никакво желание да обработват земята с бащите си и се бяха предали пред притегателната сила на работа в големите градове или бяха отишли да учат в колежи, за да получат професия. В някои отношения Томас не искаше да инструктира сина си. Трябваше да предупреди Върнън да внимава с жертвите, които изискваше плантацията. Момчето не трябваше по никакъв начин да предизвиква сянката, която дядо му — дори Томас в моменти на слабост вярваше, че витае над „Съмърсет“.

Това обаче беше въпрос, който щяха да обсъждат друг път. Този следобед Томас искаше да разбере колко е чул Върнън от тирадата на майка си и дали се интересува от заплахите й. Присила беше пияна, но не чак толкова, че да не знае какво приказва. Предупрежденията й силно учудиха Томас. Нямаше да им отдаде абсолютно никакво внимание, след като разпита Присила, но какво знаеше тя за семейството, което би разбунило духовете в целия окръг? По какъв начин можеше да го нарани чак толкова силно?

Върнън се усмихна.

— Ще говорим ли? — попита.

Томас дръпна коня, за да изостанат и никой да не ги чува.

— Сине, за скандала, който чу между нас с майка ти…

— Не ми влиза в работата, тате.

— Влиза ти в работата да знаеш, че баща ти…

Бързият тропот на конски копита зад тях го прекъсна. Конете се стреснаха, опитаха се да се изправят на задните си крака и Барнабас насочи впряга настрани.

— Къде са се разбързали така в неделя следобед? — възкликна Томас. Към тях приближаваха мъж и жена. Томас веднага позна заместника на покойния доктор Удуърд и местната акушерка.

Лекарят също позна каретата, дръпна юздите и спря рязко, а акушерката продължи да препуска напред.

— Мистър Толивър, трябва да дойдете с мен — нареди той, — бързо.

— Защо? — попита Томас, неочаквано задушен от ужасно предчувствие.

— Дъщеря ви. Семейство Макорд ми съобщиха, че дъщеря ви ражда, но се е появил проблем. Отивам към фермата. — Без да дочака отговор, лекарят перна коня с юздите и продължи в облак прах.

Присила надникна от каретата, сините й очи бяха разширени от ужас.

— Томас, добре ли чух? За Реджайна ли говореше?

— Правилно си чула — отвърна Томас остро. — Върнън, остани с майка си. Барнабас, внимавай по пътя. — Срита коня и препусна след лекаря, притиснат от лошото предчувствие, докато вятърът пищеше в ушите му.