Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Рози (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Somerset, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
dune (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Лийла Мийчам

Заглавие: Розите на Съмърсет

Преводач: Цветана Генчева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-655-521-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3539

История

  1. — Добавяне

18.

 

Джереми Уоруик дръпна юздите на белия си жребец и го подкара в лек галоп, когато излезе на обточената с дървета, от чиито клони висеше мъх, алея, която щеше да го отведе в подобния на Партенон семеен дом. Тухлената постройка, боядисана в бяло, приличаше на палат от два етажа и половина, заобиколена от широки двойни веранди с гигантски колони, които се издигаха чак до покрива. Също като лъскав скъпоценен камък, дори в сгъстяващия се сумрак къщата блестеше сред пищната градина и тучните ливади, които се простираха чак до памуковите поля, ширнали се към хоризонта, където краят им изчезваше от погледа. Тъй като бе роден сред богатството и изобилието на „Медоуландс“, до днес Джереми ги приемаше за даденост и не обръщаше много внимание на великолепието и богатството в дома на дедите си. „Куинскраун“ бе не по-малко впечатляващо имение. Докато яздеше напред, той разглеждаше къщата на семейство Уоруик и безкрайните поля с нови очи.

Какво би направил човек — какво би рискувал, жертвал, от какво би се лишил, — за да притежава всичко това, питаше се той.

Всичко това бе мечтата на Сайлъс, той чувстваше, че е роден, за да го притежава, бе убеден, че има нужда от него, за да оцелее като мъж. Джереми мислеше по различен начин. Ако Морис починеше утре и оставеше „Куинскраун“ на брат си, Сайлъс щеше да е щастлив и удовлетворен. Ако с бащата на Джереми и братята му се случеше нещо — да пази Господ — и той, Джереми, наследеше „Медоуландс“, щеше да се чувства нещастен. Мотивите му да замине за Тексас бяха различни от тези на Сайлъс. Копнееше сам да е господар на себе си и сам да изкарва парите си, но в нова, развиваща се обстановка. Джереми познаваше единствено фермерската работа, но бе готов да обмисли и нови предизвикателства, да се заеме с нещо ново в Тексас, който бе земя на възможностите. Според него плантаторската система на Южна Каролина — обичаите, традициите, нравите, предразсъдъците — ограничаваше и задушаваше, бе изтощена също както един ден щеше да се изтощи и земята. Сигурно Джесика Уиндъм мислеше по същия начин.

Същевременно разбираше отчаяната нужда на Сайлъс да притежава всичко това. Той беше човек, който държеше на земята — за предпочитане земя, която даваше памук, — освен това беше от рода Толивър, бе роден да притежава, да командва и води — не да следва. Във вените на Сайлъс течеше кръвта на праотците и той не можеше да промени или престъпи убеждението си каква роля му е отредена, също както не бе във властта му да промени цвета на очите си.

На Джереми му беше жал за него. Нито един моряк на планетата не би заменил петнайсетметрови вълни за неговата дилема. Сайлъс се намираше между лъв и тигър. Всеки от тях бе в състояние да го изяде жив. Ако избереше да остане в „Куинскраун“ с жената, която обичаше, щеше да се изхаби емоционално. Ако заминеше за Тексас, цялата земя и всичкият памук на света нямаше да успеят да заличат мъката му, че е вкопчен в брак без любов.

Щеше ли Сайлъс да жертва онези, които обичаше, за да запази собствения си живот? Лети щеше да бъде съсипана, унизена, неутешима. Джошуа щеше да е нещастен. Момченцето вече приемаше Лети като своя майка, а Елизабет я обичаше като дъщеря. Ако Сайлъс я изоставеше, за да се ожени за Джесика, щеше да замине от Южна Каролина опозорен. Никога повече нямаше да може да се прибере у дома.

Ами Джесика Уиндъм? След красивата Лети Седжуик какъв шанс имаше тя да спечели сърцето на Сайлъс — ако решеше да опита. Като съдеше от държанието на капризното момиче — а и вече знаеше какво е отношението й към робството, — смяташе, че още от първата целувка между тях ще припламне омраза.

Джереми тръсна глава, обзет от съчувствие към приятеля си, и пришпори жребеца. Жалко, че не участваше в състезанието. Откакто бе на двайсет и една и се запозна с момичето, в което се влюби, а по-късно изгуби заради коремен тиф, нито една жена не го бе заинтригувала както Джесика Уиндъм. Ако баща й бе предложил на него ръката й, той нямаше да мисли дълго.

 

 

Джесика видя леля си да се качва по стълбите.

— Лельо Елфи! — извика тя и двете се прегърнаха силно.

— Миличкото ми детенце, всичко стана по моя вина — възкликна леля й. — Само ако те бях наблюдавала по-внимателно, докато беше в Бостън…

Джесика се отдръпна, за да се взре в очите й.

— Вината изобщо не е твоя, лельо Елфи. Когато заминах оттук, убежденията ми вече бяха твърди. В пансиона просто се убедих, че са правилни. Ами ти… имаш ли случайно някаква представа каква съдба ми е отредена?

— Не, миличка. Баща ти ми няма доверие, а майка ти е много разтревожена.

Лулу беше спряла на първото стъпало.

— Господарят чака, мис Джесика — подкани тя и я погледна остро и укорително.

— Със сигурност не те чака теб — сопна й се Джесика. — Върви да си вършиш работата.

— Нали трябва да ви заведа при него.

— Знам пътя до кабинета на татко. Хайде, върви си. — Джесика изчака прислужницата да се скрие и едва тогава заговори отново. — Лельо Елфи, виждала ли си Типи? Какво са направили с нея?

— Добре е, дете… поне засега. Спи при майка си и работи в шивачницата. Доколкото знам, работи над роклята ти на шаферка. Моля те, Джесика, умолявам те, внимавай с баща си, когато се видиш с него.

— Ще се постарая, лельо Елфи — обеща Джесика и целуна леля си по бузата. След това забърза по стълбите, а полата и косата й се развяха зад нея.

Тъй като не умееше сама да си прави косата, Джесика я остави пусната през четирите дни, докато бе затворена в стаята си. Естествените къдрици падаха на дълги, немирни масури, когато Типи не ги разрешеше. Днес гъстата червеникавокестенява грива бе прибрана с гребенче за коса. Беше се облякла набързо и забеляза прекалено късно, за да смени роклята, голямо петно отпред. Освен това не успя да си сложи корсет. Талията й бе съвсем тънка, защото по време на наказанието не бе хапвала почти нищо, но щеше да остане изненадана, ако баща й забележеше някое от тези неща. Дали като я видеше, щеше да се ядоса, или да прояви старата обич?

Той бе застанал пред огромната каменна камина, пушеше лула с дълъг мундщук и се взираше в пламъците, сякаш те криеха отговора какво да направи с дъщеря си. Майка й бе седнала на един фотьойл пред камината, стори й се объркана, самотна и сърцето на Джесика се сви от вина заради болката, която продължаваше да й причинява. Майка й понечи да стане и да пристъпи към нея, но баща й сложи нежно ръка върху рамото и тя се отпусна сред копринените гънки на роклята си.

Карсън се премести зад бюрото и нагласи лулата в стойка от морска пяна. Джесика си каза, че това е добър знак. Баща й ставаше по-мек, когато пушеше лулата си.

— Джесика — поде той, — ти посрами семейството ни, не само нас, най-близките ти, но и други от общността, хора, които имаха доверие на родителите и брат ти, хора, които следваха примера ни. Очевидно не си съгласна с примера, който ние, семейство Уиндъм, даваме, затова ще ти дам две възможности за избор, за да упражняваш аболиционистките си убеждения, стига да има кой да ги толерира.

Юнис също се обади, гласът й бе изтънял от мъка.

— О, Карсън, трябва ли да го правиш? Не може ли да й предложим друга възможност?

— Вече се разбрахме — възпря я тихо и нежно Карсън и гласът му изгуби част от непреклонността си. — Дъщеря ни не може да остане сред нас. Тя предаде и стъпка не само семейството си, но и наследството ни — онези, които са били преди нас, и всички южняци, които споделят и поддържат начина ни на живот. Ще бъде така — подчерта той, все още обърнат към съпругата си, но без да откъсва очи от дъщеря си, — освен ако не се извини и не признае, че е допуснала грешка, пред онези, които така дълбоко е засегнала. Сигурен съм, че те ще проявят разбиране, тъй като е била подведена от добрите си чувства към мис Конклин.

— Искаш да кажеш да се извиня на Майкъл и Нощните ездачи ли? — уточни Джесика и сковаващият страх на мига бе изместен от възмущение.

— Именно.

— Никога — заяви тя.

Майка й притисна пръсти към челото си.

— О, Джеси, миличка…

Джесика отвърна на студения поглед на баща си.

— Какъв избор имам, татко? Да бъда изгорена на клада или наложена с камшици?

Карсън й обърна гръб. Това бе неговият начин да покаже, че му е дошло до гуша. Джесика разбра посланието в изпънатите рамене, в изтеглянето на стола назад и сведената над документите глава, с което показваше, че не желае повече да се разправя с нея. Бе напълно възможно да не я погледне никога повече, не и в очите. За него тя бе вече прокълната. Той не се обърна към нея, когато заговори отново.

— Може би помниш наказанието, наложено на по-голямата сестра на майка ти, задето посрами семейството в Бостън.

Ужас, студен като стоманено острие, прободе сърцето й. Историята бе станала легендарна в семейството на майка й. Заради непозволена връзка с момче, което баща й не одобрявал, най-голямата дъщеря бе затворена в манастир на кармелитки във Великобритания, един от най-строгите ордени в католическата църква. Беше чувала майка си и леля Елфи да оплакват тежките условия, при които живееше сестра им. „Затворничките“, както наричаха монахините, имали право да разговарят само два часа на ден и им били забранени всякакви контакти с външния свят. Живеели в голи килии и полагали клетви за бедност и трудолюбие, молели се непрекъснато, хранели се единствено със зеленчуци и постели от Кръстовден през септември до Великден на следващата година. След като била прокудена от дома им, двете сестри не я видели никога повече.

— Не би го направил — заяви Джесика и погледна майка си, за да се увери, че заплахата е истинска. Юнис примигна, за да прогони сълзите, и кимна едва забележимо.

— Напротив — натърти Карсън. — Веднага щом уредя всичко. — Той посегна към писалка и се подписа на един документ. — Има орден на кармелитките в Дарлингтън, пазарен град в Североизточна Англия. Може да се срещнеш с леля си. Сега трябва да е на… шейсет, поне така мисля. — Обърна документа и подписа на следващото място. — Или… — добави небрежно — ще се омъжиш за Сайлъс Толивър и ще заминеш да живееш в Тексас. Избирай.

Джесика усети, че й се завива свят. Баща й полудял ли беше? Сайлъс Толивър беше сгоден за Лети. Сватбата им предстоеше след по-малко от шест седмици. Да не би да беше забравил, че дъщеря му ще им бъде шаферка? Типи вече шиеше роклята. Погледна отново майка си, която бе затворила очи и хапеше устни, сякаш изричаше безмълвна молитва, а след това баща си, по чието лице се бе изписало пълно безразличие, докато четеше документите.

— Сайлъс Толивър е сгоден — изтъкна Джесика, — да не би да си забравил? Как е възможно да ми го предлагаш като избор — ако изобщо ме иска.

— За цената, която му предложих, ще развали годежа — заяви Карсън. — Повярвай ми, той е готов да се ожени за теб. Има още десет дена да мисли и да се съгласи. Не се съмнявам какъв ще бъде отговорът му.

— Мили боже, татко! Какво си направил?

Майка й се изправи и копринената рокля прошумоля.

— Сайлъс е добър човек, Джеси — каза умолително тя, — той ще се грижи за теб. Баща ти ще направи необходимото да нямаш нужда от нищо. Ако заминеш за онова ужасно място в Англия, няма да те видим никога повече.

— Сайлъс е сгоден!

— Това лесно ще се оправи — изръмжа Карсън.

Ужасът от манипулациите на баща й — които той беше задействал — започна да свива сърцето й.

— Ами Лети? Ако Сайлъс не се ожени за нея, тя ще бъде съсипана.

— Жертва на твоята проява на глупост и на отчаянието на Сайлъс. Ще го преодолее.

— Няма да избера нито едно от двете — реши Джесика. — Първо ще избягам… ще отида да живея при леля Елфи в Бостън.

— Не, няма, скъпа дъщеричке, защото, ако посмееш да го направиш, ще продам Типи и майка й — поотделно. Вярвай ми, ще го сторя. Не мога да ти позволя да отидеш в Бостън, където ще продължиш да работиш против интересите на семейството си и Юга.

Юнис изстена тихо и притисна уши с ръце. Сигурно от срам, помисли си Джесика.

— Татко, мислех си, че ме обичаш — промълви тя.

Той я погледна, може би за последен път в очите.

— Обичам те, мила, повече, отколкото някога ще разбереш от действията ми, и тъкмо в това е трагедията. Върви сега в стаята си и помисли над избора. Майка ти ще изпрати Типи, за да направи нещо с ужасния ти външен вид. Трябва да изглеждаме отлично за последната си Коледа заедно.