Лийла Мийчам
Розите на Съмърсет (82)

81.

В последния ден от 1883 година Джесика извади тетрадка от купчината, прибрана в писалището й, нагласи фитила на керосиновата лампа, за да разсее сгъстяващия се мрак, и се зае да опише последните си впечатления за годината.

"31 декември 1883

В дома на семейство Толивър угасна светлина, която всички свещи за Коледа не можаха да възвърнат. Тази година празничният сезон бе тъжен — дори по-зле, смъртта на внука ми все още причинява болка, а мъката ще остане дълго, още много дълго — завинаги за родителите му. Родителите никога не преживяват смъртта на дете. Как само ми се иска да утеша сина си и съпругата му, но това е невъзможно. Извиних се, когато свещеникът дойде. Нямах желание да слушам празните слова. Лицето на Томас е посивяло, очите на Присила са безизразни, Върнън не спря да плаче. Реджайна се спаси в прегръдките на Тайлър, където прекарваше по-голямата част от времето си след погребението. Безмълвното присъствие на Анри и Бес, на Джереми носеше успокоение. Те знаят. Те са преживели онова, което сполетя Томас и Присила. Томас скърби и за Върнън. Все още помни загубата на брат си Джошуа.

Освен мъката в дома усещам и неразбирателство между Томас и Присила, също като нажежен тротоар в най-горещите дни на лятото. Синът ми не може да намери обяснение за гнева и отчуждението й. Мъката би трябвало да ги сближи. Аз също съм озадачена. Сякаш Присила вини Томас за смъртта на сина им, сякаш незнайно как е научила за проклятието на рода Толивър и е убедена, че той е виновен за случилото се. Как е възможно да знае, освен ако…

Джесика остави писалката и се загледа с невиждащи очи към тъмния прозорец. Също като внезапното ухапване на змията, убила внука й, немислима възможност изскочи в мислите й. Мили боже! Нима Присила бе прочела дневниците й? Откъде другаде можеше да научи за проклятието? Не бе възможно Томас да й е казал. Той нямаше представа за глупавото суеверие, което потискаше баща му. Възможно ли бе момичето да е толкова безскрупулно, толкова подло? Да не би пък Джесика да си въобразяваше? Да не би да не беше преценила правилно снаха си?

Или пък да имаше друга причина за враждебното отношение на Присила към съпруга й? На тържеството по случай рождения ден на Реджайна несъмнено беше забелязала привличането между Томас и Джаклин Частейн. Доколкото Джесика знаеше — а тя не би пропуснала да забележи подобно нещо, — Томас не бе направил нещо нередно, но въпреки това бе убедена, че Присила е станала непримирим враг на шапкарката. Първоначално не изглеждаше да е така. Тя дори започна да си купува толкова много шапки, че една вечер Томас й обърна внимание за проявената екстравагантност.

— Много се радвам, че правиш оборот на мисис Частейн, Присила, но трябва ли да я подкрепяш така, сякаш си единствената й клиентка в Хаубъткър? — беше попитал той.

— Опитвам се да дам пример на всичките си приятелки — бе отвърнала Присила.

Джесика забеляза, че снаха й никога не си слага шапките, а научи от Бес, че някой бе пуснал писма из целия окръг, с които заклеймяваше неморалното поведение на вдовицата, собственичка на шапкарски магазин. В тях се твърдеше, че тя е прелъстителка и докато „покварената жена“ е в града, съпрузите на всички жени са в опасност.

— Кой би направил подобно нещо? — чудеше се Бес. — Човек започва, разбира се, да се пита дали няма и зрънце истина, въпреки че мисис Частейн няма вид на такава жена, но пък никога не се знае. Тя е много красива и е необвързана.

Джесика се досещаше кой е отговорен за писмата. Самата тя не бе получила подобно писмо, което бе допълнително потвърждение, че Присила ги пише. Снаха й бе купила шапките, за да не падне съмнението върху нея. Бес бе изгорила адресираното до нея писмо, така че Джесика не можеше да сравни почерка му с почерка на Присила. Джесика не знаеше как да постъпи. Ако снаха й не бе направила нещо толкова злонамерено и тя я притиснеше, двете щяха да се скарат и отношенията им никога повече нямаше да са същите. Ако обаче беше виновна, Томас нямаше да може да живее под един покрив с нея и въпросът бе как ще се отрази отчуждението им на децата. Джесика нямаше избор, освен да премълчи с надеждата замисълът на извършителя да не окаже влияние върху магазина на мисис Частейн.

Ако обаче Присила беше виновна за тази подлост, тя не би се поколебала да се вмъкне в стаята на свекърва си, да отключи писалището и да прочете личните й дневници. При тази мисъл я полази студена тръпка и Джесика стана. Започна да крачи из стаята. Мили боже, снаха й бе изровила отдавна заровени тайни. Защо й е било да ги чете? Едва ли интересът към произхода на съпруга й е причината!

Джесика замислено прехвърли наум информацията, с която снаха й би била запозната, ако бе чела дневниците. Бе споделяла личните си чувства и размисли, включително подозрението, че Присила е имала връзка с Андрю Дънкан и че той е бащата на Реджайна.

Джесика си наложи да запази спокойствие. Може би продължаваше да си въобразява неща, които нямаха нищо общо с действителността. Присила никога не бе намекнала дори, че е научила нещо толкова лично. Не бе използвала нищичко срещу Джесика, която вече ненавиждаше, но пък и защо да го прави и да рискува да бъде изобличена? Какво ли я беше накарало да се впусне на подобна опасна мисия — да прочете дневниците на свекърва си? Сигурно бе наясно, че ако я разкриеха, щеше да стане за срам — а Томас щеше да й обърне гръб. Какво ли я бе накарало да изложи на риск и брака си, и положението, на което толкова много държеше?

Джесика пристъпи към прозореца и погледна към алеята и навеса за карети. Понякога, когато се събудеше рано сутрин, все още имаше чувството, че чува тропота на коня на майор Дънкан, когато той се прибира късно вечер. Неочаквано отговорът на загадката си проправи път сред мислите й. Ами, да, разбира се. Майорът! Червенокосият Андрю Дънкан с обсипаното с лунички лице бе причината, поради която Присила беше прочела дневниците й.

Джесика се запита защо й е отнело толкова време да се досети. По някакъв начин бе дала основание на Присила да се запита дали свекърва й не е заподозряла извънбрачната й връзка с майора и тъкмо затова бе потърсила единствения логичен източник за потвърждение, и съответно го бе открила.

Джесика се тръшна на стола. Мислите й бяха объркани. Ами сега какво? И дума не можеше да става да я изобличи пред Томас. Мили боже, подобна стъпка щеше да доведе до истинска катастрофа! Прелюбодеянието на Присила щеше да предизвика нечуван скандал, щеше да бъде повдигнат въпросът кой е бащата на Реджайна, двамата със съпруга й щяха да се отчуждят — и всичко това след смъртта на Дейвид. Освен това Джесика нямаше доказателство, че съпругата на сина й е прочела дневниците.

Присила можеше — и щеше — да отрече всичко, но Джесика трябваше да мисли за децата. Отново се налагаше да приспи съмненията си. Имаше други опасности, които бяха надигнали глави след смъртта на внука й, щом Присила бе научила за проклятието на семейство Толивър.

Джесика започна да вади дневниците един по един и да ги подрежда в хронологичен ред в калъфки за възглавници. Когато ги напълни, тя заключи вързопа в гардероба си и скри ключа в орнаментирания връх на едната колона на леглото. Ако Присила дойдеше и откриеше, че ги няма, щеше да разбере, че непростимото й деяние е било разкрито.