Лийла Мийчам
Розите на Съмърсет (32)

31.

 

Керванът беше на осем километра от Ню Орлиънс, когато един сокол се появи с писък изневиделица и се устреми право към главата на предния кон във впряга на Джесика. Каруцата се изметна неочаквано от колоната, Джаспър не успя да овладее четирите животни и младата жена падна на пътя. Въпреки че беше начело на кервана, Сайлъс чу пронизителния вик на Джошуа.

— Джесика!

Обърна коня и препусна към нейната каруца, в която се возеше и Джошуа, и видя Джесика неподвижна на земята. Сайлъс стегна юздите на водещия кон във впряга, успокои останалите животни, след това скочи от жребеца си и се втурна към Джесика. Типи надникна от задната част на каруцата, Джаспър и Джошуа скочиха, от капрата и заплакаха.

— Молим за прошка, мистър Сайлъс — изпъшка Джаспър.

— Остани при конете — нареди Сайлъс, — и дръж Джошуа при теб.

— Татко, татко, направи така, че Джесика да се оправи — хлипаше момчето.

— Добре, сине — отвърна Сайлъс. — Остани при Джаспър.

Джесика лежеше на една страна със затворени очи, бонето й се беше килнало, памучната й рокля се беше набрала над коленете. Сайлъс я обърна по гръб и видя дълбока рана на челото, от която се стичаше кръв по огромен, остър камък. Усети студ, сякаш бе минал през гъста сянка. Тя дишаше, но раната имаше нужда от шевове и почистване, за да не се инфектира и да се стигне до гангрена. Типи дотича при него.

— Ще ни трябват кърпи, Типи.

— Веднага, мистър Сайлъс.

Със свито сърце, той развърза бонето на Джесика и го притисна към раната, след това дръпна роклята й върху краката. Мили боже. Какво правеше това момиче в керван, облечено в избеляла памучна рокля и кални ботуши? Къде е бил умът на баща й, когато я е накарал да се подложи на това пътуване? Ами неговият акъл къде беше, та се съгласи?

Джесика отвори очи.

— Не мърдай — рече тихо той.

— Какво стана?

— Беше изхвърлена от капрата.

Типи се отпусна до него с кърпите и огромните й очи заблестяха от ужас.

— О, Джесика — изпъшка тя.

— Добре съм, Типи.

— Да се уверим — реши Сайлъс. Чу плача на Джошуа откъм задната част на каруцата. — Типи, аз ще се погрижа за нея. Ти върви при сина ми.

— Моля ви, мистър Сайлъс, Нека остана.

Джесика посегна към ръката й и я стисна.

— Послушай го, Типи. Джошуа има нужда от теб.

Сайлъс притисна кърпа към раната, за да спре кървенето, докато опипваше раменете и ръцете й за счупени кости. След това опипа коленете и глезените.

— Имаш ли чувството, че нещо е счупено?

— Не, само ми се гади и ме боли главата.

— Ударът беше силен, имаш голяма рана. Пробвай да раздвижиш ръце и крака.

Джесика послушно протегна единия крак, след това и другия. Размърда ръце.

— Виждаш ли? Добре съм — промърмори сънено тя.

Сайлъс обаче имаше съмнения.

Джереми беше донесъл превръзки и мехлем, а кочияшът на каруцата зад Джесика донесе ведро с дъждовна вода.

Сайлъс чу как Типи успокоява Джошуа, докато двамата с Джереми се грижеха за раната на Джесика. Тя лежеше пребледняла, апатична и те се колебаеха какво да направят. Щом почистиха кръвта, раната не изглеждаше толкова страшна, колкото се страхуваха. Костта не се виждаше, но тя имаше нужда от спешни грижи, за да не се получи инфекция. Дали да я качат в каруца и да я заведат на лекар в Ню Орлиънс, или да повикат лекаря тук? Накрая решиха, че друсането няма да й се отрази добре, а ще изгубят прекалено много време, докато се опитват да открият лекар в непознатия град.

— Да накараме Томахок да я погледне — предложи Джереми. — Неговите сънародници лекуват подобни рани от стотици години.

Индианецът вече се въртеше наблизо, а по обикновено безизразното му лице се беше изписала загриженост. Вниманието, с което Джесика се отнасяше към хората, бе спечелила предаността му.

— Листа от алое — каза той. — Растат наоколо.

— Направи, каквото можеш — подвикна Джереми, но разузнавачът вече бе изчезнал в гората.

Керванът бе спрял и сред хората се разнесе новината за нещастието, сполетяло Джесика. Щедростта и доброто й отношение към децата бе стоплило сърцата на онези, които бяха подозрително настроени, така че пътниците наслизаха от каруците, взираха се към нейната, но от многобройните инциденти по време на пътуването вече знаеха, че е най-разумно да стоят настрани и да останат при семействата и животните си.

Томахок Лейси се върна с растение с тъмнозелени листа, от които стърчаха тъмнозелени бодли. Сайлъс и Джереми се отдръпнаха, за да му направят място да коленичи до Джесика. Тя ту припадаше, ту идваше в съзнание, но отвори очи, когато той свали превръзката.

— Ще помогне, мис Джесика.

— Благодаря ви, мистър Лейси.

Разузнавачът разряза няколко кактусовидни листа и оттам потече бистър сок, който той остави да капе върху раната.

— Рана нагоре и надолу — рече Томахок и размаха вертикално ръка към Сайлъс и Джереми. — Не е права. — Той разряза хоризонтално въздуха. — Това добре. Кожа може да бъде изтеглена, за да зарасне.

Джереми започна веднага да разкъсва кърпата на ивици. Томахок го спря.

— Рана трябва първо да бъде почистена с вода, възвряла на огъня.

— Преварена ли? — уточни Сайлъс.

Индианецът кимна.

— Ако не… ако не… — той се опита да намери английската дума.

— Зараза, инфекция — помогна му Джереми.

Разузнавачът кимна отново.

— Ако не инфекция, тя ще добре — обясни той. Прокара пръсти по слепоочието. — Може белег.

— Много съм ти благодарен — каза Сайлъс с надеждата прогнозата на Томахок да е точна и да не се наложи да се прилага обичайното средство против инфекции. От мисълта за нажежено до червено желязо, притиснато към раната на Джесика, или за игла и конец, които пробождат нежната й кожа, му се догади и той пропъди образа. Донесоха преварена вода и Томахок почисти раната, отново сложи алое и стегна главата на Джесика с лента от кърпа, за да притисне краищата на раната заедно. Сайлъс и Джереми заговориха за следващата си стъпка. Решиха Сайлъс да положи главата на Джесика на рамото си и да я подаде на качилия се в каруцата Джереми. След това Сайлъс се качи бързо и двамата настаниха удобно Джесика върху сламеника й.

— Ще остана при нея — заяви той. — Ако вдигне температура, някой ще трябва веднага да препусне, за да доведе лекар. Кажи на Типи да остане при Джошуа в моята каруца.

— Може и да не се разбереш с Типи по този въпрос. Тя ще иска да остане при господарката си.

— А пък аз искам да съм със съпругата си — отсече Сайлъс с тон, който прекрати споровете.

— Ще разпоредя керванът да спре. Ще нощуваме тук — реши Джереми. — Ще донеса и лауданум. Съпругата ти ще има зверско главоболие.

Джесика отвори очи, докато Сайлъс гласеше мрежата за комари.

— Ще живея ли? — попита тя.

На Сайлъс му се стори, че долови закачлива нотка в гласа й. Коленичи и приглади косата й назад от превръзката.

— Да — потвърди. — Главата ти е прекалено твърда някой камък да ти види сметката.

Лека усмивка трепна по устните й.

— Жалко за теб — натякна тя.

Сайлъс въздъхна подигравателно.

— Още повече ми е жал за камъка.

Джереми се върна с лауданума в компанията на местен фермер, който беше дошъл, за да пресрещне кервана с пресни хранителни продукти за продажба. Смяташе, че приятелят му трябва да чуе новините, които човекът носеше. Сайлъс обаче реши, че това може да почака, докато не даде на Джесика лъжица от червеникавокафявата горчива течност, която да успокои болката й.

Тя простена, когато той вдигна главата й и задържа лъжицата пред устата й.

— Какво е това?

— Ще се почувстваш по-добре. Отвори широко уста.

Тя направи физиономия и преглътна, а Сайлъс бързо й подаде нова лъжица с вода, за да отмие лошия вкус.

— Къде е Типи? — попита тя.

— Със сина ми.

— Ти защо не си при него?

— Защото съм тук с теб.

Очите й започнаха да се затварят.

— Добре.

Фермерът разказа новини, които накараха противниците на Томахок Лейси да се изчервяват от срам всеки път, когато помислеха за него от този ден насетне. Докато пътниците прекосяваха Джорджия и Алабама, за възмущение на мнозина разузнавачът бе заобикалял малкото градове и селища на север и ги бе превел през гъсти гори, блата и тресавища, труднопроходими, но много по-сигурни от южните граници на щатите. Някои се възползваха от всяка възможност, за да критикуват пътищата, които разузнавачът избираше. Веднъж един от преселниците изгуби каруцата си на наклон и обвини Томахок. Човекът дори вдигна железен прът срещу разузнавача, но Джереми се намеси, изтръгна оръжието от ръцете му и му напомни, че загубата се дължи на собствения му мързел. Трябвало е да върже едно от колелата или поне да прикрепи дънер отзад на каруцата, за да намали скоростта по стръмния хълм.

Освен това непосредствено преди да потеглят от Южна Каролина, преселниците бяха научили, че Санта Ана вече не представлява заплаха. Бил заловен, когато армията на Сам Хюстън разгромила мексиканците при Сан Хасинто. Затова не спираха да питат защо трябвало да пътуват на юг към Ню Орлиънс и да пресичат Сабин, за да влязат в Тексас.

Джереми предложи на всички, които искат да се отделят от кервана и да тръгнат по първоначално начертания път, да се чувстват свободни да го направят. Няколко семейства се отделиха. Мускогите нямало да посмеят да нападнат, настояваха те, имали познати в Роанок в Джорджия и им били обещали да ги посетят, когато керванът минава оттам. Сайлъс научи от фермера, че в края на пролетта селището Роанок било нападнато и изгорено до основи и повечето бели семейства били изклани. А в окръг Чеймбърс в Алабама избухнало въстание, тъкмо там пътниците се надявали да купят нови провизии и да пуснат писмата си. Благодарение на мъдрите съвети на Томахок керванът от Уилоу Гроув бе пощаден от въстанието на мускогите.

Останалите новини на фермера бяха още по-шокиращи и притеснителни. В началото на месеца отряд команчи нападнал селище в източната част на Тексас. Изгорили живи семействата в домовете им, изнасилили жените, подложили хората на жестоки мъчения, убили патриарха на клана Джон Паркър и отвлекли десетгодишната му внучка Синтия Ан.

— Мили боже — въздъхна Сайлъс и си представи как отвличат пищящия Джошуа на гърба на бърз индиански кон, а скалпът с червената коса на Джесика виси на копието. — Точно натам се бяхме отправили.

— Тъкмо затова трябва да оставиш Джес и Джошуа в Ню Орлиънс — напомни му Джереми.

Джесика спеше, когато Сайлъс се върна в каруцата. Той седна до нея и от време на време мереше пулса й, поставяше ръка на челото й, за да провери дали няма температура, и непрекъснато я наблюдаваше за плитко и накъсано дишане. След като цял час бдя съсредоточено над нея в неудобното седнало положение, той протегна крака и се облегна на едната страна на каруцата. Чуваше как хората от кервана се готвят за нощуване. Мади му донесе вечеря. Типи доведе Джошуа и Сайлъс им позволи за кратко да видят Джесика, след това ги изпрати да си лягат. Падна мрак и той запали лампа, намери смачкана възглавница, която да подложи под гърба си. Бе една от кадифените, които му напомняха какво е изоставил. Постави я зад себе си и усети нещо твърдо. Издърпа възглавницата и откри, че вътре има тетрадка, пъхната в незашит край, нещо като джоб. Сайлъс любопитно я извади. Беше подвързана в червена кожа, същата, в която Джесика пишеше през дългите еднообразни дни на пътуването. Задържа я в ръце, сякаш бе попаднал на Светия Граал, и си припомни думите на Джереми: „Знаеш ли, че пише дневник? Жените доверяват всичко в дневниците си. Защо не надникнеш в него и сам не се увериш?“.

Сайлъс провери дали Джесика спи дълбоко. Дишаше равномерно. Плътта над превръзката беше хладна, когато я докосна. Нагласи отново мрежата против комари, облегна се на възглавницата и скръсти ръце. Червената тетрадка блестеше като рубин на една ръка разстояние. От време на време замахваше, за да прогони комар, вееше си и се вслушваше в нощните звуци, които изпълваха нощната тишина. Най-сетне, тъй като не можа повече да удържи любопитството си, след като погледна отново затворените очи на съпругата си, той се пресегна към тетрадката.