Лийла Мийчам
Розите на Съмърсет (25)

24.

 

— Джеси, мислиш ли, че е разумно? — попита Юнис и във въпроса се прокраднаха нотки на укор, докато наблюдаваше как дъщеря й прибира малките яркооцветени, ръчно резбовани кубчета в торба. — Съпругът ти би трябвало да организира тази първа среща със сина си.

— Ако чакам той да ме представи на момчето, може да се наложи да се запознаем, когато стигнем в Тексас. Малодушието не се преодолява лесно.

— В това отношение май грешиш за Сайлъс, Джеси. Той сигурно мисли за сина си, който все още тъгува по Лети, и за Елизабет, която се е надявала момичето да му стане мащеха. Може би изчаква подходящо време, за да те представи на Джошуа.

— И кога точно ще настъпи подходящото време, мамо? Седмица след като потеглим за Тексас ли? Колко ли неудобно ще се почувства момченцето?

Джесика пъхна и последното шарено кубче в торбата. Те бяха двайсет и шест и на всяка страна бяха нарисувани по една буква, по една цифра, както и домашни животни, огради, пасища, навеси и екипировка, всичко прекрасно оцветено от Типи. На Джесика й хрумна, че този подарък е подходящ за запознанството с доведения й син. Измисли всичко една вечер, докато лежеше будна и се питаше как ще успее — не да измести Лети от сърцето на Джошуа, — ами, поне да се сприятели с него. Не разбираше нищо от гледане и възпитание на деца и никога не бе изпитвала желание да роди. Сподели с Типи идеята.

— Искам нещо, което да послужи и като средство за обучение, и като играчка — бе обяснила тя и въображението на Типи веднага я отведе при талантливия дърводелец на „Уилоушайър“. Двамата създадоха онова, което сега Джесика се канеше да отнесе в „Куинскраун“. Имаше и пръчка кон, главата бе изваяна и боядисана по образа на любимата й Джингъл Бел, която разбра, че трябва да остави.

— Освен това — добави Джесика, — съпругът ми напълно забрави за съществуването ми.

Видя се със Сайлъс един-единствен път след венчавката. Две седмици по-късно, на първи февруари, в деня, в който трябваше да се венчае за Лети, той изпрати послание по слуга, че същия следобед ще я посети, и тя излезе да изчака пристигането му на верандата на горния етаж. Предполагаше, че ще я обземе презрение, ала сърцето й се качи в гърлото, когато го видя възседнал дългокракия си жребец, най-красивия мъж, когото бе виждала — съпруга й, — и доста старичък, напомни си тя, при това застъпник на робството до мозъка на костите, факт, който не биваше да забравя.

Шокирана и разгневена от реакцията си, слисана, тя бързо се шмугна вътре, преди той да я зърне и погрешно да реши, че няма търпение да го види. Когато се срещнаха на по чаша чай в малкия хол, тя притисна буза до неговата. Сайлъс не остана във възторг от това посрещане, но и той се държа сравнително студено. По нищо не личеше, че датата е била важна за него. Беше дошъл, за да й даде списък със задължителните и забранените неща, над които да помисли, докато се приготвя за пътуването и оборудва каруцата си, доставена предишния ден. Очевидно нямаше да пътуват в една и съща „прерийна камила“, както наричаха превозното средство. Баща й беше купил за нея и Сайлъс отделни каруци като сватбен подарък. Скандалът, че женена двойка не живее заедно — въпрос, който обсъждаха всички клюкари в Южна Каролина, — щеше да ги съпроводи до Тексас.

— Честно да ти кажа, надявам се съпругът ти наистина да е забравил за теб — отвърна Юнис. — Никой не знае на какво ще се натъкне керванът на път към Тексас и какво ви чака там, дори да пристигнете. Елизабет е съгласна с мен. Тя не може да си намери място от страх за Джошуа.

Джесика се обърна към огледалото, за да нагласи бонето си и за да не види майка й, че я измъчват същите тревоги. Седмичникът „Чарлстън Куриър“ пишеше за въстание в Тексас, а вчера прочетоха репортаж, че шейсет хиляди мексикански войници, водени от Санта Ана, безжалостния мексикански главнокомандващ, са пресекли Рио Гранде, за да смажат тексаските сили веднъж и завинаги. Сайлъс беше пресметнал, че пътуването до Тексас ще отнеме пет месеца, включително и забавянето по пътя, което означаваше, че ще пристигнат не по-късно от края на юли. Въпросът бе какво ще заварят там. Опожарени земи? Враждебно настроени мексикански войници, които чакат да ги пленят? Дали покупката им на земя щеше да бъде призната?

Тя сви рамене, за да прогони тревогите, които я измъчваха в момента.

— Къде е Типи? Тя ще дойде с мен в „Куинскраун“. Искам да види изражението по лицето на момчето, когато му подаря играчките.

— За бога! — изпъшка Юнис. — Трябва ли Типи да споделя всичко? Това ще бъде личен момент между теб и доведения ти син, а също и с Елизабет, когато се изправиш пред нея като снаха. Какво ще направиш, ако Елизабет ви покани на чай? Нима ще настояваш и Типи да е с вас? Пожали момичето и го остави тук.

— Типи сама ще отиде в кухнята, мамо — подчерта Джесика и взе торбата. — Заради мен тя проявява уважение към мястото, което са й отредили други. Не искам да пропусне реакцията на момчето.

 

 

Сайлъс се постресна, когато видя герба на семейство Уиндъм на двуместната карета с един-единствен кон пред верандата на „Куинскраун“. Мъжете от семейство Уиндъм едва ли биха избрали този превоз. Сигурно Юнис Уиндъм бе дошла да предложи маслинова клонка на старата си приятелка и майка на снаха й след напрегнатото начало на роднинските отношения между двете плантации. Или пък — невъзможно — Джесика бе дошла на гости?

Сайлъс скочи бързо от коня и го шляпна по хълбока. Жребецът хукна към коняря, който щеше да се погрижи за него.

Откъм хола долитаха гласове — и смях, какъвто не бе чувал отдавна. Той надникна и видя Джесика и прислужницата й да седят на пода със сина му, да разглеждат кубчета от пъстро дърво, натрупани едно върху друго. Майка му наблюдаваше какво става от креслото си пред камината и очевидно се забавляваше, въпреки че не Лети си играеше на пода с внука й.

— А, бе, ве… какво следва, Джошуа? — попита Джесика.

— Де! — изписка очарован синът му. — Чичо Морис ме научи.

Типи, прислужницата, изръкопляска с едрите си ръце.

— Ти си тъй умен! — извика тя.

— Знам — заяви уверено Джошуа. — Може ли да направим ферма?

— Разбира се — съгласи се Джесика.

Сайлъс прочисти гърло и пристъпи напред.

— Може ли да се присъединя към веселбата?

Джошуа скочи в мига, в който го видя.

— Татко, татко! Ела да видиш какво ми донесоха Джесика и Типи! — Сграбчи баща си за ръката и го поведе към пръснатите кубчета на пода. — Има числа и картинки и мога да си направя ферма с животни и всичко! Виждаш ли? — Джошуа му подаде кубчетата с обор и крава, за да може баща му да ги разгледа.

— Виждам — кимна Сайлъс.

— Виж, има още! — Джошуа яхна пръчката кон. — Имам си пони с истинска глава. Дий, конче, дий! Дий! — С оглушителен вик той хукна из стаята на красивия си жребец само с глава.

Джесика се беше изправила. Типи също бе скочила. Прислужницата скръсти ръце пред престилката и отстъпи от групата, за да се скрие в сенките на стаята с наведена глава.

— Добър ден, мистър Толивър — поздрави Джесика и приглади гънките на роклята си. — Надявам се, не възразявате, че се натрапих в дома ви.

— Посещението ви ми е изключително приятно, мис Уиндъм.

— Хрумна ми идеята за тези играчки, а Типи ги направи. Така можах да се запозная със сина ви.

— Много мило, мис Уиндъм.

Джошуа спря коня си до тях.

— Джесика. Тя се казва Джесика, татко. Двете с Типи ще дойдат с нас в Тексас.

— И аз така знам — потвърди Сайлъс и задържа погледа на Джесика.

Елизабет се надигна от стола си.

— Да вървим в кухнята да направим чая, Типи. Може да покажеш на готвачката ни как да изрязва сандвичите по начина, по който бяха направени миналата година на рождения ден на мис Джесика.

— С удоволствие — съгласи се Типи.

Джошуа отново бе на пода, очарован от кубчетата, конят, засега поне, бе забравен.

— Благодаря — кимна Сайлъс, прихвана младата жена за лакътя и я дръпна настрани от сина си. — Аз… наистина не знаех как да уредя среща между вас с Джошуа. Трябваше да я организирам по-рано. Простете ми за нерешителността.

Джесика махна с ръка.

— Напълно разбираемо, мистър Толивър. Синът ви е изключителен. Сигурна съм, че ще станем много добри приятели.

— Той знае ли, че сте ми… съпруга?

— Прецених, че не е нужно да го обърквам с подобна информация. Положението ни… лесно ще успеем да скрием факта за по-подходящ момент.

— Много разумно… Джесика.

Тя се усмихна едва забележимо, светлината, озарила лицето й, бързо помръкна, но не чак толкова, че Сайлъс да не забележи.

— Сайлъс… — произнесе замислено името му тя. — Трябва да свикна да ви наричам така.

— Няма да е толкова трудно, колкото да свикнете да се обръщат към вас с госпожо Толивър.

— Не по-трудно от това да повярвам — отвърна тя и Сайлъс разбра причината за изчервяването й. Беше встъпила в брак, който можеше и да не стане истински. Той нямаше нищо против възможността двамата никога да не споделят едно легло. Вече си имаше наследник на „Съмърсет“.

— Радвам се, че дойдохте — продължи той. — Бях решил утре да дойда у вас с информация, която може и да ви зарадва.

Паника проблесна в тъмните й очи.

— Нали не сте отменили заминаването?

Обзет от любопитство и силно изненадан от реакцията й, той попита:

— Щяхте ли да се зарадвате?

Тя го погледна недоумяващо, но само в първия момент. Сайлъс забеляза колко бързо умът й потисна изненадата.

— Смея да твърдя, че това ще ни постави в положение, което нито един от двамата не желае, така че логиката ми подсказва, че новината няма да ми хареса. Глупаво беше да задавам подобен въпрос.

— Не мога да си представя някога да проявите глупост, Джесика. Информацията е следната. Ще пътуваме към Ню Орлиънс и предлагам да останете там на хотел с Джошуа, докато не се уверя, че земята в Тексас е моя. Прислужницата ви, разбира се, ще остане с вас. Когато установя, че всичко е наред, ще изпратя хора да ви доведат. „Уинторп“ ще ви хареса. Отсядал съм там и преди. Намира се в Гардън Дистрикт, държи го двойка англичани, които разбират от южняшко гостоприемство. Ще ви дам адреса, за да го оставите на майка си и приятелки, ако искат да ви пишат.

Сайлъс очакваше тя да въздъхне облекчено. Вместо това дребното й лице, обсипано с лунички, се напрегна.

— Разбира се, че ще остана заради Джошуа — каза тя, но гласът й потрепери от разочарование. — Сигурна съм, че се тревожите за опасностите, които го грозят. — Тя вирна брадичка и му обърна гръб. — Крайно време е да се прибираме. Бъдете така любезен да ме заведете в кухнята, за да повикам Типи.

Сайлъс остана поразен, че я е обидил. Бе толкова очевидно, че му се сърди, колкото ясно се виждаха и червените кубчета, пръснати по пода. Мили боже, какво толкова каза, та я обиди? Напълно объркан, той попита:

— Събрахте ли си багажа, готова ли сте за тръгване? Не забравяйте, че три четвърти от каруцата е за провизии.

Единствения път, когато я видя след бракосъчетанието, той настоя да не носи нищо, без което може да мине. По-късно, когато се настанят, щяха да им изпратят вещите в селището нагоре по реката от Мексиканския залив. Като водач на кервана, той се беше срещал с групата си много пъти и непрекъснато им напомняше да не товарят излишен багаж. Наръчници, статии от вестници и писма от хората, които вече бяха направили петмесечния преход предупреждаваха, че на заселниците се налага да изхвърлят ненужните вещи, за да олекотят товара в местата с труден терен или в случай на спешна нужда. Пътищата на Запад бяха осеяни с изхвърлени вещи — мебели, дрехи, завивки, книги, екипировка, музикални инструменти, — на които пътниците след тях попадаха и вземаха, за да ги ползват. Беше дал на Джесика списък с предложения, с които да замени тежките и непрактични вещи, като свещи вместо газени лампи и няколко ката дебели, топли дрехи вместо сандъци, пълни с фина коприна и сатен. Сайлъс бе напълно сигурен, че половината от елегантните дрехи на Джесика ще бъдат изоставени по пътя.

— Готова съм, мистър Толивър — отвърна тя с леден глас. — Не се тревожете, облекчена съм, че новината за деспота, решил да подчини тексасците, не ви е спряла. Вече съм напълно готова да заявя на всички от Пътя на плантациите, от Уилоу Гроув, на семейството си и на целия щат Южна Каролина същото, което господин Дейвид Крокет казал пред избирателите си, когато бил победен на изборите за Конгреса: „Я всички да вървите на майната си. Аз пък заминавам за Тексас“.