Лийла Мийчам
Розите на Съмърсет (21)

20.

Разследването на причината за пожара не откри нищо, с което да потвърди подозренията на Сайлъс за умишлен палеж.

— Сигурно искра от някой от комините на робите е подпалила огъня, мистър Толивър — заяви областният шериф.

— Снощи нямаше вятър. Как е възможно?

— Дори най-слабият порив може да понесе искра.

— И тя да запали и изгори и десетте каруци?

Вместо отговор човекът сви рамене.

Два дена преди крайния срок на Карсън Уиндъм, на пети януари, заслепен от ярост, Сайлъс оседла жребеца си и препусна към „Уилоушайър“. Когато икономът уведоми господаря на имението, че е пристигнал, Карсън нареди:

— Покани го в библиотеката, Джона. Ще го приема там.

— Той не иска среща с вас, мистър Карсън. Дошъл е заради мис Джесика. Чака в коридора. Да й съобщя ли, че има посетител?

Карсън се стресна. Значи, преди да вземе решение, Сайлъс искаше първо да провери дали дъщеря му е съгласна да му стане съпруга. Не бе предполагал, че решението му ще зависи от съгласието на Джесика. Умен ход, благороден. Карсън усети как го бодна паника. Ами ако радикално настроената му дъщеря откаже на Сайлъс, който също бе робовладелец, и избере да замине в манастир? Вече бе наясно, че тя умееше да приема пораженията. Нямаше обаче да го направи, докато той я заплашваше, че ще се разправи по свой начин с Типи и Уили Мей.

— Покани мистър Толивър в хола и изпрати дъщеря ми при него — нареди той.

Джона се поклони.

— Добре, мистър Карсън.

Сайлъс стана от канапето с пълнеж от конски косъм, когато Джесика влезе с бърза крачка, а богатата пола на роклята й се развя над пластовете колосани фусти. Беше отслабнала, под очите й се виждаха тъмни кръгове като полумесеци, които скриваха пръснатите там лунички. Изглеждаше невероятно млада, почти дете, безцветна като овесена каша в сравнение с красивата, слънчева Лети. Болката го прониза между ребрата като горещ остен и едва не го накара да избяга от стаята, но той намери сили да се поклони леко.

— Мис Уиндъм, доколкото ми е известно, знаете защо съм тук.

— За съжаление знам, мистър Толивър — отвърна тя. — Да седнем и да поговорим.

Сайлъс разпери раздвоения край на палтото и отново седна.

— Добре — съгласи се той. — Доколкото разбрах, имате неприятности с баща си, а аз също съм с вързани ръце и крака. Той обясни ли ви в какво положение се намирам?

— Баща ми никога не обяснява. Той нарежда. Искам да чуя от вашата уста защо ще изоставите момичето, което обичате — и което ви обича, — за да се ожените за мен.

Сайлъс трепна. Тя може и да изглеждаше като недорасла девойка, но говореше като зряла жена, която умее да се владее. Добре, тогава. Той беше дошъл, за да сложи картите си на масата. Нямаше да скрие нищо, както бе крил досега от Лети. Нямаше да пощади това момиче от истината за мъжа, с когото имаше вероятност да прекара остатъка от живота си. Нека тя сама реши дали иска да се омъжи за човек, който можеше да бъде купен за цената, предложена от баща й.

Затова отговори на въпроса й, не изпусна абсолютно нищо за амбициите си, не скри колко му е неприятно настоящото положение в „Куинскраун“. Джесика го изслуша в пълно мълчание, големите й кафяви очи следяха всяко негово движение, когато той ставаше, за да крачи из стаята, прокарваше ръце през косата си, типичен жест за членовете на семейство Толивър, когато бяха развълнувани. Един въпрос не му даваше мира. Покрай тревогите за положението си той беше забравил да се поинтересува.

— Какво ще стане с вас, мис Уиндъм, ако… ако не се омъжите за мен? — попита, когато най-сетне, емоционално изтощен, бе сложил всичките си карти на масата и се бе върнал на стола си.

И тя му разказа. Сайлъс я изслуша, обзет от безмълвна почуда.

— Мили боже! — възкликна той. — Баща ви ще ви изпрати на подобно място?

— Да, сър, вярвайте ми, ще го направи — каза Джесика. — Няма да му трепне окото. — Тя стана от стола, за да подкладе огъня, и пламъците хвърлиха отблясъци по замисленото й лице. — Страстта на семейство Толивър, за която говорите… която не сте в състояние да изоставите дори заради голямата си любов — тя му отправи тънка усмивка, — ще бъде осъществена на гърба на робите, доколкото разбирам.

— Това е начинът — потвърди Сайлъс.

Тъмните й очи заискриха.

— Нали сте запознат с възгледите ми против робството?

— Да.

— Нали разбирате, че предпочитам да се съвкупя с катър, вместо с робовладелец.

Сайлъс, стреснат от разпалените й думи, неочаквано бе обзет от гняв и паника — нима това означаваше, че момичето ще откаже да се омъжи за него?

— Може и така да е, мис Уиндъм, но след като ще говорим напълно открито, катърът може да се окаже единственият ви избор, ако влезете в манастир.

Тя поруменя.

— Лети запозната ли е с промяната в плановете ви?

Той очакваше този въпрос и отговори искрено, доколкото болката му позволяваше.

— Все още не. Исках първо да съм сигурен във вашето одобрение.

Джесика изви леко устни.

— Виждам, че обичате да залагате на сигурно.

— Една от многото ми слабости.

— Поне не заобикаляте истината.

— Не и в този случай.

— Тогава, мистър Толивър, позволете ми да кажа следното. Струва ми се, че ще успея да стана съпричастна на движещата сила, която сте наследили, макар във вашата да няма много благородство. Манията си е мания. Човек не може да я изгребе от кръвта като мазнина от сос. Ненавиждам… страстта, която ще ви тласне към крайностите, на които сте склонен, за да постигнете целите си, но разбирам усещането и изглежда, съм безсилна да го променя.

Джесика върна машата на място и се завъртя решително с гръб към камината.

— И така, мистър Толивър, двамата с вас нямаме друг избор, освен да се свържем в брачен съюз. Съмнявам се, че от мен ще излезе добра съпруга, съмнявам се, че ще ви обикна, както и не очаквам вие да сте съпруг, който изпитва някаква обич към мен. Във връзка със съвкупленията — готова съм да консумираме брака си единствено за да родя деца. Разбрахте ли ме?

Сайлъс кимна, неспособен да проговори.

— Ще нараним Лети неописуемо много — продължи Джесика, — а малкото ви момченце ще изгуби любящата майка, която очаква и която аз няма да успея да заменя, но предполагам, че сте премислили всички тези възможности.

Сайлъс си пое дъх и избърбори:

— Да, да, премислил съм ги.

Замисли се за Лети и топлото й тяло, което така и нямаше да опознае. Каза си, че Джошуа никога няма да се радва на нежни грижи. Осъзна, че ще трябва да изживее живота си с тази малка харпия. Що за мъж би приел подобен договор с дявола? Само човек от семейство Толивър, отговори вътрешният му глас. Преглътна киселата слюнка, събрала се в устата му.

— Искате да кажете, че приемате предложението ми?

— Предложението на баща ми, мистър Толивър. Има разлика. Нека сега отидем в кабинета му, за да му съобщим решението си.