Лийла Мийчам
Розите на Съмърсет (70)

69.

Беше началото на октомври 1866 година, когато Джесика най-сетне начена трийсетата година, в която записваше събитията в живота на семейства Толивър, Уоруик и Дюмонт. Една сутрин, с леко сърце, тя отвори твърдата подвързия на новата си тетрадка в стаята, която вече използваше за кореспонденция, след като предаде управлението на къщата на Присила. Щом връчи короната, тя отстъпи и дневната на снаха си и й оставаше единствено да прехвърли писалището си в новия си апартамент. Есента нахлу с неочаквана сила, със студени дъждове, които шибаха прозорците, но в камината пламтеше огън. Петюния беше донесла поднос чай.

Джесика се приведе над празната бяла страница. Откъде да започне, за да е всичко точно и ясно, дори когато спомените й започнат да избледняват и настъпи краят на ерата, която познаваше вече четирийсет и девет години? Днес беше рожденият й ден. Наля си чаша чай и се замисли. Имаше ли друго място, откъдето да започне, освен от мястото, на което беше родена?

„Родината“, както много от кервана от Уилоушайър наричаха Южна Каролина, бе наказана с небивало ожесточение, когато генерал Шърман мина през Юга. Инфраструктурата бе напълно съсипана. Железници, мостове, пътища, кейове, фабрики за преработка на памук и складове бяха съборени. Плантациите бяха разграбени, домове, постройки и поля бяха изгорени до основи, добитъкът бе откраднат или заклан, селскостопанската техника — счупена. Нито едно от трите плантаторски семейства — Уиндъм, Уоруик и Толивър, — които бяха останали, не се спаси от съсипията. Сега Майкъл живееше със семейството си в двустайна барака на мястото, където навремето бе „Уилоушайър“. Един от братята на Джереми бе убит, докато се опитвал напразно да защити семейната собственост, а другият бе събрал каквото бе останало и бе завел семейството си в Южна Америка, където щеше да започне отначало. Морис бе починал от сърдечен удар скоро след като армията на Шърман бе достигнала Кълъмбия, столицата на Южна Каролина, а синовете му бяха загинали в битката при Шайло. Лети и дъщеря й бяха заминали да живеят при сестра й в Савана.

Джесика си каза отново: „Започни оттам, откъдето започна всичко“.

Богатите семейства Уоруик и Дюмонт от Тексас бяха по-приятна тема за писане. Джереми и Анри се бяха справили добре във финансово отношение — Анри доста добре, а Джереми блестящо. Всичко, до което се докоснеше Джереми, се превръщаше в злато, а и той настояваше да му се плаща в злато. През април американската телеграфна компания, в която притежаваше много акции, бе погълната от „Уестърн Юниън“ и така стана най-голямата компания за телеграми в страната, а Джереми забележително богат човек. Махваше с ръка винаги когато някой повдигнеше въпроса за успешните му начинания. Сърцето му бе отдадено на дърводобивната индустрия и оптимизмът му не пресъхваше.

— Истинското богатство на Тексас, приятели, е в дървения материал — настояваше той. — Почакайте и ще видите.

Живите му синове се задомиха и родиха много внуци на родителите си. Най-големият, с година по-голям от Върнън, бе наречен Джереми III. Камилия през смях наричаше момчетата, които носеха името на съпруга й, „Джереми бащата, Джереми сина и Джереми светия ужас“.

Блокадата бе попречила на Анри да внесе стоки от Европа, но връзките му с французите, които имаха завидно присъствие в Мексико и открай време проявяваха симпатии към каузата на Конфедерацията, отчасти намалиха загубите. Като използваха дипломатически имунитет, френските куриери пренасяха стоки през тексаската граница, а онова, което не можеха да пренесат, го внасяха контрабандно. Анри бе последвал съвета на Джереми и също бе депозирал средства в северна банка преди началото на войната. Той напълно споделяше ентусиазма на приятеля си, че Тексас ще се развива благодарение на хората от Юга, които търсеха ново начало в щат, който не е съсипан от войната. Убеден, че ще стане точно така, той бе купил парцели в Хаубъткър, за да дава под наем и за живеене, и за търговия.

Единствено Арман от синовете на Дюмонт се ожени и му се роди здраво момченце, което родителите кръстиха Ейбъл. Беше на същата възраст като Джереми III и всички очакваха с Върнън да се сприятелят и сближат като дядовците и бащите си.

Страницата бе все още празна, докато Джесика мислеше какво — и доколко — да включи от семейната история през последните седемнайсет месеца. Без да се съобразява със завистта и личната омраза към семейство Толивър, общността бе на мнение, че трябва да им се отдаде дължимото, че семейното име е излязло от войната по-влиятелно от когато и да било. Изходът от събитията бе реабилитирал възгледите на Сайлъс. На мнозина им се искаше да се бяха вслушали в мъдрите му думи и съвети и да бяха последвали примера му. Томас, често критикуван, че не е нарамил пушка, за да се бие на юг, бе сочен като един от най-смелите защитници на родния си щат, а за Джесика се носеха легенди, които бяха записани в аналите на Хаубъткър… но Джесика си беше просто Джесика.

„Съмърсет“ беше сред малкото плантации в източен Тексас, които се надигнаха от пепелта здраво стъпили на земята, напълно способни да оцелеят. Сайлъс бе успял да изпрати огромен товар памук в Англия преди съюзническата блокада и сега хиляди долари чакаха да бъдат взети след войната. Освен парите, които Томас с удивление научи, че майка му е скрила в банка в Бостън, синът й разполагаше с приходи, за да подмени изхабените машини и старите животни, да поправи каквото се налагаше, да плати на бившите роби толкова щедро, че малцина го напуснаха. Същата година реколтата беше добра и търговията с памук на пазарите в Севера и в Европа бе подновена с нови сили.

Върнън беше почти на година и половина и бе радостта на живота им. Той успешно бе запълнил празнотата, останала след смъртта на Сайлъс. Имаше моменти, когато Джесика наблюдаваше внука си и плачеше, че Сайлъс не опозна детето. Таеше и тревогата, че когато порасне, на малкия ще се отрази напрежението между родителите му, но се утешаваше с мисълта, че когато той станеше достатъчно голям, за да го усети, бракът им щеше да се крепи на внимание и взаимно търпение, което можеше да мине за обич. От известно време Присила сякаш бе станала нова жена, по-жизнена, по-свободна, по-весела, по-щастлива. Джесика нямаше доказателство, че майор Дънкан е отговорен за промяната, но всичко започна през седмицата, когато бе открито новото училище. Присила грееше. Джесика бе сигурна, че щастието й няма нищо общо с преподаването на числа, букви и писане на група гърчещи се, кискащи се немити чернокожи деца, затворени в гореща стая. Тя се досети на какво се дължи игривият кикот на Присила, блестящите очи, наперената походка, защото бе изпитала същото през нощите, прекарани със Сайлъс.

Джесика не казваше и дума за подозренията си. Надяваше се единствено снаха й да бъде дискретна, а Томас да остане сляп за причината, предизвикала промяната у Присила. Постепенно младата жена се отърси от стеснителността, нерешителността и страха, който бе станал по-силен, откакто се омъжи за Томас — или защото се бе омъжила за Томас, поне според Джесика. Само че синът й не забелязваше нищо.

— Преподаването ти се отразява добре — подхвърли той на съпругата си и Джесика забеляза, че я наблюдава с нов интерес. Дори започна да се прибира у дома по-рано и първоначално Джесика се уплаши, че подозира нещо, но се оказа, че единственото му желание е да е у дома със съпругата и сина си. Джесика се извиняваше след вечеря и си намираше претекст да ги остави сами в хола, за да прекарат вечерта заедно.

Очевидно и любовният им живот се бе подобрил. Една сутрин Джесика слезе за закуска и откри, че е сама.

— Къде са синът ми и снаха ми? — попита тя Петюния.

— Още не са станали — отвърна икономката с глуповата усмивка. — Аз се погрижих за бебето.

Два месеца след началото на учебната година три събития се случиха почти едновременно и Джесика щеше да се пита до края на живота си дали са свързани. Училището изгоря до основи, умишлен палеж, който не изненада никого, тъй като в общността имаше фракции, възмутени, че съществува подобна институция, но това сложи край на учителската кариера на снаха й. Скоро след това майор Дънкан поиска да бъде прехвърлен и получи одобрение, а Присила съобщи, че е бременна.