Лийла Мийчам
Розите на Съмърсет (37)

36.

Когато Джесика се събуди, Сайлъс го нямаше. Посегна към неговата половина на леглото и откри, че е празна. Първата й мисъл беше, че е избягал от нея, че се е почувствал неловко след неудържимата им страст от предишната вечер и няма желание да я погледне. Та тя се държа безобразно за булка… и девствено момиче. Той сигурно се чудеше дали няма предишен опит, след като успя да задоволи нуждите му толкова естествено и лесно.

Джесика отметна чаршафа, за да се възползва от килера за миене, и свали превръзката, която Сайлъс много внимаваше да не размести. Бе истинско чудо, че раната не изглеждаше по-зле след снощните лудории. Върна се гола в леглото, тъй като все още не беше готова да се откаже от топлината и спомените за първото си сексуално преживяване.

Почти нищо не стана както очакваше или каквото си шушукаха съученичките й от пансиона, когато обсъждаха първата брачна нощ. Имаше малко кръв, но тя не усети болка, а единствено заслепяващо удоволствие, от което й се стори, че се рее сред звездите. Когато Сайлъс забеляза петната, той веднага стана и намокри кърпа в легена, избърса я нежно, без да се притеснява, сякаш се грижеше за бебе. Постави чиста кърпа под нея и двамата си обърнаха гръб, за да поспят, но обхваналото ги желание — или похот, Джесика нямаше представа кое от двете е — ги накара отново да се обърнат един към друг.

Трябваше да се засрами от неудържимата си страст към мъж, когото почти не познаваше, макар да й беше съпруг, но не изпитваше никакъв срам. За пръв път в живота си не се чувстваше обикновена и невзрачна. Сайлъс я накара да се почувства красива и желана, и противно на инстинктите и преценката си — отдаде го на суета — бе изпълнена с желание да живее щастливо с него. Беше наясно, че любовта бе още далече и имаше опасност да не навести нито един от двамата. Не беше толкова наивна, та да няма представа, че времето, близостта и незаличимите разлики могат да задушат и най-силното привличане, но сега не бе моментът да мисли за бъдещи проблеми. Щеше да живее за мига.

Къде се беше дянал Сайлъс? Толкова много й липсваше, че чак изпитваше физическа болка. Беше й казал, че през деня има работа в Ню Орлиънс и ще се върне в хотела малко преди тръгването за лагера, но това бе преди снощи. Беше се надявала да закусят заедно, цивилизовано, интимно, след като вече бяха консумирали брака си.

Джесика въздъхна тежко. Ето че започваше да се цупи като истинска съпруга, разочарована, че Сайлъс не изпълнява съпружеските си задължения.

Тихо почукване на свързващата врата към апартамента й я стресна и прекъсна мислите й. Тя бързо придърпа чаршафа върху голите си гърди. Сигурно е Типи, реши, нетърпелива да разбере какво се е случило.

— Влез — провикна се.

Вратата се отвори и Сайлъс застана на прага. Беше облечен с подходящи за посещение дрехи и изглеждаше свеж, отпочинал и безобразно красив.

— Добро утро — поздрави той и в очите му заблестя известно неудобство. — Как е главата?

Джесика побърза да скрие с ръка раната, а сърцето й заби лудешки.

— Не гледай. Започва да придобива ужасен цвят, иначе е преживяла нощта.

— Истинско чудо. — Сайлъс пристъпи към ръба на леглото и премести ръката й, за да прецени сам.

— Според мен не е грозно — каза той. — Означава, че си млада, здрава и се възстановяваш, но трябва да сме внимателни и предпазливи, затова ще я превържем отново. Ще изпратя Типи. А, да… иначе добре ли си?

— Напълно.

Между двамата увисна неловко мълчание. Джесика придърпа още по-високо чаршафа и зарови глава във възглавниците.

— Сигурно ме мислиш за разпътна жена — подхвърли тя и надникна с едно око.

Усмивка озари лицето му.

— Нищо подобно. Бях безкрайно поласкан от… отклика ти на ентусиазма ми.

— Едва ли съм единствената жена, която те е възпламенявала, но те уверявам, че ти си единственият мъж, който някога ме е възбуждал.

Усмивката му стана още по-широка.

— Невероятен комплимент. Дано преживяното ти е било по-приятно от съвкупление с катър.

— Не знам, тъй като нямам основа за сравнение — отвърна надуто тя.

Сайлъс се разсмя и извади две писма от сакото си, едното с восъчен печат, другото в ръчно изработен плик.

— Заповядай. За теб са. Взех ги от рецепцията. Снощи семейство Морган са забравили да ти ги дадат. По печата личи, че едното е от майка ти. Надявам се новините да са добри, но не чак толкова, че да ти домъчнее за вкъщи. Сега трябва да те оставя, но ще се върна за обяд с теб и Джошуа, а после трябва да отида в лагера.

Той отново се наведе. Джесика помисли, че ще я целуне по бузата и ще тръгне, но смарагдовите очи заблестяха игриво и преди тя да предвиди какво се кани да направи, той дръпна чаршафа.

— Господ да ми е на помощ, Джесика — въздъхна той и притисна устни към щедрата извивка на гърдата й.

С огромно усилие на волята тя успя да се задържи да не прокара ръка през черната му коса и да не го привлече към себе си, но трябваше да мисли за момченцето в съседната стая. Отдръпна се от него и отново се покри.

— Къде е синът ти? — попита.

— Долу — отвърна той и се изправи с нежелание. — Вече закуси и си е намерил другарче, Джейк, едно от момчетата от кервана. Родителите му са отседнали в хотела.

— Джошуа не знае… за нас, нали?

— Снощи му казах, че сме женени. Иска да ти казва мамо.

— Наистина ли, Сайлъс? — Обзета от радост, Джесика почти седна. Не можеше да повярва. Беше се измъчвала от страх, че Джошуа ще я отхвърли, когато научи, че двамата с баща му са съпрузи. — Наистина ли иска да ми казва мамо?

— Дори настоява.

— За мен е чест — каза Джесика и пробва как ще звучи. — Мама…

Сайлъс се наведе отново и тя долови желанието му пак да дръпне чаршафа, затова го стисна, макар да усети топлина да се разлива по бедрата й.

— Тръгвай, за да мога да прочета писмата — нареди тя и го избута със свободната си ръка.

Сайлъс се разсмя и я щипна по бузата, но се подчини. На вратата се обърна към нея, сериозен и мрачен.

— Нека не се питаме какво се случи между нас, Джесика, нито пък защо. Нека просто го приемем и бъдем… благодарни.

— Добре, Сайлъс.

— Ще се върна на обяд — обеща той. — Сега си почини.

Типи влетя минута по-късно и се ококори, когато видя, че Джесика е все още в леглото, очевидно гола под чаршафа.

— Не ми казвай, че се е случило — възкликна развълнувано тя.

— Случи се! — изкиска се Джесика. — И не, няма да ти разкажа какво стана, но е божествено.

— Благодаря на звездите, луната и всички небесни тела — промърмори Типи и дръпна два пъти лентата на звънеца, за да поиска вода за къпане. — Може би сега мистър Сайлъс ще премисли и няма да те остави тук. След като мъжът опита меда, няма да му се ще да остави кацата.

— Аз обаче премислих, Типи. Джошуа знае, че сме женени. Радвал се и искал да ми казва мама. Не е ли чудесно? Сега вече ще трябва да мисля не само за теб, а нося отговорност и за малкия си… доведен син, и… — Джесика погледна Типи — може би за себе си, просто за всеки случай.

— Как така за всеки случай?

— В подходящ период за зачеване съм.

— Леле божке! — Както винаги, когато беше развълнувана, Типи покри дребното си личице с едрите длани и отдолу между пръстите й щръкнаха коса и уши. Гласът й прозвуча приглушено. — Ще кажеш ли на мистър Сайлъс?

— Ще видим — отвърна Джесика и извади писмото с клеймо от Бостън. Не познаваше обратния адрес. Писмото на майка й можеше да почака. Джесика нямаше търпение да научи всичко за „Уилоушайър“, но бе възможно някоя вест да я натъжи, а тя не искаше нищо да съсипе еуфорията й. — От Сара Конклин е! — възкликна изненадано. — Преместила се е в Бостън. Пише, че се е прибрала, но било ужасно, че племенникът й Пол я е видял в какво състояние е пристигнала. Било необходимо много време, докато раните на гърба й зараснат, но сега вече е добре. Пол смятал да постъпи в „Уест Пойнт“ и да стане войник, когато порасне.

Джесика се намръщи.

— Какво не е наред? — попита Типи.

— Сара казва, че може и да не доживеем, но със сигурност ще има война между Севера и Юга заради робството.

— Ще доживеем — отвърна Типи, докато приготвяше превръзката за раната на Джесика.

Приятелката й я погледна и усети как студена тръпка плъзва по голото й тяло. Типи беше от звездите. Те й разкриваха много неща и предсказанията й винаги се сбъдваха.

В плика от майка си откри две писма.

— Типи, имаш писмо от Уили Мей! — извика Джесика. — Бог да благослови мама, че го е пъхнала вътре. Сигурна съм, че татко не знае.

Типи го дръпна от ръката й и двете се зачетоха какво им пишат майките, докато Джесика не стигна последния параграф в нейното. Точно както предполагаше, майка й пишеше за нещо, което я разтревожи и натъжи.

— О, не! — изохка тя.

— Какво?

— Сайлъс ще бъде съкрушен… сломен. Никак не ми се иска да му кажа подобна новина…

— Каква новина?

— За Лети — поясни Джесика. — Омъжила се е за Морис и сега е господарка на „Куинскраун“.