Лийла Мийчам
Розите на Съмърсет (31)

30.

10 май 1836

Пет пари не давал. Ето колко се интересуваше, че съм гола. Била ли съм вече във водата, когато се е появил? Не мога да опиша какво почувствах, когато вдигнах поглед и видях Сайлъс изправен на брега на потока, толкова красив под светлината на луната, лицето му разкривено от ярост. Отново се почувствах… по онзи начин и за частица от секундата ме озари надежда, че ще влезе в потока при мен. Как е възможно да съм прокълната с подобни плътски желания към мъж, който никога няма да изпита същото към мен? Не само че съм като врабче в сравнение с красивата жена, която той все още обича, ами ако надменното ми, враждебно отношение бе червено месо, то нямаше да привлече дори муха.

Как би могъл един мъж да изпита желание към жена, която е заявила открито, че предпочита да се съвкупи с катър, вместо с него.

Робовладелците все още ме отвращават, но нито Сайлъс, нито Джереми са истински представители на тяхната порода. Ако белите трябва да поробват негрите, то се моля на Господ поне да бъдат поробени от състрадателни хора като тях двамата. Те се грижат за потребностите и удобствата на робите и са единствените собственици в кервана, които им осигуряват палатки, за да спят спокойно. Познах няколко от черните семейства на баща ми, които сигурно е изпратил, за да спази уговорката си със Сайлъс. Тъй като той не ги познава, ги оковава, след като мръкне, докато робите от „Куинскраун“ оставя на мира и дори позволява на малките негърчета с мехури по краката да се возят в каруцата му през деня. Това говори много за съпруга ми и тъкмо затова чувствата ми към него се променят.

Върнахме се в лагера в мълчание. Той крачеше зад мен, сякаш решен да се увери, че няма да се отклоня от пътеката. Изпрати ме до моята каруца.

— Лека нощ, мис Уиндъм — пожела ми сковано той. — Гледайте да не си навличате неприятности до утре сутринта, стига да е възможно.

— Уверявам ви, че е напълно възможно, мистър Толивър — отвърнах аз.

Типи въздъхна многозначително, сякаш искаше да ми натякне, че ме е предупредила какво ще стане (опита се да ме разубеди от намерението да се изкъпя в потока). Заспа отново, а пък аз останах будна и наблюдавах как Сайлъс гласи мрежата против комари на Джошуа през тесен отвор в покривалото, след това излезе отвън, за да пуши край огъня и да изпие чаша бренди. Как само ми се искаше да го попитам какво означаваше отговорът му, изпълнен с недоверие, на саркастичната ми молба да ми прости, че не съм помислила за инвестицията му.

— Това ли мислиш, че ме е грижа за инвестицията? — почти изкрещя той. Накара ме да мисля, че приказките ми са нелепи, но каква друга причина би имал, за да тръгне след мен? Все още усещам топлина от огъня, който припламна в сърцето ми, но надменно предизвикателният ми отговор: „А не е ли така, мистър Толивър?“ смачка желанието му да обясни.

— Мислете каквото ви е угодно, мис Уиндъм — отвърна той.

Е, мистър Толивър, веднага ще ви отговоря. Угодно ми е да мисля, че не ме намирате за толкова обикновена, че има нещо у мен, което желаете. Угодно ми е да мисля, че сте в състояние да разберете, че високомерието ми е просто начин да прикрия истинските си все по-силни чувства към вас. Напълно сигурна съм, че ще ме отблъснете с финес, ако откриете истината, но за да запазя достойнството си, нямам намерение да ви дам подобна възможност. Де да притежавахте умението на Джереми да забелязвате истинските мотиви и чувства на хората, но очевидно сте дървен като пън.

И така, струва ми се, че изразих точно онова, което ми се иска да мисля, мистър Толивър. След седмица, когато ме зарежете в Ню Орлиънс, не се съмнявам, че ще ви достави удоволствие да не мислите за мен дълго време.