Фридрих Незнански
Късните новини (23)

„Какво имаме до днес…“

Петте огромни блока на хотел „Хоризонт“ от тъмно стъкло и бетон действаха някак угнетяващо. Всичко останало създаваше по-приятно впечатление — тенискортовете, солариумът, концертната зала…

Но най-хубавото в хотела беше неговият ресторант. Преди това Турецки успя да поплува в басейна и да отиде на масаж. За жалост не за удоволствие.

Младичката червенокоса и малко кривогледа масажистка не беше от най-бъбривите и надали сама щеше да се разприказва за хотелската управа.

— Имате ли достатъчно клиенти? — поинтересува се Турецки, докато тя чевръсто и умело го масажираше.

— Не мога да се оплача. Слава богу, тука си имаме постоянни обитатели.

— Как така постоянни обитатели в хотел?

— И какво ви учудва? „Хоризонт“ само се нарича хотел, при това не е държавен. Тука живее онзи, който харесва на собствениците.

— И какви хора се харесват на собствениците? Които навреме си плащат сметките? Или които изобщо не плащат?

Масажистката мина с кокалчетата на пръстите по врата му и се засмя:

— Разбирам кого имате предвид! Дебеловратите мутри, дето се разхождат по потници. Жалко, че горката Вела изчезна, та няма кой да ги стяга. Съвсем са се разхайтили тия кочове.

— Така ли? Пък аз чух, че „афганците“ тук били съвсем кротки.

— Де да беше така. Преди седмица, когато се изметоха от хотела, половината стаи бяха в окаяно състояние.

— Ама Вела отдавна ли изчезна?

— Защо питате? — накрая заподозря нещо червенокосата.

— Аз съм стар неин приятел.

— Ааа! Ами всъщност никой не знае кога е изчезнала. Нали на никого не е подчинена. Няма начин да се разбере кога идва и кога не идва на работа.

— Ако обичате, подайте ми цигарите от джоба на панталона.

— Че кой пуши на масаж?

— Аз например — призна Турецки.

Масажистката порови в джобовете му и оттам изпадна служебната карта. Турецки дори възкликна от досада, и то съвсем естествено.

Днес навсякъде трябваше да се разкрива. Сега вече можеше директно да пита каквото го интересува.

— Беше ли добра Вела като шеф?

— Как да ви кажа… — посмути се червенокосата.

— Говорете направо.

— Тя чувстваше, че всичко това не й подхожда. Макар че не, не е съвсем така. По-скоро това положение малко я потискаше. Нали по-рано работех с нея, когато беше още камериерка. Умно и весело, дори палаво момиче. А сега сякаш стана друг човек. Не, не, като администратор е много добра — бързо добави масажистката, явно се притесни, че е прекалила. И допълни: — Сигурно тъгува, че си няма дете.

— От колко време живеят с Герат?

— Близо пет години. А може би и шест. Или седем. Но това да не е разпит?

— Разпит е — сериозно отвърна Турецки. — Герат често ли идваше в хотела?

— Доста често, да. Но тук много не общуваше с жена си. Повечето идваше при своите приятели.

— А тя имаше ли си някого?

— Това вече не знам. Не мисля. По едно време се носеха клюки — не се сдържа червенокосата, — че преди четири години хванала някаква болест, която Герат и до ден-днешен не можел да й прости…

Турецки й плати, без да е наясно за какво по-точно — за масажа или за информацията.

Значи преди известно време „афганците“ са изчезнали. Фактически едновременно със своя командир. Да, добре.

После отиде в ресторанта и се помъчи да съчетае обяда с вечерята, което излезе доста сполучливо.

Покрай масата му минаха неколцина яки мъже по дънки и потници. С абсолютно същата униформа той бе срещнал и няколко такива при басейна. После в бара. И сега в ресторанта. Кои са пък тия, при положение че „афганците“ на Герат наистина са си отишли? Впрочем защо Трофимов не знаеше за това?

„Но какво правя аз? — неочаквано се сепна Турецки. — Превърнах се в оперативник. Някой бюрократ от нашата система направо ще ме уличи в превишаване на пълномощията, в процесуална грешка и тъй нататък… Абе майната му! Докато не разплета тоя възел, няма да стигна до моята работа… Ех, какво ли не става в Русия.“

За пореден път през този ден Турецки се „разкри“ с картата, за да прегледа регистрационния дневник на хотела. След няколко минути вдигна вежди. Действително всички „афганци“ бяха напуснали това място два дни след изчезването на Герат. И след още два дни се бяха върнали отново. Беше невъзможно да ги изброи по дневника.

— Наистина ли всички са се върнали? — обърна се той към регистратора.

— Да, така мисля, освен трима души.

— Кои по-точно, как се казват?

Телефонът иззвъня. Регистраторът вдигна слушалката и след малко го изгледа въпросително:

— Търсят някой си Персийски, или нещо такова?

— Турецки — предположи Турецки и взе слушалката от ръката му.

— Саша, аз съм — чу се далечният мрачен глас на Грязнов.

— Откъде се обаждаш?

— От един малък остров. Ние с тебе не сме определили точно квадранта. Излезе, че мястото се намира в морето. И аз реших да нанеса известни корекции при търсенето. Тръгнахме малко по на юг и претърсихме един голям участък от крайбрежието. Тук по-рано е имало плаж, морска база, а в момента — някакъв строеж. Засега обаче е замразен и няма никой. Водата е много чиста.

— Карай по-накратко. Защо ме занимаваш с такива глупави подробности?

— Трябва да чуеш всичко. Да не мислиш, че аз си умирам от удоволствие, като седя заврян в тая прашна кола? Е, с една дума — да. Намерихме го.

— И какво казва той? — след малка пауза попита Турецки, защото вече се досещаше.

— Ами нищо не казва. И то от много време насам.

Грязнов също замълча, а после продължи с подробностите:

— Нямаш представа на какво е заприличал… Открихме го на един див плаж от другата страна на острова… Вече целият е изглозган. Фактически е само скелет.

— Там ли е радиотелефонът?

— Да, мътните го взели.

— Добре. Докарайте трупа тука.

Турецки затвори. Неочаквано му мина през ума, че Грязнов нито веднъж не беше казал „натурално“.

Разположи се в един дълбок фотьойл, сложи черните очила на убития от фолксвагена и потъна в мисли. Имаше чувството, че днес е пропуснал нещо важно. Впрочем вечно го спохождаше това чувство, дяволите да го вземат. Ако стъпка по стъпка си спомни всичко, което е правил, може и да открие тая важна забравена подробност. Но в момента тъкмо това не му се правеше.

„И така, какво имаме до днес?

1. Два трупа — Малахов и Герат. По-скоро един труп и един скелет. Твърде цинично, но по-обективно. Разбира се, като изключим труповете на онези, които двамата с Грязнов застреляхме.

2. Малахов не е имал причини да убие Герат, по всичко личи, че му е бил източник на информация. Трябва непременно да потърсим ония ловци, старите приятели на Малахов. А Герат не е имал възможност да убие Малахов, защото много преди това е иззвънял телефонът му и той дори не е успял да каже «ало».

3. Апаратурата, чрез която са убили Герат, е била монтирана в собствената му фирма. Незабавно трябва да се изготви списък на лицата, които са имали достъп до нея или са знаели нейния профил.

4. Хората, които са изтезавали Климова, не са «афганци» и могат да бъдат както приближени на Герат, така и негови противници. Ако са приближени, трябва да се провери версията за съучастие на Климова в убийството на мъжа й. А и при другия вариант тя пак ще бъде наясно кои са били те.

Има вероятност Малахов да е бил убит от противници на Герат. Трябва да се провери и тая версия.

5. След изчезването на Герат всички «афганци» са напуснали хотела, но много скоро са се върнали, с изключение на трима. Следователно или са решили, че Герат е жив и здрав и се е прибрал от разходката в морето, или пък, напротив — че е убит. Това означава… че цялата тази компания — «афганската» банда — е преминала в ръцете на някой друг.

6. Срещу Академика беше извършено покушение по-скоро с цел той да не стигне до вилата на Кирякови. Кой знаеше, че отиваме там? Впрочем това може да е бил всеки, тъй като в колата имаше подслушвател. Плюс плешивият Бенардаки, който явно заподозря нещо, когато бях в «Светлина». Той изчезна нанякъде, когато Академика си подготвяше куфарчето! Значи той е сложил подслушвателя и е отрязал спирачките? Ама не, не, какви глупости си мисля, защо му е да убива човека, когато го подслушва? От друга страна, «афганците» от фолксвагена ни нападнаха с такова настървение, че явно спирачките са тяхна работа, а подслушвателят е на Бенардаки. Тоест фолксвагенът и гъркът са две противоположности. С други думи, всички действащи лица се делят на врагове или приятели на Герат. Но въпросът е как по-точно.

Очевидно Академика, когото преследват и двете страни, е чист. Жертвен агнец. Бенардаки и водачите на фолксвагена са противници. И така, трябва да изясним кой кой е. Например тази Вела Климова? Ще разпитаме и двамата. И Климова, когато се пооправи, и Бенардаки. Сигурно ще има противоречия. Тогава ще направим очна ставка с Бенардаки и с ранения от фолксвагена.“

— Извинете — плахо го повика регистраторът. — Намерих имената на „афганците“, които не се прибраха. Те се казват Ярцев, Менжега и Кулебякин.

Отново иззвъня телефонът. Регистраторът вдигна слушалката, държа я две-три секунди до ухото си, след което я подаде на Турецки. Беше мрачният капитан от оперативниците. Той доложи, че разпитът на свидетеля е приключен.

— Добре, изпратете ми тук протокола. Засега още не съм решил къде ще ходя, така че ще седя в бара. Грязнов още ли не е пристигнал? Вече е на път? Ясно.