Фридрих Незнански
Късните новини (3)

Мъртвецът

Петя Осколков се събуди, защото мъжът, с когото кротко разговаряше в съня си, изведнъж, без никаква причина, грабна огромен чук и го тресна по нещастната глава.

Чак искри му изхвръкнаха от очите и Петя имаше чувството, че главата му се е разцепила на парчета.

При тази жива и толкова страшна картина той бързо се надигна от възглавницата и тутакси разбра, че сънят му продължава и наяве.

Главата наистина го болеше. Но не от удара с чук. Просто снощи беше препил.

Започнаха културно, с водка „Смирноф“, трима души видяха сметката на четири бутилки. А после вече спирачките им не държаха. Услади им се!

Абе как така? И изпратиха Петя за нова порция.

А после вече пиеха всичко, което гори. Ако бяха им дали авиационно масло, и него щяха да изпият. Петя вече смътно си спомняше своите другари по чашка. Май че тия момчета бяха от златните находища. Ми да! Бяха си предали партидата от злато, така че си прекарваха весело с големите пари. Но Петя помнеше само какво работят. А лицата им изобщо не можеше да си спомни.

Трябваше незабавно да закърпи с нещо главата си и затова като начало изгълта, кажи-речи, половин кофа вода, след което по навик провери редицата бутилки, но напразно. Бръкна в джоба си — кой знае защо парите си бяха на мястото. И дори много.

„О, ми да! Мамка му мръсна! — мрачно си помисли Петя. — Черпили са ме момчетата… Така изглежда.“

Но мрачните мисли започнаха бързо да отстъпват, защото в края на тоя тунел заблещука неочаквано близка светлина. Оставаше само да изтича до сергията и бързо да си купи нужните лекарства.

Сергията беше в центъра, а Петя живееше в покрайнините, но нали тук не е Москва или Ню Йорк, а селището Февралски, затова щеше да стигне за пет минути.

Петя се погледна в огледалото, просто така, по навик, но по-добре да не беше го правил. Ама че мутра — ще плаши децата.

Той излезе от къщи и направи опит да се затича. Получи се зле. Тоест изобщо не се получи. Макар да му се стори отначало, че се получава, и то доста добре. Сякаш полетя. Само че не нагоре, а, разбира се, надолу. Право в купчината хоросан, който лично бе забъркал в изблик на ентусиазъм най-сетне да ремонтира своята съборетина.

И вторият опит завърши доста печално. Едва не събори оградата. Ето защо реши да се движи бавно, ама сигурно. Тази тактика се оказа по-резултатна. След минута вече се измъкна на улицата. А там, като се хващаше за всичко напречно по пътя си, спокойно тръгна към центъра на селището.

Първото странно нещо се случи след двайсетина метра. Бабичката, която излезе от една къща с кофа в ръка, опули очи срещу него, прекръсти се кой знае защо, бавно се свлече и седна на земята.

„Край — помисли си Петя, — вече стряскам хората с пиянската си мутра.“

Второто странно нещо беше във вид на един камион, който идваше срещу него, но неочаквано изскърца със спирачки и едва не се заби в близкото дърво. Водачът се наведе почти до кръста през прозореца и слисано проследи Петя с поглед.

От своя страна Петя понечи да му се усмихне, но стана още по-лошо — водачът закри лицето си с ръце и се сгуши.

„Майната му! — обидено си помисли Петя. — Като че ли никога не е бил махмурлия! Виж го ти трезвеника!“

Третото странно нещо бяха групата пияници недалеч от сергията, които след поредната наздравица тъкмо надигаха кутийките с бира, но щом го видяха, забравиха да отпият. Това вече на нищо не приличаше. Като че виждат извънземни. Макар че дори едно пришествие на извънземни — Петя беше сигурен — не би ги спряло да си пият.

„Да не съм убил някого? — тъжно си помисли той. — Или може би съм си подпалил вертолета?“

Мисълта за вертолета смътно му напомни нещо, но той вече бе стигнал до сергията, а тук всичките му мисли се сведоха до едно: какво да вземе?

Виж, навремето си беше много хубаво — вземаш каквото ти дават. А сега имаш демократичен избор. Само водките са към двайсет вида. Пък вината нямат чет. Има и най-различни ликьори, бира, коняк, шампанско и някакви екзотични бутилки, чието съдържание не е пробвал дори Серьога Дехтярьов, а той е пробвал всичко.

При мисълта за Серьога отново нещо смътно се мярна в съзнанието му, но Петя не можа да зацикли, защото продавачката Валя, щом го съгледа, протегнал ръка през прозорчето за три бири и два пакета „Довган“, пребледня и се стовари с цялото си пищно тяло върху кашоните с цигари.

Едва тогава Петя разбра, че всички тези неща изобщо не са странни, а закономерни. Защото Валка е много печена, какво ли не с преживяла и някаква си там мутра не би я стреснала до припадък.

Петя объркано погледна към пияниците и дрезгаво попита:

— Братлета, какво съм направил?

Мъжете дълго не можеха да излязат от вцепенението си. Петя повтори въпроса няколко пъти, дори изказа някои предположения, подръпна за ръкава едного-другиго, но те само беззвучно отваряха уста, докато накрая един от пияниците, селският глупак Кепка, замуча нещо, като размахваше ръце и разливаше бирата, а после се скри зад другите.

— Ми ти, значи, таковата — най-сетне проговори някой. — Сега и при нас дойде, тъй ли?

Този отговор не внесе никаква яснота в ситуацията.

— Какво аз таковата? Да не съм убил някого? — попита Петя.

— Не… Ти самият… Ти, таковата… Бух-тряс…

В този миг диво закрещя Валка, която най-после бе дошла на себе си:

— А-а-а! Мъртвец! Помоощ!

Тя го сочеше с пръст и на различни гами повтаряше своите безсмислици.

Петя снизходително се усмихна:

— Валюха, мамка му мръсна, ми аз просто паднах в хоросана. Какъв мъртвец виждаш в мене?

— Ааа! Говори! — пищеше продавачката.

Петя разбра, че по всяка вероятност хоросанът няма нищо общо с това.

— Тихо! — кресна той, колкото му глас държи. — Млъквайте всички!

Валка замълча.

— А сега ми обяснете с човешки думи, защо моето лице ви плаши така?

Всеизвестно е, че след пиянство речта ни става доста изискана.

— Ми ти умря… — отговори Валка вече по-разбрано. — Разби се с вертолета.

Снизходителната усмивка изчезна от лицето на Петя. Смътните му мисли започнаха да се подреждат в ясна картина.

„Мамка му мръсна! Абе аз трябваше да летя днес до Златоустовск! А защо съм тука? — беше първото, което отчетливо си спомни. — Точно така, трябваше да карам товара със злато. Тъкмо златото на ония момчета от находищата. Но съм тука. И всички ме смятат за умрял. Излиза, че…“

Петя диво се огледа наоколо.

Всъщност именно Серьога Дехтярьов го отърва от полета. Тая заран рано-рано се отби при него и когато го видя пиян като талпа, рече:

— Ясно, командире. Ще летим без тебе.

„И аз останах да спя. А Серьога полетя…“

— Но аз съм жив! — извика Петя. — Отде ви хрумна, братлета, че съм умрял?

— Защото се разби твоят вертолет — вече окончателно приключи въпроса Валка. — Преди час го съобщиха…

Сега дори хоросанът беше излишен — Петя пребледня като смъртник.

Вместо него, долнопробния пияница Петя Осколков, бе загинал неговият приятел, най-свестният човек на света — Серьога Дехтярьов!