Фридрих Незнански
Късните новини (46)

Стратегични резерви

Марченко от все сърце мразеше главоболната си работа. Как пък решиха точно на него, кроткия и добросъвестен служител, да възложат такова шумно и объркано дело. Още от самото начало му стана противно да се занимава с катастрофата на тоя проклет ферибот. Пък и имаше нещо особено неприятно и дори плашещо в историята, която се опитваше да разследва самостоятелно оня досадник, оня нещастен шведо-естонец Рейн Мяяхе. Лека му пръст.

„А, не — помисли си той с досада, — никога няма да свикна с техните имена и езика им, нито пък ще мога да се оправя с тукашните бъркотии. И най-важното, продължавам да си трая, макар че всичко това ми дойде като на свинче — звънче. Или не звънче, ами свирка.“

Марченко се почеса по брадичката.

„Не, не, точно звънче. Онова проклето позвъняване… което прати момчето на оня свят. Беше от Сочи. Аз трябваше нещо да направя. Да проявя активност. Да тичам нагоре-надолу. Пък и преди няколко дни пак позвъниха от Сочи, интересуваха се от Вячеслав Поляков, който изчезна преди седмица. И сега трябва поне да се присъединя към тяхното разследване, непременно. А тук по-младите и по-дръзките колеги нека ловят с пълна пара всякакви бандити и шпиони. Предавам ви щафетата, момчета. Чисто и просто искам да бъда задействан в система, в която хората работят! Ра-бо-тят, а не само да седят на стола и да си протриват гащите. Защото винаги е лошо да са ти скъсани панталоните на задника дупките се виждат отдалече!“

Марченко посегна към телефона и си помисли какво рискува с едно такова обаждане. Ами ако му се наложи да отиде в Сочи? Летният курорт с нищо не можеше да съблазни стар вълк като него. А той наистина беше вълк, само че вече доста инертен. Но тепърва ще се проявява. Ще напомни за себе си. И ако сега, например в този момент, му доведат в кабинета някой Чикатило, той ще му извади душата, но на всяка цена ще разбере къде е заровил труповете на още двайсетина от своите неизвестни жертви. Да де, ама никой никого не му довежда…

Не, все пак трябва да се разтича, да покаже активност. Иначе рано или късно някой ще го накисне пред шефовете.

Свърза се със сочинското управление на МВР и като поговори с началника на криминалната милиция майор Трофимов — веселяк и шегаджия с малко фамилиарно държание, — за свое най-голямо учудване изясни, че е попаднал точно на човека, който му трябва. Оказа се, че в Сочи вече са намерили онази необикновена апаратура за убийства, а някои от злосторниците са заловени, други още се издирват. С това се занимава специално командированият ас от Главната прокуратура на Русия. Сега всички материали и апаратурата са при него. И всички въпроси във връзка с делото също се изпращат там.

„Значи ще трябва да замина за Москва? Няма как — ще се наложи. Дали при Турецки, Донецки или Жванецки — все тая… И за да не отида с празни ръце като някое тъпо провинциално ченге, ще взема нещо от моите стратегични резерви. Така че, господа бизнесмени, какво ще кажете да извадим за вас някое компроматче, няколко от вашите кирливи ризки?“