Фридрих Незнански
Късните новини (10)

Мирни преговори

Когато изскочиха през задната врата, Турецки метна едно камъче към Грязнов, за да го събуди.

— Слава, я виж, какво става там?

Слава недоволно погледна през бръшляна. Злото куче в двора на тухлената вила се скъсваше да лае по нахалния съседски котарак.

Трофимов плюна от досада и двамата с Турецки отново се прибраха в кухнята.

След половин час при тях влезе домакинята. За пореден път ги измери с презрителен поглед и им съобщи:

— Господа ченгета, от съседната къща изнасят нещо. Казвам го, разбира се, само в случай че ви интересува. Нещо голямо и тежко. А единият от мъжете е с автомат на рамото. Круз Кастильо в подобни случаи…

Турецки и Трофимов се втурнаха към прозореца и надникнаха през пердетата.

Паркираното до оградата БМВ забръмча и се приближи до вратата. Турецки бързо измъкна неразделния си „Марголин“ и скочи през първия попаднал му отворен прозорец. Ниско приведен, стигна до беседката и като се прикриваше до гъстия бръшлян, на къси прибежки се отправи към съседната вила. Трофимов се придвижваше със същите маневри откъм другата страна на беседката.

Грязнов безгрижно спеше на люлеещия се стол. Нямаше как да го събудят незабелязано от четиримата мъже, които се мотаеха из съседния двор.

„Дано само не захърка — каза си Турецки. — Ех, Слава, хайде, приятелю, спасявай ни, цял живот няма да го забравя, стига, разбира се, да оцелея…“

Следователят видя как двама непознати мъже, които не бяха при огледа на вилата, наместваха на площадката пред вратата голям денк.

„Ха, ами че това е конопеният чувал, който бе захвърлен в антрето“ — спомни си Турецки. Единият от мъжете наистина беше с автомат „Узи“. Братята стояха един до друг и тихо обсъждаха нещо. „Глухият“ внимателно изслуша брат си, кимна и се зае да облепва чувала със скоч.

„Тая позиция е направо идиотска, ще се наложи да рискуваме“ — прецени Турецки и с пистолет в ръка излезе от прикритието си.

— Нали ти се каза, че началството не бива да бъде лъгано — подметна той към малкия брат. — Хайде всички да вдигнат ръце на тила си и да застанат с лице към стената. — А ти — обърна се към двуметровия дангалак — хвърли оръжието.

Трофимов мълчаливо излезе откъм другата страна и ръгна с дулото на пистолета си малкия брат между плешките. Младежът се опита да го избие, но получи юмрук по скулата и рухна на земята, като се хвана за лицето. Между пръстите му прокапа кръв.

Турецки забеляза, че нервният Трофимов удари противника си не с пистолета, а с лявата ръка, на която носеше масивния пръстен с монограм. Оказа се хубаво оръжие, явно си го използваше като бокс.

Двуметровият дангалак размърда рамо, за да свали автомата, но изведнъж сръчно го подхвана във въздуха и пусна дълъг откос.

Трофимов и Турецки се метнаха в тревата — за щастие не бяха засегнати. Тримата приятели на дангалака тутакси залегнаха зад колата и също откриха огън. Големият денк остана на площадката пред вратата.

Кучето оглушително лаеше. Въпреки всичко това Грязнов продължаваше да спи.

Поредният куршум се заби в дървото, само на пет сантиметра от главата на Турецки. Е, и тоя път му се размина. А Слава блажено си нанка. Просто да се побъркаш!

Трофимов хукна на зигзаг към другата страна на къщата.

„Ако успее, бандитите ще се озоват под кръстосан обстрел“ — помисли си Турецки.

Но и бандитите бяха разбрали маневрата и единият от тях се измести наляво, като непрекъснато стреляше с два пистолета едновременно. А друг скочи в колата и трескаво завъртя ключа да запали.

Турецки се прицели в гумите. Но те попадаха в мъртва зона и можеха да бъдат улучени само ако куршумите летяха под ъгъл… Тогава той сложи в марголина нов пълнител и взе да стреля към мястото, където се предполагаше, че се намира резервоарът. Дявол го знае къде му е мястото и от коя страна се намира при тия коли… Междувременно беемвето бе запалило и се опитваше да излезе на пътя. Но петият изстрел на Турецки най-сетне попадна в целта. След две секунди колата пламна. Бандитът стремглаво изскочи от нея, и то съвсем навреме, защото тя избухна, при което се заби в оградата от взривната вълна.

— Ей, момчета! — закрещя Трофимов, силейки се да надвика шума от стрелбата. — Не бъдете глупаци, съпротивата ви е излишна!

Фют-фют — просвистяха куршуми край него.

Турецки се подаде иззад бора и стреля няколко пъти поред. Не уцели.

— Ей, говеда, аз съм началникът на криминалната милиция! — изрева майорът. — Лягайте на земята и ви обещавам да забравя тоновете олово, с които ни засипахте! Дайте да се разберем спокойно!

Фют-фют-фют.

— Слава, Слава, дяволите да те вземат! — викна Турецки на Грязнов.

Грязнов се размърда, но не се събуди.

„Глухият“ пусна кучето от синджира и то с огромни скокове се понесе към Турецки. Едва вторият куршум успя да го укроти. Песът издъхна при поредния си скок и вече мъртъв, се стовари върху Турецки.

А двуметровият с дълга ругатня пусна от узито нов ветрилообразен откос, след което Трофимов, ранен в рамото, отхвръкна настрани.

В същия миг Грязнов най-сетне се събуди и когато видя тази битка буквално на десетина метра от себе си, веднага грабна своя „Макаров“ и без много-много да му мисли, стреля четири пъти поред. След това вече нямаше какво да се прави. Настъпи тишина.

Не може да бъде! Но не, така е.

Турецки въздъхна с облекчение. Ех, Слава, ех, хитрецо! Натурално…

Притискайки с ръка окървавеното си рамо, Трофимов смаяно гледаше ту простреляните младежи, ту не съвсем изтрезнелия Грязнов и просто не вярваше на очите си. Но всичко си беше точно така. Двама убити. Останалите бяха избягали.

Дангалакът лежеше до дървената маса. До простреляната му ръка се въргаляше автоматът.

Скърцайки със зъби, Трофимов се надигна на колене, след което се изправи. Турецки отиде да му помогне.

— Копеле гадно — като се мръщеше от болка, изфъфли Трофимов и отново се свлече на земята.

— Жалко — процеди през зъби Турецки. — Сега вече нищо няма да научим от тях…

Майорът подбели очи и изгуби съзнание. Шок, разбра Турецки. Огледа рамото му и видя само една входна огнестрелна рана. Значи куршумът бе останал вътре. Това вече беше лошо.

— Те ти НЛО, те ти котва — заключи Грязнов, прибирайки пистолета си в кобура. — Преговорите минаха в топла приятелска атмосфера. Или както би казал племенникът ми Дениска: пълна издънка!

От вилата, която им бе послужила за наблюдателен пункт, излезе втората цигулка на филхармонията. Носеше памук, бинт и кислородна вода.

— Слава, не е ли време най-сетне да погледнем какво има в оня чувал? — без да й обръща внимание, попита Турецки и тръгна към площадката. — Тю, да му се не види, човек има чувството, че цяла рота е била тук на учебна стрелба. — Той стъпваше само по гилзи.

— Бас държа, че не е мръсно бельо — каза Грязнов и тръгна след него.

В резултат на „преговорите“ чувалът бе прострелян на няколко места.

— Трябва да призная — тържествено заяви втората цигулка, оглеждайки бойното поле, — че Круз Кастильо е само един жалък мухльо. „Бърза помощ“ и милицията вече са тръгнали насам — рапортува тя и се зае с раната на Трофимов.