Фридрих Незнански
Късните новини (22)

Масажът

— Ех, Алка, какво щях да правя без тебе!

Съвършено гол, Гибона се беше проснал на леглото и пъшкаше от удоволствие. От енергичния масаж кожата му беше порозовяла, а многобройните татуировки бяха станали пурпурно-лилави. Поредната нощна криза от ревматизма беше преминала и той се чувстваше на върха на блаженството.

— Освен твоя масаж нищо друго не ми помага.

Хубавицата бършеше омазнените си ръце в дебела памучна кърпа.

— Че аз полагам всички старания, Осип Петрович.

— Хуб-баво ми е. Нищо не ме боли. А какво става с Чугурския рудник? Оправи ли нещата?

— Всичко е точно, Осип Петрович. Наскоро оттам се върна моят човек. Въвел е порядък.

Гибона криво се усмихна.

— Да не си се престарала? Защото те познавам. Като те хванат лудите, почваш да касапиш наред… После няма кой да работи.

Хубавицата се престори на обидена.

— Какво говорите, Осип Петрович! Нима мога да посегна на някого? Че аз съм едно слабо момиче, кротко, дори муха не мога да убия.

— Да де, „слабо момиче“… От твоята слабост, я виж — цялото тяло ме боли. И внимавай, нарочно възложих находищата на теб да ги наглеждаш, защото мойте момчета, каквито са си — вари ги, печи ги, ако идат там, камък върху камък няма да оставят, и после аз търпя големите загуби. А ти все пак си жена. Би трябвало да пипаш по-деликатно.

— Къде по-деликатно, Осип Петрович? Само разкрасихме муцката на началника и строшихме едно-две ребра на нормировчика за укривателство…

Гибона изпитателно я погледна:

— Без убийства?

— Без, Осип Петрович — отговори Алла и извърна поглед.

— Я ме погледни в очите!

Младата жена неохотно го погледна.

— Е, клъцнахме един за назидание. Ами че те се готвеха да скрият цели три кила „жълтурка“!

Гибона въздъхна:

— Е, добре де, първия път ти прощавам. Но по-нататък си опичай акъла!

И за да придаде по-голяма авторитетност на думите си, се понадигна да тресне с юмрук по нощното шкафче, но в кръста нещо така го преряза, че той изви от болка. Масажистката се втурна да го разтрива.

— Ми бива ли така, Осип Петрович, недейте да нервничите, не се ядосвайте излишно. Нещата се оправят. Ама никак не се пазите.

— Нали се боря да върви работата. Ако не догледам нещо, всичко ще иде по дяволите. Какво ще правите вие тогава?

— Не се безпокойте — Алла продължаваше да разтрива кръста му, — на мене винаги можете да разчитате. Аз никога няма да ви подведа, Осип Петрович.

Гибона я стрелна с недоволен поглед, но премълча.

— Най-важното е да се грижите за здравето си, Осип Петрович. Че напоследък нещо сте заслабнали. Трябва по-често да излизате на чист въздух, да се разхождате, разбирате ли?

— Да бе — изръмжа Гибона, — как ли пък няма да взема да се разхождам тука! Нали ония с дръпнатите очи само чакат да изляза от къщи, за да им кацна на мушката! Пък и нашите не са по стока… Например ония апапи от Чуркин, дето наскоро ги стиснах за топките, сигурно и насън мечтаят да пречукат Гибона… Какви ти разходки, Алка!

— А тия бодигардове за какво ви са? — просъска тя. — Само да си клатят краката и по цял ден да люскат карти! Защо им плащате на месец по цяла хилка в зелено? Хората трябва да виждат господаря на града, иначе съвсем ще загубят страх. А господарят сте вие, нали така?

Гибона изду бузи. Разбира се, че е той. И тая хубостница е права за всичко — че какво се е заврял вкъщи да си души пръднята? Още утре ще излезе в града. Ама тъй ще излезе, че чак…

— Имаш право, Алка — съгласи се той. — Още утре ще ида на разходка. Пък и всеки момент трябва да пристигне Батона. Така че ти ще организираш нещата. Но така ще ги организираш, че чак…