Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (9) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Leben für die Eskimo (Das Schicksal des Forschers Knud Rasmussen), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
trooper (2019)

Издание:

Автор: Ханс Бауер

Заглавие: Един живот за ескимосите

Преводач: Валентина Сматракалева; Николай Щамлер

Език, от който е преведено: немски

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: биография

Националност: немска

Редактор: Димитър Ив. Търнев

Художествен редактор: Димитър Бакалов

Технически редактор: Милка Иванова

Художник: Ст. Стоянов

Коректор: Кръстина Денчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8744

История

  1. — Добавяне

Когато пътувал гренландският „Кнар“…

Две столетия норманските преселници на гренландска земя живели политически независими. През 1261 г. норвежкият крал Хакон Хаконсзон, който бил покорил исландците, посегнал към тази страна и изявил претенции за върховно господство. Гренландците не се противопоставили. Те се задължили да плащат данък и откуп на краля, а той се грижил за корабоплаването. Изходно пристанище за трафика с Гренландия станал Берген, един от най-важните търговски центрове по онова време.

„Гренландкнар“, както се наричал корабът който поддържал връзката с острова, пътувал един път в годината. Но редица фактори съдействували за нередовното провеждане на рейса и така връзките ставали все по-слаби. Случвало се често „Кнар“ да катастрофира, да не стигне до целта си или да потъне. През 1350 г. в Берген върлувала чума, която създала големи грижи на населението, затова по-малко се мислело за Гренландия, а и войните изтласкали интереса към тази страна на по-заден план.

Самите гренландци пътували с малки кораби покрай брега, и то далеч отвъд границите на населената земя, занимавали се с риболов и преди всичко събирали плаващи дървета. Политическите отношения ставали все по-объркани и по-усложнени. През 1380 г. Норвегия сключила съюз с Дания. Кралят на Дания станал едновременно и владетел на Норвегия. Приблизително по същото време в Берген се създала кантора на Ханзата за чужбина, която по-късно се превърнала в световноизвестната „Германска кантора“ („Deutschen Cuntors“). Тя ставала все по-могъща и по-самонадеяна. Ханзейците, зад които стоели седемдесет германски града, укрепили своя квартал, който владеел пристанището, тиранизирали населението, образували държава в държавата и си създали дори собствено правосъдие.

Въпреки суверенното право на датските крале над Норвегия и въпреки икономическата мощ на кантората формалното право за търговия с Гренландия не принадлежало нито на едните, нито на другите, а на норвежкия държавен съвет. Но този институт бил слаб, неговата компетентност едва успявала да запази формално монопола и да бди ревностно да не му се изплъзне от ръцете. Макар фактически това право да не е било използувано, никой нямал право да го наруши.