Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (23) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Дни без свечеряване

Членовете на експедицията Милиус-Ериксен не се ограничават в това, да останат в Агпат и да разговарят с жителите на селището върху живота и възгледите им. Расмусен особено често участвува в някой лов или в пътуване, които понякога са доста трудни и опасни. Едно пътуване на север през 1903 г. например, което той предприема заедно с Брьонлунд, им създава много трудности. Дни наред вали пороен дъжд и бушуват страшни бури, спалните чували съвсем се измокрят, дрехите мухлясват, краката отичат. Трябва да прегазват студени глетчерни потоци. Ледената покривка се пропуква, трябва да скачат от блок на блок, за да се придвижват. Дни наред гъста мъгла им пречи да се ориентират. Накрая се оказва, че всички усилия и мъки са били напразно. Мястото, за което били тръгнали Расмусен и Брьонлунд, било недостъпно поради мекото време, което причинило топенето на леда. В най-лошо настроение и състояние двамата били принудени да поемат обратния път за Агпат. Расмусен имал полза, че по време на многобройните екскурзии се запознал с всичките племена на гренландските ескимоси. В самата област на Кап Йорк живеят нигердлетите (ония, които живеят до морето), по̀ на север, в околността на днешното селище Туле, на станцията, основана осем години по-късно от Расмусен, живеят акуармиутите (ония, които живеят в средата), около Кап Пири живеят оквонермиутите (ония, които живеят до снега).

Към средата на октомври наближават дните, през които се решава борбата между светлината и тъмнината в полза на мрака. Полярната нощ наближава, над белите планини се надигат сенките. Ден и нощ слънцето е светило, а сега угасва. Светът е изпълнен с настроение като пред раздяла. Мъжете от експедицията чувствуват известна тъга. Наближава времето на сивото еднообразие, когато след съня няма да настъпи зората. Но ескимосите никак не са тъжни. Винаги само светлина, цветове и слънце. И това също може да изморява. На полярната нощ не се гледа като на нежелана промяна, тя дори бива приветствувана с думи на радост. Тя напомня за факлите от сланина, които скоро ще се разгорят, за огъня в огнището и за блещукащите прозорци, които ще светят надалеч и ще показват пътя на ловците. Продължителната тъмнина си има своя нотка на уютност. Тя носи за трудовото ежедневие не само затруднения, тя обещава и нещо добро, както например ледена покривка и отворите за дишане в нея, през които ще се ловят тюлените.

Зимата в Агпат не пречи на членовете на експедицията Милиус-Ериксен да предприемат дълги екскурзии, да ловуват и да си натрупат резерви от месо. Расмусен общува колкото се може по-често с ескимосите. Но идват и денонощия, когато белите са сами в домовете си. Тогава те не говорят само за своите изследователски планове и не се занимават само с ескимосология, а играят от време на време карти или четат забавни книги. Расмусен предпочита криминални романи от Конан Дойл и особено го увлича новоиздадената книга „Баскервилското куче“. Освен това между създателя на световноизвестната фигура на Шерлок Холмс и мъжете, прекарващи полярната зима в Северна Гренландия, съществува известна връзка, която е нещо повече от отношение между автор и читател. Дойл е пътувал много по света и е обходил полярните области.

Идва денят, когато експедицията тръгва за дома. Натоварват шейните, впрягат кучетата. Радва ли се Расмусен на Копенхаген, боли ли го от раздялата? Той не може да отговори на този въпрос. Последните думи в Агпат разменя с една стара жена, в чиято къща бил гостувал често през време на тъмните дни. Тя го сравнила с една голяма птица, която идвала в Арктика през пролетта от далечна, непозната страна, но която в дадено време бивала обзета от носталгия за дома си.

През лятото на 1904 г. членовете на експедицията пристигат отново в Копенхаген.