Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (2) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

В Якобсхавн

През 1873 г. датският свещеник Кристиан Расмусен, потомък на селяни от Шеллан, главния остров на Дания между Категат и Балтийско море, се заселил в Якобсхавн — Гренландия, като мисионер, което означавало, че трябвало да се грижи за всички духовни и материални нужди на местното население и да им помага, където може. Енорията му, която обхождал от време на време, обикновено един път годишно, обхваща една ивица край морето, дълга осемстотин километра.

Кристиан Расмусен има благороден, добър характер. Негова страст е античността, която познава отлично. Съвършено владее гренландски език. Съставил е дори гренландска граматика и датско-гренландски речник.

След двегодишен престой в Якобсхавн Кристиан Расмусен се оженва за Луиза София Флайшер, която произхождала от знатно семейство. Баща й бил женен за гренландка, в чиито вени течала една четвърт ескимоска кръв.

Изминават три години. На 7 юни 1879 г. жената на датския свещеник му дарява дете, първото от трите, което наричат Кнуд. По онова време Гренландия притежава — с изключение на Ета, седалището на изолираните полярни ескимоси, и на Ангмагсалик, единственото селище по източното крайбрежие — шестдесет и две общини, обхванати в дванадесет окръга; едно от тях е Якобсхавн. Селището е разположено на 69° северна ширина, т.е. отвъд полярния кръг. През февруари температурата може да спадне до 40 градуса под нулата, а през лятото рядко надвишава +8°. През годината има повече от двеста и петдесет мразовити дни. Характерно за околността на Якобсхавн е величествената природа, която се наблюдава във фиорда: тук непрекъснато се свличат във водата безбройни ледени блокове и започват самостоятелното си съществуване, блъскат се и се притискат подобно на живи същества, от които всяко с нетърпение желае да достигне откритото море. Няма посетител в Якобсхавн, на който да е убягнала тази неповторима гледка и който да не е бил завладян от нея. Якобсхавн е само едно малко селище с не повече от четиристотин жители, но истинският дух на Гренландия се чувствува тук, както никъде другаде.

Участниците в гренландската експедиция през 1925 г.: Хелге Бангщет, Теркел Матиассен, Кай Биркет-Смит (от ляво на дясно), Петер Фройхен, Кнуд Расмусен, капитан М. Детермен, Якоб Олсен (долу)

Като дете Кнуд играе заедно с гренландските деца. Ежедневно общува с гренландци. Чува гласовете им, научава езика им, а това е от голямо значение за задачата, която си поставя по-късно: да вникне в същността на ескимосите, в техните чувства, да разбере мислите им. За много други изследователи на Арктика езикът на ескимосите е представлявал пречка, която не са могли да преодолеят. В най добрия случай те го научавали слабо. Кнуд го всмуква в себе си още в детството си, в игрите. Наред с датския език гренландският става негов матерен език.

Той обикновено превъзхожда своите връстници. Стреля по-добре с лък, отколкото те, може по-сигурно да хвърли харпуна, по-бърз е в бягането и е по-силен при теглене с ръце.

Понякога, когато пътува по служба, Кристиан Расмусен взема със себе си малкия Кнуд, като по този начин го запознава с околната природа. Освен това понякога Кнуд посещава с майка си забавите при вдовицата Кулапак. Тази жена-ескимоска е преживяла няколко удара на съдбата. На младини тя била много ухажвана. Силният, добродушен мъж, за когото се омъжила, бил премазан в каяка си от откъртила се ледена планина, вторият й мъж се преобърнал с лодката си, когато се борил с морски животни, паднал във водата и умрял след тава от възпаление на белите дробове, третият замръзнал, когато бил на лов, четвъртият паднал мъртъв на земята, когато се опитвал да вдигне едно извънредно тежко парче, месо от морж. Сега Кулапак е остаряла, много остаряла, и цялата й някогашна красота е изчезнала, но й е останало удоволствието от празненствата.

Изградената отчасти от каменни, отчасти от снежни блокове колиба, в която тя живее, е мизерна и мръсна, но когато тя кани, посетителите са много, защото всеки знае, че ще се забавлява добре. Често гостите са повече, отколкото местата по пейките. Разбира се, има много за ядене. Старицата е крайно бедна, собствен лов тя не може да предложи, но е обичана и получава големи дялове от добри ловци.

Богатите угощения в Гренландия заместват поради липса на алкохол пиенето, характерно за други места. Поднася се, разбира се, само месо: от сьомга, мечка, диви гъски, от син кит, от тюлен. Откъде ли се взема растителна храна в тази страна, където лятото е кратко и слънцето едва има сила да накара да узреят ягодите по тясната брегова ивица в някои защитени от ветровете заливи! Докато възрастните танцуват и пеят поотделно или редувайки се, децата, доведени от майките, играят или се боричкат. Цялото това живописно представление става под трепкащата светлина на маслените лампи, които едва горят в този замърсен въздух. Незабравими са впечатленията, които Кнуд добива тук.

Пристига кораб от Дания