Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (65) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Leben für die Eskimo (Das Schicksal des Forschers Knud Rasmussen), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
trooper (2019)

Издание:

Автор: Ханс Бауер

Заглавие: Един живот за ескимосите

Преводач: Валентина Сматракалева; Николай Щамлер

Език, от който е преведено: немски

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: биография

Националност: немска

Редактор: Димитър Ив. Търнев

Художествен редактор: Димитър Бакалов

Технически редактор: Милка Иванова

Художник: Ст. Стоянов

Коректор: Кръстина Денчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8744

История

  1. — Добавяне

Картината се преобразява

Следващата спирка по време на устремното пътуване на запад е Три Ривър, едно приветливо място, обградено от красиви планини. Разположено е на едноименна река, която се вие като змия през равнината, гъмжала някога от елени. Същевременно то е и най-източната точка, до която стигат големите параходи на „Хъдсън-Бай Къмпани“. Тук те разтоварват стоките си, с които се снабдяват малките станции навътре в страната. Освен това тук има и щаб на канадската конна полиция.

Продължават пътуването през залива на Коронацията за нос Крузенщерн към Бернардското пристанище и ловджийския лагер Укатдлит, който се състои от двадесет просторни колиби и наброява четиридесет и пет мъже и тридесет и седем жени. Мнозинството от тях са от земята Виктория, но са преместили домовете си, понеже в старата родина елените все повече намалявали.

Всичките тези племена, които Расмусен посетил след отпътуването си от Кент, се наричат медни ескимоси, понеже използуват медта, срещаща се по техните места и си изработват от нея ножове, длета и върхове на харпуни. Освен това те значително се отличават от другите ескимоси и също биват наричани „руси ескимоси“. Подтикнат от разказа на един датчанин — ловец на животни с ценна кожа, канадският полярен изследовател Вилхиалмур Стефансън, един от първите, които по-късно изтъкнали стопанското значение на Арктика, прекарал от 1908 до 1912 г. в залива Лангтон и предприел оттук много пътувания. Стефансън говорел ескимоски език, но това не било основание ескимосите да гледат на един европеец като на равен. Тук обаче това станало. Ескимосите, които Стефансън посетил, наистина не приличали на европейците, но имали някои техни черти.

Канадецът създал теорията, че „русите ескимоси“ били потомци на северните хора, които някога населявали Гренландия. Расмусен, който също опознал тези ескимоси, не споделя това мнение и се позовава на обстоятелството, че сигурната следа от пътешествията на викингите се губи при Упернивик. Старите хора от Севера били наистина отлични мореплаватели, за които можело да се допусне, че са пътували надалеч с корабите си, но нищо не подсказвало, че са умеели да пътуват с арктически шейни — неизбежна предпоставка за пътувания до района на земята Виктория. Расмусен, който бил срещал „руси ескимоси“ още в Крал Вилхелмовата земя, край Голямата Рибна река и при москусоксите, напротив, застъпвал мнението, че произходът на русите типове зависи от чисто биологични условия, за които не могат да се съставят някакви правила.

В областта на Делфиновия проток и протока Унион — едно отлично място за лов на тюлени, свършват „източните ескимоси“, които се намират на една сравнително по-ниска степен на развитие и се занимават главно с лов на елени.

Пътешествието продължава. При нос Лион картината е вече съвсем преобразена. Ескимосите, които живеят тук, са се преселели от Аляска, говорят свободно английски и са толкова добри търговци, колкото и ловци на животни с ценна кожа. Влиянието на долара се изявява силно.

Минават покрай нос Пири и стигат остров Баили. Тук вече няма и следа от чаровно разстилащите се села от снежни колиби. Хората живеят в къщи от дърво или торф. Чувствува се влиянието на Макензи, буйната река, вливаща се чрез пясъчна делта в Ледовития океан при 69 градуса с.ш. и влачеща огромни количества дървен материал, който после бива изтеглян на морския бряг.

Ако досега експедицията се намираше на канадска територия, при делтата на Макензи се вижда границата с Аляска. Живеещите тук ескимоси някога, т.е. 70–80 години преди пристигането на Расмусен, били сравнително голям народ. Броят им трябва да е възлизал на около две хиляди, от които половината живеели при Кититарсиут. Епидемии морили населението и по времето на Расмусен то се било стопило до четиристотин души. Условията за живот станали относително по-благоприятни, защото на много места по крайбрежието компанията има клонове, но все още съществували семейства, които се отправяли нагоре към Червената полярна река, за да ловят там животни с ценна кожа или риба. Ескимосите край Макензи не живеят вече в колиби, а в дървени къщи в стила на вилите.

Расмусен обича най-много ескимосите, които са запазили самобитния начин на живот. Това, което намира край Макензи, има малко общи неща със старите нрави. Белият човек им е повлиял силно и това в същност е едно съвсем естествено развитие. Само в легендите, много от които съвпадат с гренландските, живее още чувството за съпринадлежност. Толкова по-щастлив се чувствува Расмусен, че е предприел своето пътешествие с шейна по време, когато животът на ескимосите все пак не е още станал напълно жертва на цивилизацията.