Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (26) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

В страната на мускусните бикове

Експедицията продължава към полуостров Бах и след една седмица стига големия Флаглер фиорд, портата, през която минава пътят към земята на мускусните бикове, тези огромни животни с дълга козина, които през ледниковата епоха са били разпространени по цялото северно полукълбо и по-късно изтласкани в една относително малка област.

Расмусен намира земя без сняг, в голямата си част покрита със сипеи, в която бушуват зли бури и ветрове, проникват през дрехи и палатки. Пътешествениците започват да мръзнат още по-жестоко, когато през последните дни храната става твърде оскъдна. За да напредват с шейните трябва да намерят проходи с навят твърд сняг или гладка повърхност по замръзнали реки.

За Расмусен и двамата му ескимоси срещата с мускусните бикове представлява събитие от особен вид. Те виждат огромните бикове да се движат спокойно в стада от двадесет до тридесет животни и да си изравят храна от снега. Ескимоските кучета се нахвърлят отгоре им, но биковете не бягат, а се нареждат в каре. Заемат защитна позиция, подобна на диска на компаса. Задните части на телата са притиснати една в друга, а главите са обърнати навън. Воловете и кравите застават на предна линия, телетата и юниците в средата. Приближи ли се някое от разярените кучета до рогата на някое от животните може да се случи то да бъде набучено и хвърлено във въздуха. Расмусен бил много учуден от това, че биковете не нападали хората, а чакали покорно смъртоносния изстрел. „О, големи, мощни бикове, пише той в своето сведение за пътуването в земята Елсмир, ако те съзнаваха силата си, биха ни смазали на каша.“ Но трябва да си помислим, че простодушието на мускусните бикове, наблюдавано от Расмусен, не доказва в никакъв случай, че те не осъзнават своята сила. В техния живот и в живота на техните предшественици никога не е било необходимо в тази далечна и необитаема страна да се защищават против най-опасния хищник на земята — човека. Техни естествени неприятели са били бялата мечка и вълкът. Мечката била по-малко опасна, защото не се явявала на глутници и напредвала по-бързо по плаващия лед, отколкото по сушата. Защитата в каре се е създала, изглежда, в борбата против вълка и се е оказала при това много успешна. Естествено било сега да я използуват и против човека. Следователно това, което Расмусен окачествява като страх и покорство, се е смятало от животните като сигурна защита. Че тази защита не е имала ни най-малък успех, това е нещо друго.

Расмусен и неговите ескимоси могат да се приближат близо до животните, да си ги разпределят и да ги повалят с куршум. Но да убият само толкова, колкото им е необходимо, е невъзможно. Останалите живи не позволяват на стрелците да се приближат, те защищават труповете. Безполезно е да правиш почивка и да се показваш безразличен към жертвите. Мускусните бикове се отдалечават наистина след кратко време и почват да пасат, но щом Расмусен реши да се приближи, те се спускат и закрилят убитите. За да се снабди човек с месо, трябва да се унищожи цялото стадо.

Най-важната задача след това е да се разпори стомахът, за да могат да излязат газовете, които иначе ще разложат месото за няколко часа. Те развиват пронизваща миризма, която придава на месото остър вкус. За дълго време хората и кучетата са осигурени с храна, но Расмусен не се чувствува добре от това отвратително безмилостно клане, което няма нищо общо с лова.

Расмусен не може да постигне много нещо в земята Елсмир. Хора не среща, но все пак постига известни резултати във връзка с намерението си да проследи старите пътища на ескимосите. Експедицията напредва дълбоко навътре в страната и достига на разстояние „един ден път“ до западния бряг, откъдето би могло без големи трудности да се измине пътят до ескимосите в Бафинова земя и до тия от Крал Вилхелмова земя.

Расмусен изпитва особена радост от това, че е могъл да събере няколко предмета — доказателства за някогашното пребиваване на ескимосите в земята Елсмир, например един бумеранг от стар тип и седалка от рибарски стол. Но колкото и да са ценни в действителност тези находки, те все пак не носят нищо ново. Преди Расмусен още Свердруп през годините от 1898 до 1902 бил открил в земята Елсмир по време на своята втора норвежка експедиция много останки от къщи, гробове, покрити с каменни плочи, капани за лисици, а на полуострова между фиордите Флагер и Байшат дори останки от старо ескимоско село. Те представлявали голям брой пръстеновидни каменни зидове, между които имало съборени камъни на купчини, наподобяващи кошер, с подпори от сивобелезникави изгнили китови челюсти или ребра. Вътре между тези зидове, които някога служели за основи на палатки, се издигали малки хълмчета, върху които вероятно някога са слагали лампите, а между камъните на кошерите, които по-рано очевидно са служели като складове за месо, растяла буйна трева.

На връщане минават с шейни през полуостров Бах до залива Бартлет в югоизточния край на полуострова, натоварени догоре с кожи от мускусни бикове, и накрая облагоприятствувани от хубавото време, продължават през протока Смит обратно за Гренландия.